84 години от смъртта на Принца на ужаса Хауърд Лъвкрафт
На 15 март се навършват 84 години от гибелта на Хауърд Лъвкрафт – публицист, критик и есеист, определян като най-значимия американски „ свръхестественик “ след Едгар Алън По, едно от огромните имена в литературата на хоръра през ХХ век, който формулира понятието „ галактически боязън “ (cosmic fear) и разкрива ролята му в литературата.
Хауърд Филипс Лъвкрафт (1890–1937) е американски публицист на ужаси и фантастика. Той е роден в Провидънс и живее там през съвсем целия си живот. Започва да написа още на седем години. В учебно заведение има увлечение към науката и издава ръкописни списания на тематика естествени науки. Лъвкрафт не постъпва в университет, заради проблеми със здравето. Първата му обява е разказът „ Алхимик “.
Освен в художественото си творчество, концепциите си за " литературния смут " Лъвкрафт оповестява в богатата си преписка с писатели-съмишленици и най-много в есето „ Свръхестественият смут в литературата “ – пространна и богата на хрумвания разработка, оповестена през 1927 година. В основата на концепцията за „ галактическия боязън “ създателят слага визията за необятността и непознаваемостта на света, носеща импулсите на архетипния боязън от величието на галактическия цикъл.
Експлоатирането на похватите и стилистиката на сензационното, съчетано с учредено на богат метафизичен слой литературно „ митотворчество “, са характерологичните черти на почерка на Лъвкрафт. Идеята за галактическия боязън е извор на смисъла в творбите му от по този начин наречения „ Ктхулу цикъл “ – най-известният и забележителен в художествено отношение дял от творчеството на писателя. В разкази и новели като „ Дагон “ (1919), „ Плъхове в стените “ (1924), " Кошмарът в Дънуич " (1929), „ Шепнещият в тъмнината “ (1931), „ Обитателят на мрака “ (1936), " Сянка над Инсмут " (1936), „ Из планините на безумието “ (1936) и особено “Зовът на Ктхулу “ (1927) Лъвкрафт съгражда повсеместен живописен модел, формиран от единосъщни тематики, топоси, облици, герои, и зависещ на основополагащата концепция за надвисналите над човешките селения злонамерени сили, пристигнали в антични времена от дълбините на Вселената. Според Лъвкрафт индивидът е просто краткотраен жител на един необхватен и неопознат свят – оттатък булото на мира и самонадеяност, обвило човешкото схващане, се крие познанието за ужасяващата и неизмерима мощност на галактическия цикъл
Александър Драганов , публицист и ръководител на Националния клуб за фентъзи и хорър „ Цитаделата “, разяснява в " Нашият ден ":
" Хауърд Лъвкрафт твори при започване на ХХ век – живее в беднотия и няма никаква популярност. Той се явява кулминационна точка на класическия род хорър, който стартира с Мери Шели и Брам Стоукър, и с него доближава своя връх. Открит е за публиката още веднъж от Стивън Кинг, който го назовава собствен преподавател. Това усилва доста интереса към творчеството на Лъвкрафт. А това което отличава Лъвкрафт от всички създатели, освен на фантастика, е, че той в своите произведения коренно сменя позицията на индивида във Вселената . В този интервал към момента е известен антропоцентричният модел, в който " индивидът е мяра за всички неща " и център на Вселената. Докато Лъвкрафт – и това е най-страшното в творбите му – слага индивида като нищожен, а човечеството е като една волност на ориста в Космоса . Има създания, които са доста по-древни и ще останат там и доста откакто нас ни няма.
Този свръхпесимистичен взор към творението, който е плод и на персоналната меланхолия на създателя, го отличава от останалите писатели. Интересното е, че даже създатели, които се водят негови почитатели и възпитаници, не съумяват да вдървен и одобряват тази идея – тя в действителност е много песимистична. Изключителното е, че науката малко по малко стартира да потвърждава неговите визии за това, че Земята не е кой знае каква планета във Вселената , даже галактиката ни не е нещо извънредно... Даже някои от най-авангардните хипотези, които през днешния ден се удостоверяват по научни калкулации за паралелни вселени, се виждат в творчеството на Лъвкрафт, което въпреки всичко е от началото на предишния век.
Чуйте повече в звуковия файл.
*Думата horror е от латински генезис. Европейската фантастика на ужасите се е утвърдила посредством творбите на древногръцките и древноримските писатели. Исторически видяно, повода за появяването на „ ужаса “ поражда при появяването на злото или неправилно разбраните неестествени случки в човешкия живот. От 1960 година насам всяка творба с патологична, ужасяваща или сюрреалистична тема се дефинира като „ смут “. Ужасите от време на време се застъпват с научната фантастика и фентъзито, които постоянно се слагат под общия знаменател на фантастиката.
Хауърд Филипс Лъвкрафт (1890–1937) е американски публицист на ужаси и фантастика. Той е роден в Провидънс и живее там през съвсем целия си живот. Започва да написа още на седем години. В учебно заведение има увлечение към науката и издава ръкописни списания на тематика естествени науки. Лъвкрафт не постъпва в университет, заради проблеми със здравето. Първата му обява е разказът „ Алхимик “.
Освен в художественото си творчество, концепциите си за " литературния смут " Лъвкрафт оповестява в богатата си преписка с писатели-съмишленици и най-много в есето „ Свръхестественият смут в литературата “ – пространна и богата на хрумвания разработка, оповестена през 1927 година. В основата на концепцията за „ галактическия боязън “ създателят слага визията за необятността и непознаваемостта на света, носеща импулсите на архетипния боязън от величието на галактическия цикъл. Експлоатирането на похватите и стилистиката на сензационното, съчетано с учредено на богат метафизичен слой литературно „ митотворчество “, са характерологичните черти на почерка на Лъвкрафт. Идеята за галактическия боязън е извор на смисъла в творбите му от по този начин наречения „ Ктхулу цикъл “ – най-известният и забележителен в художествено отношение дял от творчеството на писателя. В разкази и новели като „ Дагон “ (1919), „ Плъхове в стените “ (1924), " Кошмарът в Дънуич " (1929), „ Шепнещият в тъмнината “ (1931), „ Обитателят на мрака “ (1936), " Сянка над Инсмут " (1936), „ Из планините на безумието “ (1936) и особено “Зовът на Ктхулу “ (1927) Лъвкрафт съгражда повсеместен живописен модел, формиран от единосъщни тематики, топоси, облици, герои, и зависещ на основополагащата концепция за надвисналите над човешките селения злонамерени сили, пристигнали в антични времена от дълбините на Вселената. Според Лъвкрафт индивидът е просто краткотраен жител на един необхватен и неопознат свят – оттатък булото на мира и самонадеяност, обвило човешкото схващане, се крие познанието за ужасяващата и неизмерима мощност на галактическия цикъл
Александър Драганов , публицист и ръководител на Националния клуб за фентъзи и хорър „ Цитаделата “, разяснява в " Нашият ден ":
" Хауърд Лъвкрафт твори при започване на ХХ век – живее в беднотия и няма никаква популярност. Той се явява кулминационна точка на класическия род хорър, който стартира с Мери Шели и Брам Стоукър, и с него доближава своя връх. Открит е за публиката още веднъж от Стивън Кинг, който го назовава собствен преподавател. Това усилва доста интереса към творчеството на Лъвкрафт. А това което отличава Лъвкрафт от всички създатели, освен на фантастика, е, че той в своите произведения коренно сменя позицията на индивида във Вселената . В този интервал към момента е известен антропоцентричният модел, в който " индивидът е мяра за всички неща " и център на Вселената. Докато Лъвкрафт – и това е най-страшното в творбите му – слага индивида като нищожен, а човечеството е като една волност на ориста в Космоса . Има създания, които са доста по-древни и ще останат там и доста откакто нас ни няма.
Този свръхпесимистичен взор към творението, който е плод и на персоналната меланхолия на създателя, го отличава от останалите писатели. Интересното е, че даже създатели, които се водят негови почитатели и възпитаници, не съумяват да вдървен и одобряват тази идея – тя в действителност е много песимистична. Изключителното е, че науката малко по малко стартира да потвърждава неговите визии за това, че Земята не е кой знае каква планета във Вселената , даже галактиката ни не е нещо извънредно... Даже някои от най-авангардните хипотези, които през днешния ден се удостоверяват по научни калкулации за паралелни вселени, се виждат в творчеството на Лъвкрафт, което въпреки всичко е от началото на предишния век.
Чуйте повече в звуковия файл.
*Думата horror е от латински генезис. Европейската фантастика на ужасите се е утвърдила посредством творбите на древногръцките и древноримските писатели. Исторически видяно, повода за появяването на „ ужаса “ поражда при появяването на злото или неправилно разбраните неестествени случки в човешкия живот. От 1960 година насам всяка творба с патологична, ужасяваща или сюрреалистична тема се дефинира като „ смут “. Ужасите от време на време се застъпват с научната фантастика и фентъзито, които постоянно се слагат под общия знаменател на фантастиката.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ