През 1869 г. Суецкият канал официално е открит за корабоплаване
На 16 ноември 1869 година публично е открит Суецкият канал (на арабски: Qana al-Suways) - плавателен канал в Египет, пресичащ Суецкия провлак и свързващ Средиземно море и Червено море. Каналът бележи условната граница сред Африка и Азия и на процедура се явява втората връзка сред Атлантическия и Индийския океан. При първичното му разкриване през ноември 1869 година каналът е с дължина 164 км и дълбочина 8 метра. След многократни разширения, през 2010 година Суецкият канал има дължина 193.30 км, дълбочина 24 м и широчина 205 метра.
В северния завършек на канала се намират градовете Порт Саид (египетски град при вливането на Суецкия канал в Средиземно море. Служи и като база за презареждане на корабите, минаващи през Суецкия канал) и Порт Фуад. В южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик. Средната точка на канала е ситуирана на 3 км северно от третия по величина град в Египет - Исмаилия. Каналът се състои условно от две елементи, северна и южна, разграничени от Голямото горчиво езеро.
Суецкият канал е еднолентов с места за разминаване на корабите при Балла и в Голямото горчиво езеро. Каналът няма шлюзове и водата протича свободно през него. Като цяло течението на север от Горчивите езера е на север през зимата и на юг през лятото, а на юг от тях се променя съгласно приливите в Суец.
Каналът доста редуцира превоза на артикули сред Европа и Азия, заобикаляйки продължителното заобикаляне на Африка. Преди да бъде открит превозът сред Средиземно и Червено море се реализира посредством претоварване на стоките и напредването им по суша през провлака.
Днес Суецкият канал е държавна благосъстоятелност и се поддържа от специфична Администрация на Суецкия канал със седалище в Порт Фуад. Съгласно Цариградската спогодба от 1888 година, която е в действие до момента, каналът може да бъде употребен по време на война и в спокойно време от всеки търговски или боен съд без разлика на неговия байрак.
По протежението на канала няма построени шлюзове. Причината по тази причина е, че разликата в морските нива в двата края на канала е съвсем минимална и не оказва значително значение при корабоплаването. По него могат да минават кораби и танкери с водоместимост до 150 хиляди тона.
Каналът може да пропуща по-големи кораби от тези, които могат да минават през Панамския канал. Някои супертанкери са прекомерно огромни за прекосяване през канала. Възможно е да се разтовари част от товара, да се транспорти от кораби, които са благосъстоятелност на канала и да се натовари още веднъж след прекосяването му.
Ежедневно през канала минават три конвоя от морски съдове - два от тях в южна посока и един в северна. Първият ескорт поема на юг рано заран като доближава до Голямото горчиво езеро. Тук корабите изчакват тези пътуващи на север. На север от езерото каналът се раздвоява. Тук се разминават и втория ескорт пътуващ на юг с този отиващ на север. Преминаването през канала продължава 11-16 часа при междинна скорост от 8 възела (15 км/час). Ниската скорост на плавателните съдове спомага за отбрана от ерозия на крайбрежията, образуваща се от вълните.
Отварянето на канала и свързването на Средиземно море и Червено море прави допустимо прекосяването на солена вода сред двете морета. Тъй като равнището на водата в Червено море е с 1.2 м по-високо от водата в източната част на Средиземно море, потокът на водата сред Средиземно море и средата на канала при Горчивите езера минава на север през зимата и на юг през лятото. На юг от Горчивите езера потока е според от приливите в Суец. Горчивите езера, които в предишното са били езера с висока соленост, дълго време са естествена бариера за миграцията на скотски типове от Червено море към Средиземно море. С изравняването на солеността на Горчивите езера с тази на Червено море, тази бариера изчезва и растения и скотски типове от Червено море стартират да се настаняват в източната част на Средиземноморието. Тъй като Червено море е по-солено и по-бедно на хранителни субстанции от Атлантическия океан, организмите му имат преимущества по отношение на органичния живот от Атлантика. Тази миграция на организмите се назовава миграция на Лесепс. Допълнително влияние оказва от 1968 година и работата на Асуанския язовир, построен на Нил. Количеството на прясната вода, която се влива от делтата на Нил, е понижено в резултат на активността на хората и по този метод е понижено разреждането на солената морска вода и тя се покачва и приближава до тази на Червено море.
Проникващите през канала от Червено море растителни и скотски типове в Средиземноморието се трансформират в съществена част от екосистемата на Средиземно море и имат съществено влияние върху екологията, заплашвайки доста локални растителни и скотски типове. Над 300 растителни и скотски типа от Червено море са открити в Средиземноморието и сигурно има още.
В северния завършек на канала се намират градовете Порт Саид (египетски град при вливането на Суецкия канал в Средиземно море. Служи и като база за презареждане на корабите, минаващи през Суецкия канал) и Порт Фуад. В южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик. Средната точка на канала е ситуирана на 3 км северно от третия по величина град в Египет - Исмаилия. Каналът се състои условно от две елементи, северна и южна, разграничени от Голямото горчиво езеро.
Суецкият канал е еднолентов с места за разминаване на корабите при Балла и в Голямото горчиво езеро. Каналът няма шлюзове и водата протича свободно през него. Като цяло течението на север от Горчивите езера е на север през зимата и на юг през лятото, а на юг от тях се променя съгласно приливите в Суец.
Каналът доста редуцира превоза на артикули сред Европа и Азия, заобикаляйки продължителното заобикаляне на Африка. Преди да бъде открит превозът сред Средиземно и Червено море се реализира посредством претоварване на стоките и напредването им по суша през провлака.
Днес Суецкият канал е държавна благосъстоятелност и се поддържа от специфична Администрация на Суецкия канал със седалище в Порт Фуад. Съгласно Цариградската спогодба от 1888 година, която е в действие до момента, каналът може да бъде употребен по време на война и в спокойно време от всеки търговски или боен съд без разлика на неговия байрак.
По протежението на канала няма построени шлюзове. Причината по тази причина е, че разликата в морските нива в двата края на канала е съвсем минимална и не оказва значително значение при корабоплаването. По него могат да минават кораби и танкери с водоместимост до 150 хиляди тона.
Каналът може да пропуща по-големи кораби от тези, които могат да минават през Панамския канал. Някои супертанкери са прекомерно огромни за прекосяване през канала. Възможно е да се разтовари част от товара, да се транспорти от кораби, които са благосъстоятелност на канала и да се натовари още веднъж след прекосяването му.
Ежедневно през канала минават три конвоя от морски съдове - два от тях в южна посока и един в северна. Първият ескорт поема на юг рано заран като доближава до Голямото горчиво езеро. Тук корабите изчакват тези пътуващи на север. На север от езерото каналът се раздвоява. Тук се разминават и втория ескорт пътуващ на юг с този отиващ на север. Преминаването през канала продължава 11-16 часа при междинна скорост от 8 възела (15 км/час). Ниската скорост на плавателните съдове спомага за отбрана от ерозия на крайбрежията, образуваща се от вълните.
Отварянето на канала и свързването на Средиземно море и Червено море прави допустимо прекосяването на солена вода сред двете морета. Тъй като равнището на водата в Червено море е с 1.2 м по-високо от водата в източната част на Средиземно море, потокът на водата сред Средиземно море и средата на канала при Горчивите езера минава на север през зимата и на юг през лятото. На юг от Горчивите езера потока е според от приливите в Суец. Горчивите езера, които в предишното са били езера с висока соленост, дълго време са естествена бариера за миграцията на скотски типове от Червено море към Средиземно море. С изравняването на солеността на Горчивите езера с тази на Червено море, тази бариера изчезва и растения и скотски типове от Червено море стартират да се настаняват в източната част на Средиземноморието. Тъй като Червено море е по-солено и по-бедно на хранителни субстанции от Атлантическия океан, организмите му имат преимущества по отношение на органичния живот от Атлантика. Тази миграция на организмите се назовава миграция на Лесепс. Допълнително влияние оказва от 1968 година и работата на Асуанския язовир, построен на Нил. Количеството на прясната вода, която се влива от делтата на Нил, е понижено в резултат на активността на хората и по този метод е понижено разреждането на солената морска вода и тя се покачва и приближава до тази на Червено море.
Проникващите през канала от Червено море растителни и скотски типове в Средиземноморието се трансформират в съществена част от екосистемата на Средиземно море и имат съществено влияние върху екологията, заплашвайки доста локални растителни и скотски типове. Над 300 растителни и скотски типа от Червено море са открити в Средиземноморието и сигурно има още.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ