Даниел Лопес – господарят на похищенията в Мексико
На 15-и август 1998-а година, полицията на Мексико стопира очукан остарял Volkswagen. Водачът не оказва опозиция и излиза непринудено с вдигнати ръце. Шофьорската брошура на арестувания гласи „ Даниел Аризменди Лопес “. Бивш служител на реда, авто апаш и човек, който през последните 9 месеца, полицията го търси къде ли не. В автомобила са открити близо половин милион $ с него. Заповедта за задържане е издадена персонално от президента на страната Ернесто Зедило, който декларирал, че полицията би трябвало да направи всичко допустимо, с цел да обезврежда публичната опасност.
По неофициални данни, някогашният подкупен служител на реда е почнал да управлява отвличания през последните две години. Неговата цел са заможните имена в града. Методът, въпреки и малко безчовечен, показва какъв брой тъкмо напреднала е правораздаващата система в Мексико. Камиони препречват пътя на автомобила, в който се транспортира задачата. Въоръжените похитители принудително изкарват жертвата си, а всеко телохранител, противопоставящ се на похитителите е застрелван.
Похитените се одвеждат в следена стая със сериозна шумоизолация, събличани са голи и чакат своята присъда. Ако договарянията не вървят вярно, жертвата се разделя с едно от ушите си – по този начин наречената опресняваща терапия.
Лопес не е добър пратеник и от време на време, опияняван от личната си власт, убива златните си кокошки, носещи крупни суми за поддържането на първокласен живот и дребна войска за отбрана. Освен с рязането на уши, той постоянно изнасилва жертвите си, с цел да им подсети, че постоянно може да се върне и да си подсигурява тяхното безмълвие. Според неофициални източници, за скромните 2 години, този бизнес е генерирал доходи от 40 милиона $. Страхът в Мексико, че въоръжената войска може да се появи във всеки един миг и да избере нова жертва, публично изстрелва търсенето на платена защита.
Една от аргументите за този звяр да господства толкоз дълго или толкоз малко време – всичко зависи от гледната точка – е изразено в добре смазаната корупционна машина на мексиканското държавно управление. Бившите връзки в системата на полицията са помогнали на „ Резачката за уши “ да поддържа много дълго своята самостоятелност от закона. Медиите са безапелационни, че за 2 години, хванатият е оркестрирал повече от 200 отвличания, само че той самият признава единствено за 20, както и за няколко убийства. Докато чака своята присъда, Лопес отхвърля всякаква полицейска отбрана, самият той споделя неведнъж пред медиите „ Не имам вяра на никого! “.
Злодеят повярвал толкоз доста в своята самостоятелност и независимост, че даже самм звъни на вестник Реформа, където разяснява всичко за отвличанията си. Пред шокираната нация, той признава, че няма да се съобщи, не се опасява от гибелта и като цяло ще се постарае да печели още повече пари. Корупцията въпреки всичко не е толкоз съвършена и през идващите месеци се стига до там, че на разнообразни пандизчии се предлага понижаване на присъдата против издаването на информация. Пъзелът се сглобява и полицията стартира да нападна всяко от скривалищата му. Опитът за арест в една от локациите прераства в престрелка.
След интензивен дуел сред органите на управляващи, похитителите се предават, а измежду хванатите са брачната половинка, дъщерята, доведената щерка и братът на „ Резачката за уши “. Извзети са към 5 милиона $, скалпел (използван за рязане на уши и доста други). Братът Аурелио Лопес признава, че рязането е ставало без анестезия, само че процесът е бил бърз и никой не е изпитвал наслаждение от осакатяването на жертвата. Но не споделя нищо за изнасилванията.
Всички чакат, че тартора на групировката ще потъне някъде в дълбините, на Мексико. След залавянето на фамилията, Даниел звъни в полицията и предлага съществени крупни суми за освобождението на фамилията му, след отвод, стартира да сипе смъртни закани. Вместо бягство най-търсеният грабител отвлича Раул Нието дел Рио. Още с идването в килията си, Лопес го прострелва и звъни на родителите, с цел да изиска 15 милиона $ откуп.
За всички тези действия, мъжът е наказан на 50 години затвор, откакто в Мексико няма смъртно наказване. Неговият брат получава 40 години затвор, а всички останали съучастници имат разнообразни присъди. Мексико продължава да бъде страна, в която отвличането е доходоносна специалност. Според последни данни, 2019 година бележи растеж в отвличанията на хора.
