Съдия или бивш политик – кой ще оглави Конституционния съд
На 16 ноември членовете на Конституционния съд ще гласоподават кой да оглави институцията след края на мандата на Борис Велчев. Изборът е решителен, тъй като бъдещият ръководител на Конституционен съд има знакова роля – той може да гради или да разрушава консенсуса, да натиска за промени или към застой, да прокарва политическо въздействие или да се пробва да му противостои.
Кандидатите за позицията са знакови. Единият е някогашният политик проф. Атанас Семов, който бе назначен в Конституционен съд от президента Румен Радев през 2018 година. Професорът по европейско право в Софийския университет е прочут като един от най-острите критици на ръководството на Бойко Борисов. Той продължи с безкомпромисната си линия на държание против някогашния министър председател и откакто бе определен за член на Конституционен съд, което е нетипично за настоящ парламентарен арбитър.
Проф. Семов е някогашен заместник-председател на Народното събрание и на „ Ред, правда и правдивост “ – партията на Яне Янев. Проф. Семов бе част от РЗС преди Янев да клекне пред Борисов и от изострен критик да му пристане като персонален консултант за битката с корупцията.
Другият претендент за ръководител на Конституционен съд е арбитър Павлина Панова. Тя бе определена от квотата на правосъдната власт. Съдия Панова има дълга професионална биография, която е минала напълно в съда. Тя също е изострен критик на статуквото в правосъдната система, само че даже болшинството към основния прокурор във Висшия правосъден съвет не успяваше да откри мотив да я подлага на критика за политическо говорене. Панова беше арбитър ad hoc в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, някогашен заместник-председател на Върховния касационен съд и ръководител на неговата Наказателна гилдия.
Самият профил на претендентите за ръководител на Конституционен съд ще предопредели упованията към институцията след избора.
Ако бъде определен Атанас Семов, може да се чака усилване на политическото начало в Конституционен съд, изостряне на тона и разширение на въздействието на президентската институция. Ако бъде определена Панова, това е залог за по-балансиран и неполитизиран Конституционен съд.
Източници на Mediapool в Конституционен съд разясниха, че изборът на 16 ноември към този момент не може да бъде плануван. Съдът е в повърхностен състав, а в закона има неизясненост дали има сполучлив избор при делене на гласовете 6 на 5 в интерес на някого от двамата претенденти.
Това, което сигурно може да се каже за Конституционен съд, е, че съдът навлиза в интервал на по-голяма непредсказуемост. Конституционалисти разясниха пред Mediapool, че проф, Борис Велчев е бил извънредно кадърен в осъществяването на главната задача на ръководителя – граденето на консенсус и консолидацията на съда. Сега се чака Конституционен съд да стане доста по-непредсказуем и това може би е за положително.
При всички състояние въздействието на ГЕРБ в Конституционен съд стартира да понижава.
Борис Велчев бе номиниран за член на Конституционен съд от президента Росен Плевнелиев (ГЕРБ) през 2012 година. Професорът по наказателно право си завоюва известност като най-безконфликтния основен прокурор, който България е имала през последните 30 години. По негово време изглеждаше, че българската прокуратура може би навлиза в интервал на европеизация, само че наклонността бе внезапно секната от Сотир Цацаров.
Проф. Велчев беше доста изкусен и на позицията като ръководител на Конституционен съд. В същото време съдът постоянно е бил упрекван в конформизъм към преобладаващите публични настройки и удобството на ръководещите. В този подтекст обръщението „ братиньо “ на Бойко Борисов към Борис Велчев не изненада изключително доста хора. Борисов в никакъв случай не е имал причина да не харесва Велчев.
Другият член на Конституционен съд с изтичащ мандат на 15 ноември е някогашният народен представител от ГЕРБ Анастас Анастасов, който е първият ученик на Академията на Министерство на вътрешните работи, станал парламентарен арбитър.
Третият парламентарен арбитър, който ще си тръгне, е Георги Ангелов, излъчен от квотата на правосъдната власт. Той не може да бъде упрекван в политически пристрастия, само че не бе и измежду най-активните членове на Конституционен съд.
Новите попълнения в съда са доста по-действени адвокати. Съдиите съумяха да изберат арбитър Соня Янкулова, която в никакъв случай не се е страхувала да се изправя против статуквото в правосъдната система.
Президентът изпрати в Конституционен съд служебният министър и някогашен народен представител от Българска социалистическа партия проф. Янаки Стоилов. Проф. Стоилов завоюва уважението на мнозина, откакто стана първият правосъден министър, който реши да изиска отстраняването на основния прокурор за уронване престижа на правосъдната власт. Проф. Стоилов е прочут като доста добър правист с консервативни позиции по доста въпроси, критик на демократичната процедура на Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. От друга страна, никой не може да упрекна някогашния народен представител, че позициите му са стимулирани от задкулисието.
Последната и най-важна дума за образа на Конституционен съд след 15 ноември ще има новият парламент, който би трябвало да излъчи останалите два членове. Мандатът на Гроздан Илиев изтича през февруари идната година. Няма да е пресилено да се каже, че изборът на двамата нови членове на Конституционен съд ще бъде първият сериозен тест за реформаторските планове на новия парламент. Включително за опциите за образуване на болшинства към избрани фигури и полезности.
Кандидатите за позицията са знакови. Единият е някогашният политик проф. Атанас Семов, който бе назначен в Конституционен съд от президента Румен Радев през 2018 година. Професорът по европейско право в Софийския университет е прочут като един от най-острите критици на ръководството на Бойко Борисов. Той продължи с безкомпромисната си линия на държание против някогашния министър председател и откакто бе определен за член на Конституционен съд, което е нетипично за настоящ парламентарен арбитър.
Проф. Семов е някогашен заместник-председател на Народното събрание и на „ Ред, правда и правдивост “ – партията на Яне Янев. Проф. Семов бе част от РЗС преди Янев да клекне пред Борисов и от изострен критик да му пристане като персонален консултант за битката с корупцията.
Другият претендент за ръководител на Конституционен съд е арбитър Павлина Панова. Тя бе определена от квотата на правосъдната власт. Съдия Панова има дълга професионална биография, която е минала напълно в съда. Тя също е изострен критик на статуквото в правосъдната система, само че даже болшинството към основния прокурор във Висшия правосъден съвет не успяваше да откри мотив да я подлага на критика за политическо говорене. Панова беше арбитър ad hoc в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, някогашен заместник-председател на Върховния касационен съд и ръководител на неговата Наказателна гилдия.
Самият профил на претендентите за ръководител на Конституционен съд ще предопредели упованията към институцията след избора.
Ако бъде определен Атанас Семов, може да се чака усилване на политическото начало в Конституционен съд, изостряне на тона и разширение на въздействието на президентската институция. Ако бъде определена Панова, това е залог за по-балансиран и неполитизиран Конституционен съд.
Източници на Mediapool в Конституционен съд разясниха, че изборът на 16 ноември към този момент не може да бъде плануван. Съдът е в повърхностен състав, а в закона има неизясненост дали има сполучлив избор при делене на гласовете 6 на 5 в интерес на някого от двамата претенденти.
Това, което сигурно може да се каже за Конституционен съд, е, че съдът навлиза в интервал на по-голяма непредсказуемост. Конституционалисти разясниха пред Mediapool, че проф, Борис Велчев е бил извънредно кадърен в осъществяването на главната задача на ръководителя – граденето на консенсус и консолидацията на съда. Сега се чака Конституционен съд да стане доста по-непредсказуем и това може би е за положително.
При всички състояние въздействието на ГЕРБ в Конституционен съд стартира да понижава.
Борис Велчев бе номиниран за член на Конституционен съд от президента Росен Плевнелиев (ГЕРБ) през 2012 година. Професорът по наказателно право си завоюва известност като най-безконфликтния основен прокурор, който България е имала през последните 30 години. По негово време изглеждаше, че българската прокуратура може би навлиза в интервал на европеизация, само че наклонността бе внезапно секната от Сотир Цацаров.
Проф. Велчев беше доста изкусен и на позицията като ръководител на Конституционен съд. В същото време съдът постоянно е бил упрекван в конформизъм към преобладаващите публични настройки и удобството на ръководещите. В този подтекст обръщението „ братиньо “ на Бойко Борисов към Борис Велчев не изненада изключително доста хора. Борисов в никакъв случай не е имал причина да не харесва Велчев.
Другият член на Конституционен съд с изтичащ мандат на 15 ноември е някогашният народен представител от ГЕРБ Анастас Анастасов, който е първият ученик на Академията на Министерство на вътрешните работи, станал парламентарен арбитър.
Третият парламентарен арбитър, който ще си тръгне, е Георги Ангелов, излъчен от квотата на правосъдната власт. Той не може да бъде упрекван в политически пристрастия, само че не бе и измежду най-активните членове на Конституционен съд.
Новите попълнения в съда са доста по-действени адвокати. Съдиите съумяха да изберат арбитър Соня Янкулова, която в никакъв случай не се е страхувала да се изправя против статуквото в правосъдната система.
Президентът изпрати в Конституционен съд служебният министър и някогашен народен представител от Българска социалистическа партия проф. Янаки Стоилов. Проф. Стоилов завоюва уважението на мнозина, откакто стана първият правосъден министър, който реши да изиска отстраняването на основния прокурор за уронване престижа на правосъдната власт. Проф. Стоилов е прочут като доста добър правист с консервативни позиции по доста въпроси, критик на демократичната процедура на Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. От друга страна, никой не може да упрекна някогашния народен представител, че позициите му са стимулирани от задкулисието.
Последната и най-важна дума за образа на Конституционен съд след 15 ноември ще има новият парламент, който би трябвало да излъчи останалите два членове. Мандатът на Гроздан Илиев изтича през февруари идната година. Няма да е пресилено да се каже, че изборът на двамата нови членове на Конституционен съд ще бъде първият сериозен тест за реформаторските планове на новия парламент. Включително за опциите за образуване на болшинства към избрани фигури и полезности.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ