Радул Милков, пионер на бойната ни авиация
На 16 октомври 1912 година със аероплан „ Албатрос F-2 “ той дружно с поручик Продан Таракчиев правят първия военен разследващ полет в историята на нашата авиация, припомнят от Национално придвижване „ Памет за 1913 “ На 14 ноември се реализира първият колективен военен полет в международната процедура. Четири самолета, един от които пилотиран от Милков, летят дружно и бомбардират одринската гара Караагач В тези славни дни той слага и началото на военновъздушната снимка
В архивния фонд на Българското национално радио, съхраняващ гласовете на именити персони, се пази и запис на поручик Радул Милков, пионер на бойната авиация в България, от чието рождение се навършиха 140 години. Интервюто е правено през 1961 година, година преди кончината на националния воин. Пред микрофона той споделя за първите самолети на родната ни бойна авиация, за победното щурмуване на Одрин.
Роден в Пловдив в семейство на духовник, Радул Милков приключва военната гимназия, след която и Военното учебно заведение в София през 1906 година През 1912 година приключва курс за водачи в Немския имперски летателен клуб в Германия. Участва в Балканската война като водач, пълководец на Първо аеропланно поделение, настоящо при Одрин. Отделението се намира в местността „ Малките ливади “ край освободения от българските войски Свиленград.
На 16 октомври 1912 година със аероплан „ Албатрос F-2 “ Милков прави дружно с поручик Продан Таракчиев първия военен разследващ полет в историята на нашата авиация. Мисията е изпълнена наред, въпреки и рискована, защото самолетите тогава летели на дребна височина.
Слабо осведомените турски бойци реагирали по-скоро с суматоха, виждайки новото крилато оръжие. Знаменателното събитие е отразено напълно малко в дневника за бойните дейности на аеропланното поделение. То остава в историята като бойното кръщение на младата българска военна авиация. Двамата летци са наградени с военния медал „ За смелост “.
На 14 ноември се реализира първият колективен военен полет в международната процедура. Четири самолета, един от които пилотиран от Радул Милков, летят дружно и бомбардират одринската гара Караагач. По-късно той ще напише в спомените си: „ Тогава летяхме на неусъвършенствани и несигурни апарати, които бяха като летящи ковчези, тъй като никой не можеше да каже, че като излети, ще се върне жив и здрав на земята. “
В тези славни дни се слага и началото на военновъздушната снимка. Радул Милков при осъществяване на бойна задача взема като наблюдаващ кореспондента на британския вестник „ Дейли Скеч “ Гор. Поради дребната скорост на фотоапарата и слабата сензитивност на фотоплаките, както и поради мощните трептения на самолета, фотосите излизат не изключително сполучливи. Радул Милков е и първият български авиационен сътрудник за чужбина по време на Балканската война.
Радул Милков се уволнява на 11 март 1920 година като подполковник. След 1939 година работи като механически консултант в самолетната фабрика „ Капрони Български “ в Казанлък, в чието произвеждане и като конструктори вземат участие наложили се български инженери и експерти. Използват се най-вече български материали, изпитателните и приемателните полети се правят от български водачи.
Милков се заема и с издаването на „ Нашата авиация “ – месечно илюстровано списание за агитация на въздухоплавателното дело в България. Председател е на Българския аероклуб от 1940 до 1942 година, изнася лекции и провежда курсове по безмоторно хвърчене. През 1948 година е създаден в чин полковник от Военно въздушните сили на Народна република България. Умира на 16 февруари 1962 година в София.
През 1957 година Милков замисля да напише своите мемоари за историята на българската авиация, които приключва на 9 септември 1959 година Те са озаглавени “Из страниците на българската военна авиация ” и се състоят от две книги, всяка по две тетрадки, написа ст.н.с. доктор Николай Котев, откривател в региона на военната история. За страдание до момента е открита единствено една тетрадка, която обгръща интервала 1916 – 1919 година
„ Радул Милков е сторил не по-малко трудното – предал е благодарение на перото духа на времето. Книгата му може да се възприема като буквар освен за нас, летците, само че и за политиците “, написа полк. Димитър Недялков, един от историците на военната ни авиация.
Ръкописът на водача от Балканската война съдържа забавен миг и за провеждането на първия авиационен празник в България – „ Денят на Белите орли ” на 18 ноември 1917 година
Ето какво написа вестник “Военни Известия ” за направената от „ Комитета за покупка на аеропланна ескадра “ стратегия на празника в София: „ Авиаторите от въздушната защита вземат живо присъединяване с хвърчането си и стартиране над града цветя, конфети и пр…. Продажба през целия ден от възпитаници и ученички аеропланни значки. Също и специфичен брой от вестник “Аероплан ”, написан от нашите поети и писатели. Изложба във Военния клуб …Градските кинематографски театри през целия ден дават патриотични картини, след пладне се сервира от госпожи и госпожици във Военния клуб чай с пасти. “
„ Всички суми, които се получиха от това празненство, се внесоха в Народната банка в София, на името на Столичната община – фонд “Покупка самолети ”, отбелязва Радул Милков.
Датата на неговия исторически полет -16 октомври е оповестена за Ден на българската авиация и военновъздушните сили през 1963 година с предписание на Министерския съвет.
През 2011 г. Сдружение „ Авиореликви ” подарява на Националния военноисторически музей възстановка на биплана “Албатрос F-2 ”. Три самолета от този тип – модифицирана версия на френския „ Фарман “ – са постъпили на въоръжение в родната авиация през 1912 година Възстановеният биплан, на какъвто са летели Милков и Таракчиев, през днешния ден е част от непрекъснатата експозиция на Музея на авиацията в Крумово- филиал на НВИМ, който съхранява над 66 летателни апарата.
В архивния фонд на Българското национално радио, съхраняващ гласовете на именити персони, се пази и запис на поручик Радул Милков, пионер на бойната авиация в България, от чието рождение се навършиха 140 години. Интервюто е правено през 1961 година, година преди кончината на националния воин. Пред микрофона той споделя за първите самолети на родната ни бойна авиация, за победното щурмуване на Одрин.
Роден в Пловдив в семейство на духовник, Радул Милков приключва военната гимназия, след която и Военното учебно заведение в София през 1906 година През 1912 година приключва курс за водачи в Немския имперски летателен клуб в Германия. Участва в Балканската война като водач, пълководец на Първо аеропланно поделение, настоящо при Одрин. Отделението се намира в местността „ Малките ливади “ край освободения от българските войски Свиленград.
На 16 октомври 1912 година със аероплан „ Албатрос F-2 “ Милков прави дружно с поручик Продан Таракчиев първия военен разследващ полет в историята на нашата авиация. Мисията е изпълнена наред, въпреки и рискована, защото самолетите тогава летели на дребна височина.
Слабо осведомените турски бойци реагирали по-скоро с суматоха, виждайки новото крилато оръжие. Знаменателното събитие е отразено напълно малко в дневника за бойните дейности на аеропланното поделение. То остава в историята като бойното кръщение на младата българска военна авиация. Двамата летци са наградени с военния медал „ За смелост “.
На 14 ноември се реализира първият колективен военен полет в международната процедура. Четири самолета, един от които пилотиран от Радул Милков, летят дружно и бомбардират одринската гара Караагач. По-късно той ще напише в спомените си: „ Тогава летяхме на неусъвършенствани и несигурни апарати, които бяха като летящи ковчези, тъй като никой не можеше да каже, че като излети, ще се върне жив и здрав на земята. “
В тези славни дни се слага и началото на военновъздушната снимка. Радул Милков при осъществяване на бойна задача взема като наблюдаващ кореспондента на британския вестник „ Дейли Скеч “ Гор. Поради дребната скорост на фотоапарата и слабата сензитивност на фотоплаките, както и поради мощните трептения на самолета, фотосите излизат не изключително сполучливи. Радул Милков е и първият български авиационен сътрудник за чужбина по време на Балканската война.
Радул Милков се уволнява на 11 март 1920 година като подполковник. След 1939 година работи като механически консултант в самолетната фабрика „ Капрони Български “ в Казанлък, в чието произвеждане и като конструктори вземат участие наложили се български инженери и експерти. Използват се най-вече български материали, изпитателните и приемателните полети се правят от български водачи.
Милков се заема и с издаването на „ Нашата авиация “ – месечно илюстровано списание за агитация на въздухоплавателното дело в България. Председател е на Българския аероклуб от 1940 до 1942 година, изнася лекции и провежда курсове по безмоторно хвърчене. През 1948 година е създаден в чин полковник от Военно въздушните сили на Народна република България. Умира на 16 февруари 1962 година в София.
През 1957 година Милков замисля да напише своите мемоари за историята на българската авиация, които приключва на 9 септември 1959 година Те са озаглавени “Из страниците на българската военна авиация ” и се състоят от две книги, всяка по две тетрадки, написа ст.н.с. доктор Николай Котев, откривател в региона на военната история. За страдание до момента е открита единствено една тетрадка, която обгръща интервала 1916 – 1919 година
„ Радул Милков е сторил не по-малко трудното – предал е благодарение на перото духа на времето. Книгата му може да се възприема като буквар освен за нас, летците, само че и за политиците “, написа полк. Димитър Недялков, един от историците на военната ни авиация.
Ръкописът на водача от Балканската война съдържа забавен миг и за провеждането на първия авиационен празник в България – „ Денят на Белите орли ” на 18 ноември 1917 година
Ето какво написа вестник “Военни Известия ” за направената от „ Комитета за покупка на аеропланна ескадра “ стратегия на празника в София: „ Авиаторите от въздушната защита вземат живо присъединяване с хвърчането си и стартиране над града цветя, конфети и пр…. Продажба през целия ден от възпитаници и ученички аеропланни значки. Също и специфичен брой от вестник “Аероплан ”, написан от нашите поети и писатели. Изложба във Военния клуб …Градските кинематографски театри през целия ден дават патриотични картини, след пладне се сервира от госпожи и госпожици във Военния клуб чай с пасти. “
„ Всички суми, които се получиха от това празненство, се внесоха в Народната банка в София, на името на Столичната община – фонд “Покупка самолети ”, отбелязва Радул Милков.
Датата на неговия исторически полет -16 октомври е оповестена за Ден на българската авиация и военновъздушните сили през 1963 година с предписание на Министерския съвет.
През 2011 г. Сдружение „ Авиореликви ” подарява на Националния военноисторически музей възстановка на биплана “Албатрос F-2 ”. Три самолета от този тип – модифицирана версия на френския „ Фарман “ – са постъпили на въоръжение в родната авиация през 1912 година Възстановеният биплан, на какъвто са летели Милков и Таракчиев, през днешния ден е част от непрекъснатата експозиция на Музея на авиацията в Крумово- филиал на НВИМ, който съхранява над 66 летателни апарата.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ