На 16 април 2024 г., се навършват 99 години от

На 16 април 2024 година, се навършват 99 години от злокобния атентат в църквата „ Свети Крал ” (днес „ Света Неделя ”), осъществен от военната организация на Българска комунистическа партия, лишил живота на над 200 души и ранил над 500. При атентата са убити 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3-ма депутати (д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и голям брой жители, в това число деца, написа.

Членовете на държавното управление се отървават единствено с леки пострадвания, а цар Борис III не е в катедралния храм по време на гърмежа.

 

В историята атентатът, финансиран и подкрепят от военното разузнаване на Съюз на съветските социалистически републики и проведен от членове на военната организация на Българската комунистическа партия, остава като най-кървавият терористичен акт на ХХ век.

 

За дата на бомбения атентат е определен 16 април 1925 година, Велики четвъртък, когато в храма „ Свети Крал ” се организира опелото на военачалник Константин Георгиев, погубен на 14 април същата година от членове на оповестената отвън закона от съда през 1924 година Българска комунистическа партия.

 

Целта на атентата е да бъде погубен военният и политическият хайлайф на страната, в това число цар Борис III.

 

След възбраната на Българска комунистическа партия към Централен комитет на Българска комунистическа партия е основана специфична наказателна група, включваща Яко Доросиев, о.з. капитан Иван Минков и Вълко Червенков за осъществяване на убийства на фигури на основни длъжности в армията, полицията и висши държавни чиновници. Военната организация на Българска комунистическа партия, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, провежда дребни терористични групи.

През декември 1924 година от военната организация на Българска комунистическа партия вербуват клисаря на църквата „ Свети Крал “ Петър Задгорски.

 

Военното разузнаване на Съюз на съветските социалистически републики оказва помощ за образуване и осъществяване на въоръжени дейности в България. Затова в страната незаконно са изпратени няколко военни разузнавачи. Отделно за потребностите на военната организация на Българска комунистическа партия от Съветския съюз са трансферирани и огромен брой въоръжение, муниции и гърмежи.

 

Ръководството на военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентата на една от „ шесторките “, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски.

 

С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят в църквата и слагат на тавана ѝ 25 кг експлозив. Той е инсталиран в един пакет над една от колоните на главния купол, ситуирана при южния вход на постройката.

Когато погребалната гала стартира, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива посредством специфичен връв, след което двамата напущат постройката. Експлозията събаря основния купол на църквата, затрупвайки вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.

 

Част от уредниците на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров — съумяват да избягат в Съветския съюз. Петър Задгорски се предава на полицията и прави цялостни признания.

 

Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на военната организация на Българска комунистическа партия Коста Янков и Иван Минков, като Янков е погубен, до момента в който се отбранява в къща на собствен съизвършител, а Минков се самоубива преди да бъде хванат.

 

Съдебният развой против останалите участници в атентата се гледа от боен съд при започване на месец май 1925 година в казармите на Четвърти артилерийски полк в София.

 

Марко Фридман, най-високопоставеният от обвинените, признава, че организацията получава финанси „ през Виена “ от Съветския съюз, само че трансферира отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков.

 

Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, началник на секция във военната организация на Българска комунистическа партия.

 

Задочно на гибел са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима към този момент са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени обществено посредством обесване на 27 май.

Вечерта на 16 април 1925 година в страната е оповестено военно състояние, което остава в действие до 24 октомври същата година.

 

Христо Христо,. Заглавието е на ФрогНюз.