На 16 март 1989 години е роден големият български театрален

На 16 март 1989 години е роден огромният български сценичен и кино режисьор Методи Андонов.

“Той беше човек, непрекъснато заслушан в един собствен интуиция, свои вътрешни звуци, вътрешна ария или тиха горест. Когато говореше,  обичаше да ви гледа в очите и когато ви слушаше, също по този начин обичаше да ви гледа в очите ви. Не единствено своя събеседник гледаше той концентрирано и деликатно, мисля, че всяко едно нещо гледаше право в очите, както и самият живот. “ Такъв е споменът на Йордан Радичков за Методи Андонов от Златния фонд на БНР в “Нашият ден “.



Роден е на 16 март 1932 година в село Калище, Радомирско. През 1955 година приключва ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ в София със компетентност театрална постановка, след което работи в Бургаския трагичен спектакъл, а от 1959 г. – в Сатиричния спектакъл в София, където са най-големите му триумфи, измежду които постановки на „ Суматоха “ на Йордан Радичков, „ Предложение. Сватба. Юбилей “ на Антон Чехов, „ Чичовци “ на Иван Вазов, „ Михаил Мишкоед “ на Сава Доброплодни, „ Смъртта на Тарелкин “ на Александър Сухово-Кобилин, „ Ревизор “ на Николай Гогол.

Методи Андонов е събитие освен в театъра, само че и в киното. През 1968 година снима първия си филм, а през 1970 година напуща Сатиричния спектакъл и стартира да се занимава основно с кино.

Първият му филм “Бялата стая “ с Апостол Карамитев е приет освен тук, само че и зад граница. Печели огромната премия на “Златна роза “ и първа премия на Международния кино фестивал в Делхи.

Безспорен шедьовър в неговата кариера си остава филмът – “Козият рог “ с Антон Горчев и Катя Паскалева .

Макар и доста хора да споделят, че той се оказва “прокобен “ за част от актьорите и основателите, филмът още веднъж печели интернационално самопризнание. Грабва специфичната премия на журито на фестивала “Карлови вари “ през 1972 година Катя Паскалева печели премия за женска роля на фестивала в Панама през същата година. На идната филмът печели редица награди в Чикаго, Брюксел, Коломбо.

Неговият възпитаник Илия Добрев си спомня Методи Андонов като “неспокоен и несклоняем “. Спомня си неговия ентусиазъм към необяснимото в изкуството и свещената елементарност, неговата злост и непоносимост към посредственото и елементарно заменимото. Неговата алергичност към клишетата и догмите, неговата проницателност и сензитивност към същински стойностното.

Умира на 12 април 1974 година в София.

Повече можете да чуете от звуковия файл.