На 15 ноември 2022 г. момиченце на име Винис Мабансаг,

На 15 ноември 2022 година момиченце на име Винис Мабансаг, родено в болничното заведение Доктор Хосе Фабела Мемориъл в Манила, Филипините, стана – въпреки и алегорично – осеммилиардният човек на света. От тези 8 милиарда души 60% живеят в градове. Така до края на 21 век градовете ще са дом на към 85% от плануваните тогава 10 милиарда поданици на Земята.

Те обаче не порастват единствено с броя на популацията: колкото повече хора одобряват, толкоз повече услуги са нужни (обществен превоз, енергийна инфраструктура, водоснабдяване…), толкоз повече ръководство изискват и толкоз по-устойчива би трябвало да бъде стопанската система им. В подобен случай може да е изненадващо да научим, че в действителност няма единна формулировка за това какво в действителност е град.

През средновековието градовете от Лондон до Сеул са били обрисувани от техните стени. И даже през 20 век концепцията за граници на града към момента съществува. Днес, в случай че процесът на урбанизация към момента припомня за най-големите метрополиси отпреди началото на новия век (Токио, Сао Пауло, Ню Йорк или Мумбай), те въпреки всичко съставляват намаляваща част от всички градове в света.

За разлика от това, в по-бързо разрастващите се градски центрове, като Лагос, географският обсег на формалната пълномощия на кмета постоянно завършва доста преди популацията, което обслужва. Междувременно стопанската система му постоянно е надълбоко преплетена с тази на прилежащите градове.

Въпросът къде да се тегли границата сред това, което е, и това, което не е град – да не приказваме къде свършва един град и стартира различен – става все по-труден за отговор. Докато светът се движи към цялостна урбанизация, селищата се разрастват като се сливат едно в друго, с цел да основат това, което специалистите назовават ​​ “мегаполиси “.

Най-големият от тези мегаградове към този момент надвишава 60 милиона души. В Китай районът на провинция Гуангдонг към устието на Перлената река, в този момент прочут като Голямата зона на залива, дейно сплотява 11 града, от Макао чак до Гуанджоу, Шенжен и Хонконг.

С общо население от над 70 милиона поданици, той е с 2 милиона души повече от цялото население на Обединеното кралство, събрано в почти 1/5 от площта. В икономическо отношение той се обрисува също толкоз огромен: с своите 1,64 трилиона щатски $ през 2018 година неговият Брутният вътрешен продукт съставлява 11,6% от общия китайски.

Междувременно на западното африканско крайбрежие секторът от 600 километра сред Абиджан, Кот д’Ивоар и Лагос, в Нигерия, бързо наваксва. Експертите предвиждат, че до 2100 година тази група от девет града ще бъде най-гъсто обитаемата на земята с до 500 милиона души.

Градовете стартират да порастват стремително едвам в средата на 18-ти век, когато започнахме да произвеждаме машини, които да ни придвижват доста по-бързо и по-далеч от която и да е технология, изобретявана до този миг. За първи път градовете и по-специално Лондон надвишават прага от към 1 милион души по мярка.

Някои, в това число Чикаго и Ню Йорк, се разрастват отвесно, защото технологиите като стоманената рамка и асансьорът разрешават на заможните хора да повдигнат първите небостъргачи.

С изобретяването на автомобила доста градове, като Лос Анджелис, пък се разрастват на открито, макар необятно публикуваната опозиция против концепцията за градско разгръщане.

Някои огромни градове в развиващия се свят, в това число Дар ес Салам в Танзания или Найроби в Кения, са се разраснали във вътрешността – като компактни градове, основани на публичен превоз и по-висока жилищна компактност.

Повечето хора през днешния ден живеят в междинни или даже дребни градове. Все още значително подвластен от мотора с вътрешно горене, с цел да се движим сред разнообразни места, нормално от у дома на работа и назад.

През последните 50 години обаче появяването на компютрите и мрежовите връзки ни даде опция да живеем на големи дистанции от своите сътрудници. Това размива физическите граници на всеки град.

Преброяването на жителите на града и картографирането на неговите географски граници са единствено някои от аспектите, които би трябвало да се имат поради, когато се дефинира какво е град. Дигиталната кожа, която в този момент покрива планетата, разрешава на жителите на всички места по света да взаимодействат с всеки когато и да е.

Градовете ще продължат да порастват и да се трансформират физически. До края на 21-ви век всяко място без подозрение ще бъде някаква форма на град. Самата дума обаче няма възможност да изчезне – вместо това смисъла й ще се промени.

Още през 1937 година в компендиум (съкратено ревю на съществени положения на някоя просвета.), озаглавен „ The City Reader “, историкът Луис Мъмфорд твърди, че макар че градовете могат да бъдат разпознати като физически единици, те са места на обществено взаимоотношение, на връзки.

Това мощно резонира с концепцията, че в бъдеще към този момент няма да мислим за градовете просто като за обособени физически центрове в селски пейзаж, а като за модели на цифрово придвижване, пресичащи планетата в доста мащаби от мега града до кварталa. Границите към този момент няма да имат същото значение, както преди първата индустриална гражданска война във Англия през 1830 година

Градовете от ден на ден наподобяват на биологични системи повече, в сравнение с механични системи, с транспортни мрежи. Нововъзникващият градски свят е доста по-различен от всичко, което е съществувало преди. Опитът да се дефинират физическите граници на града остава значим, само че в измислянето по какъв начин да се съобразим с тази нова трудност обаче, този опит може да се окаже прекомерно лекомислен.