Диктатори и демокрация
На 15 януари 1970 година Муамар Кадафи става ръководител на Революционния команден съвет на Либия. Това е държавното управление, което идва на власт след преврата през септември 1969 година и смъква подкрепяната от Италия и другите западни страни монархия в Либия.
Страната последователно потегля по пътя на арабския социализъм. Муамар Кадафи се трансформира в идеолог на пан-арабския съюз, деколонизирането на Африка, а в „ Зелената книга “ развива Третата универсална доктрина за форма на ръководство, която се нарежда сред западния капитализъм и социализма от руски вид.
Постепенно през 70-те години ръководството в Либия прераства в едноличен режим. Стремежите на Кадафи да въздейства в арабския свят не се оправдават и той се насочва към цяла Африка. Успява да застане в основата на Африканския съюз, който е основан през 2001 година Противопоставянето му със Запада довежда до поддръжката на либийските управляващи за терористични организации като Ирландската републиканска войска, баските националисти от ЕТА, италианските Червени бригади. Тайните служби на самата Джамахирия също организират редица терористични офанзиви, като най-известната от тях е взривяването на самолета на компанията Пан Ам над Локърби през 1988 година
По време на неговото ръководство Либия се трансформира в една от най-богатите и бързо разрастващи се страни в Африка. Национализирането на нефтените залежи освобождава големи запаси, които през 80-те години дават големи средства, ориентирани към обществото. В това време доста от племената, които към момента живеят в глинени колиби, получават от страната обзаведени жилища в огромните градове. Правителството влага в развиването на опазването на здравето и образованието. Стандартът на живот се покачва неимоверно. Средства са вложени в огромни планове като Великата ръкотворна река. Това е система от над 2800 километра подземни резервоари и тръби, които доставят с вода пустинни градове като Триполи, Бенгази и Сирт и основава условия за отвоюване на земи от пустинята Сахара. Преди гражданската война от 2011 година тя е арабската страна с най-голям показател на човешко развиване, номинално най-голям Брутният вътрешен продукт в Африка и един от най-високите просветителни показатели на континента.
В същото време режимът на Кадафи става все по-репресивен, с цел да може да удържи другите либийски племена и да не допусне оборване на властта му.
Подобна стъпка помнят и всички българи, когато през 1999 година в страната бяха задържани с лъжливи обвинявания българските медици. Те бяха изкупителна жертва поради почналата зараза от ХИВ и послужиха като политически инструмент за по-бързо излизане от изолацията със Запада. Либийският деспот потвърждава, че е политик, който употребява всевъзможни средства, с цел да реализира своите цели.
Така през новото хилядолетие Либия се оказа издирван сътрудник от множеството западни държавни управления. Съединени американски щати, Англия, Италия и Франция развиват доста необятни контакти с държавното управление на Кадафи. През 2008 година той афишира политическа промяна, която би трябвало да докара до демократизация и осъществяване на избори за министър-председател.
Всичко това по този начин и не се състои, тъй като през 2011 година стартира Арабската пролет. Тя не подмина и Либия, като я вкара в революция. Нейният излаз беше неразбираем, тъй като поддръжката за държавното управление и диктатора оставаха доста мощни в по-голямата част от страната. Изведнъж досегашните външни съдружници оповестиха, че ще се борят за отбрана на демокрацията. Използването на въоръжени сили против митингите провокира реакция на Организация на обединените нации. Голяма част от държавното управление мина на страната на протестиращите, само че последователно силите на Кадафи постановат надзор над по-голямата част от страната. Организация на обединените нации приема резолюция 1973, с която постанова възбрана за полети над Либия, само че на 19 март силите на Съединени американски щати и Франция стартират интервенция против властта в Джамахирията. На 20 октомври, след въздушни удари на НАТО по конвоя на либийския водач, Муамар Кадафи е хванат и погубен от ядосана навалица въстаници. Неговото тяло и това на сина му са изложени на показ в индустриален ледник в град Мисрата. За Либия би трябвало да настъпи демокрацията, само че в действителност страната се разпада. Водоснабдяването е унищожено още с първите удари на западните самолети, а до през днешния ден войната в страната продължава.
Заради това ръководството на властнически водачи и диктатори през днешния ден стартира да наподобява все по-привлекателно. Сигурността и силата на страната стават контрапункт на разбирането за ръководство от народа. Ето Ирак, Афганистан и още безчет образци. Преди дни в северен Казахстан хората се радваха, че оцеля държавното управление, с цел да не дойдат мародерите, които разграбиха остарялата столица Алма – Ата. Те не помнят, че митинга стартира като обществен и някой го овладя. Отнякъде изпълзяха групи наемници, които окървавиха всичко.
Държавите, които постановат народна власт се оказва, че работят против нея. В множеството случаи те носят безпорядък, който унищожава естествения живот. Дори и в тези демократични страни излиза, че демокрацията е единствено за определени, за тези които могат да се възползват от нея – да платят за избирането на следващия президент или сенатор. За тези, които могат да натиснат за едно малко превратче, което да даде петрол за бизнеса им. Изведнъж концепцията за власт на елементарните хора се оказва опорочена, тъй като просто те в никакъв случай не са допускани до нея. Масата се ръководи елементарно когато не е образована и не схваща какво се случва в действителност. Тогава тя е маса, която се води и търси своя мощен избавител, а опцията сама да взима решения я плаши. Ето по какъв начин самообявените демократите ще погребат демокрацията, тъкмо както погребват всички, които мислят друго от тях.
Страната последователно потегля по пътя на арабския социализъм. Муамар Кадафи се трансформира в идеолог на пан-арабския съюз, деколонизирането на Африка, а в „ Зелената книга “ развива Третата универсална доктрина за форма на ръководство, която се нарежда сред западния капитализъм и социализма от руски вид.
Постепенно през 70-те години ръководството в Либия прераства в едноличен режим. Стремежите на Кадафи да въздейства в арабския свят не се оправдават и той се насочва към цяла Африка. Успява да застане в основата на Африканския съюз, който е основан през 2001 година Противопоставянето му със Запада довежда до поддръжката на либийските управляващи за терористични организации като Ирландската републиканска войска, баските националисти от ЕТА, италианските Червени бригади. Тайните служби на самата Джамахирия също организират редица терористични офанзиви, като най-известната от тях е взривяването на самолета на компанията Пан Ам над Локърби през 1988 година
По време на неговото ръководство Либия се трансформира в една от най-богатите и бързо разрастващи се страни в Африка. Национализирането на нефтените залежи освобождава големи запаси, които през 80-те години дават големи средства, ориентирани към обществото. В това време доста от племената, които към момента живеят в глинени колиби, получават от страната обзаведени жилища в огромните градове. Правителството влага в развиването на опазването на здравето и образованието. Стандартът на живот се покачва неимоверно. Средства са вложени в огромни планове като Великата ръкотворна река. Това е система от над 2800 километра подземни резервоари и тръби, които доставят с вода пустинни градове като Триполи, Бенгази и Сирт и основава условия за отвоюване на земи от пустинята Сахара. Преди гражданската война от 2011 година тя е арабската страна с най-голям показател на човешко развиване, номинално най-голям Брутният вътрешен продукт в Африка и един от най-високите просветителни показатели на континента.
В същото време режимът на Кадафи става все по-репресивен, с цел да може да удържи другите либийски племена и да не допусне оборване на властта му.
Подобна стъпка помнят и всички българи, когато през 1999 година в страната бяха задържани с лъжливи обвинявания българските медици. Те бяха изкупителна жертва поради почналата зараза от ХИВ и послужиха като политически инструмент за по-бързо излизане от изолацията със Запада. Либийският деспот потвърждава, че е политик, който употребява всевъзможни средства, с цел да реализира своите цели.
Така през новото хилядолетие Либия се оказа издирван сътрудник от множеството западни държавни управления. Съединени американски щати, Англия, Италия и Франция развиват доста необятни контакти с държавното управление на Кадафи. През 2008 година той афишира политическа промяна, която би трябвало да докара до демократизация и осъществяване на избори за министър-председател.
Всичко това по този начин и не се състои, тъй като през 2011 година стартира Арабската пролет. Тя не подмина и Либия, като я вкара в революция. Нейният излаз беше неразбираем, тъй като поддръжката за държавното управление и диктатора оставаха доста мощни в по-голямата част от страната. Изведнъж досегашните външни съдружници оповестиха, че ще се борят за отбрана на демокрацията. Използването на въоръжени сили против митингите провокира реакция на Организация на обединените нации. Голяма част от държавното управление мина на страната на протестиращите, само че последователно силите на Кадафи постановат надзор над по-голямата част от страната. Организация на обединените нации приема резолюция 1973, с която постанова възбрана за полети над Либия, само че на 19 март силите на Съединени американски щати и Франция стартират интервенция против властта в Джамахирията. На 20 октомври, след въздушни удари на НАТО по конвоя на либийския водач, Муамар Кадафи е хванат и погубен от ядосана навалица въстаници. Неговото тяло и това на сина му са изложени на показ в индустриален ледник в град Мисрата. За Либия би трябвало да настъпи демокрацията, само че в действителност страната се разпада. Водоснабдяването е унищожено още с първите удари на западните самолети, а до през днешния ден войната в страната продължава.
Заради това ръководството на властнически водачи и диктатори през днешния ден стартира да наподобява все по-привлекателно. Сигурността и силата на страната стават контрапункт на разбирането за ръководство от народа. Ето Ирак, Афганистан и още безчет образци. Преди дни в северен Казахстан хората се радваха, че оцеля държавното управление, с цел да не дойдат мародерите, които разграбиха остарялата столица Алма – Ата. Те не помнят, че митинга стартира като обществен и някой го овладя. Отнякъде изпълзяха групи наемници, които окървавиха всичко.
Държавите, които постановат народна власт се оказва, че работят против нея. В множеството случаи те носят безпорядък, който унищожава естествения живот. Дори и в тези демократични страни излиза, че демокрацията е единствено за определени, за тези които могат да се възползват от нея – да платят за избирането на следващия президент или сенатор. За тези, които могат да натиснат за едно малко превратче, което да даде петрол за бизнеса им. Изведнъж концепцията за власт на елементарните хора се оказва опорочена, тъй като просто те в никакъв случай не са допускани до нея. Масата се ръководи елементарно когато не е образована и не схваща какво се случва в действителност. Тогава тя е маса, която се води и търси своя мощен избавител, а опцията сама да взима решения я плаши. Ето по какъв начин самообявените демократите ще погребат демокрацията, тъкмо както погребват всички, които мислят друго от тях.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ