Наздравица за 50-годишния юбилей на хартиените пари
На 15 август, навръх един от най-големите християнски празници " Успение Богородично ", хартиените валути в битието си на самостоятелни пазарни субекти навършиха 50 години. А половинвековният празник на отпадането на златния стандарт, решено в Бретън Удс, беше маркиран с отговарящ брой публикации, разбори и гледни точки от разнообразни ъгли.
Спразумението " Бретън Удс " е контрактувано през юли 1944-а от близо 730 делегати на 44 страни на Паричната и финансова конференция на Обединените народи, извършена в Бретън Удс. Основната задача на форума е да бъде основана ефектина система на валутен продан, предотвратяваща обезценка на паричните единици за реализиране на конкурентни предимства и подпомагаща интернационалния стопански напредък. Споразумението и системата на Бретън Удс играят централна роля за постигането на тези цели и в техните рамки се основават и две значими и работещи до през днешния ден организации: Международния валутен фонд и Световната банка.
Конфренцията в Бретън Удс продължава три седмици, само че подготовката за нея трае няколко години. Основните й " дизайнери " са фамозният английски икономист Джон Майнард Кейнс и американският му сътрудник Хари Декстър Уайт - основен икономист в американското министерство на финансите. Мечтата на Кейнс е да се сътвори могъща международна централна банка, наречена " Клирингов съюз ", която да емитира нова интернационална аварийна валута - " банкор ". Планът на Уайт е по-скромен и планува фонд за кредитиране и по-голяма роля на щатския $. В последна сметка надвиват предложенията на Уайт.
Системата " Бретън Удс " стартира да действа пълноценно през 1958-а. Според условията й американската валута е закрепена твърдо към златото при цена 35 щ. $ за тройунция, а валутите на 44-е страни от системата са обвързани с $ и цените им могат да се отклоняват единствено в границите на диапазон от един %.
От този закрепен валутен режим се очава да подсигурява валутна непоклатимост на търговията на артикули и услуги, както и на финансирането. Включените в системата страни пък се ангажират да наблюдават и да поддържат закрепените курсове на паричните си единици, което се реализира главно посредством покупки или продажби на американски долари. По този метод се понижават съмненията на валутния пазар, което подкрепя интернационалния търговски продан и е главен фактор за сполучливото гарантиране на заемите и безвъзмездните помощи от Световната банка.
Идилията завършва на 15 август 1971-а, откакто вродените несъгласия на системата Бретън Удс вършат неуспеха й неминуем.
Един обзор на данните за аварийните активи по това време удостоверява, че малко откакто запасите на Европа и Япония без златото (дефакто ликвидните искове към САЩ) са надвишили наличните американски златни запаси, системата е анулирана.
Точно преди 50 години публични представители на администрацията на тогавашния американски президент Ричард Никсън - се срещат скрито в Кемп Дейвид, с цел да решат ориста на интернационалната парична система. Те са разтревожени, че наличното американско злато към този момент не е задоволително, с цел да покрива доларите в обращение по съществуващия курс от 35 $ за тройунция.
На 15 авуст 1971-а Никсън прави послание по националната телевизия, че е изискал от финансовия си министър Джон Конъли да " анулира краткотрайно конвертируемостта на $ в злато или в други аварийни активи ". Усилията за възобновяване на връзката долар-злато през идващите няколко години се оказват несполучливи и съглашението от Бретън Удс е сменено със система, учредена на хартиени валути. Държавите пък получават опция да избират валутен режим за националните си парични единици, като се изключи опцията да фиксират цената им към златото, примерно като ги обвързват с друга валута или с кошница от валути или просто ги оставят да плават свбодно и пазарните сили да образуват цените им.
Има две впечатляващи последствия от освободените от котви хартиените ваути.
Първата е, че без взетото на 15 август 1971-а решение на президента Никсън да се отстрани обвръзката на зелените пари със златото, нямаше да се намираме в настоящето състояние, което разрешава на държавните управления на богатите страни да теглят заеми при свръхниски и даже негативни лихвени проценти макар балонообразно раздуващите се съотношения на дълга към Брутният вътрешен продукт. И неговите следовници несъмнено има защо да му благодарят.
Втората е, че сякаш е в ход по-широк исторически суперцикъл, в който историята на парите вечно и всякога ще е един от преходите сред по-твърди и по-меки валутни форми.
Далечната 1971-а е катализторът за суперцикъла дълг/парични тласъци. Съотношенията на дълга към Брутният вътрешен продукт на няколко страни, в това число на Съединени американски щати, Италия и Испания, са по-високи спрямо равнищата им при въвеждането на съглашението от Бретън Удс след втората международна война. Възходът на Bitcoin и на други криптовалути също съответствува с хрониката на този суперцикъл. От противоположната страна на монетата е ентусиазмът към Модерната парична доктрина, предполагащ, че е налице сериозна поддръжка за по-нататъшен растеж на съотношенията дълг/БВП.
Тези условия постановат заключението, че в най-хубавия случай хартиените пари няма да изчезнат в близко бъдеще. Но в същото време нищо не им подсигурява още половин век битие.
Спразумението " Бретън Удс " е контрактувано през юли 1944-а от близо 730 делегати на 44 страни на Паричната и финансова конференция на Обединените народи, извършена в Бретън Удс. Основната задача на форума е да бъде основана ефектина система на валутен продан, предотвратяваща обезценка на паричните единици за реализиране на конкурентни предимства и подпомагаща интернационалния стопански напредък. Споразумението и системата на Бретън Удс играят централна роля за постигането на тези цели и в техните рамки се основават и две значими и работещи до през днешния ден организации: Международния валутен фонд и Световната банка.
Конфренцията в Бретън Удс продължава три седмици, само че подготовката за нея трае няколко години. Основните й " дизайнери " са фамозният английски икономист Джон Майнард Кейнс и американският му сътрудник Хари Декстър Уайт - основен икономист в американското министерство на финансите. Мечтата на Кейнс е да се сътвори могъща международна централна банка, наречена " Клирингов съюз ", която да емитира нова интернационална аварийна валута - " банкор ". Планът на Уайт е по-скромен и планува фонд за кредитиране и по-голяма роля на щатския $. В последна сметка надвиват предложенията на Уайт.
Системата " Бретън Удс " стартира да действа пълноценно през 1958-а. Според условията й американската валута е закрепена твърдо към златото при цена 35 щ. $ за тройунция, а валутите на 44-е страни от системата са обвързани с $ и цените им могат да се отклоняват единствено в границите на диапазон от един %.
От този закрепен валутен режим се очава да подсигурява валутна непоклатимост на търговията на артикули и услуги, както и на финансирането. Включените в системата страни пък се ангажират да наблюдават и да поддържат закрепените курсове на паричните си единици, което се реализира главно посредством покупки или продажби на американски долари. По този метод се понижават съмненията на валутния пазар, което подкрепя интернационалния търговски продан и е главен фактор за сполучливото гарантиране на заемите и безвъзмездните помощи от Световната банка.
Идилията завършва на 15 август 1971-а, откакто вродените несъгласия на системата Бретън Удс вършат неуспеха й неминуем.
Един обзор на данните за аварийните активи по това време удостоверява, че малко откакто запасите на Европа и Япония без златото (дефакто ликвидните искове към САЩ) са надвишили наличните американски златни запаси, системата е анулирана.
Точно преди 50 години публични представители на администрацията на тогавашния американски президент Ричард Никсън - се срещат скрито в Кемп Дейвид, с цел да решат ориста на интернационалната парична система. Те са разтревожени, че наличното американско злато към този момент не е задоволително, с цел да покрива доларите в обращение по съществуващия курс от 35 $ за тройунция.
На 15 авуст 1971-а Никсън прави послание по националната телевизия, че е изискал от финансовия си министър Джон Конъли да " анулира краткотрайно конвертируемостта на $ в злато или в други аварийни активи ". Усилията за възобновяване на връзката долар-злато през идващите няколко години се оказват несполучливи и съглашението от Бретън Удс е сменено със система, учредена на хартиени валути. Държавите пък получават опция да избират валутен режим за националните си парични единици, като се изключи опцията да фиксират цената им към златото, примерно като ги обвързват с друга валута или с кошница от валути или просто ги оставят да плават свбодно и пазарните сили да образуват цените им.
Има две впечатляващи последствия от освободените от котви хартиените ваути.
Първата е, че без взетото на 15 август 1971-а решение на президента Никсън да се отстрани обвръзката на зелените пари със златото, нямаше да се намираме в настоящето състояние, което разрешава на държавните управления на богатите страни да теглят заеми при свръхниски и даже негативни лихвени проценти макар балонообразно раздуващите се съотношения на дълга към Брутният вътрешен продукт. И неговите следовници несъмнено има защо да му благодарят.
Втората е, че сякаш е в ход по-широк исторически суперцикъл, в който историята на парите вечно и всякога ще е един от преходите сред по-твърди и по-меки валутни форми.
Далечната 1971-а е катализторът за суперцикъла дълг/парични тласъци. Съотношенията на дълга към Брутният вътрешен продукт на няколко страни, в това число на Съединени американски щати, Италия и Испания, са по-високи спрямо равнищата им при въвеждането на съглашението от Бретън Удс след втората международна война. Възходът на Bitcoin и на други криптовалути също съответствува с хрониката на този суперцикъл. От противоположната страна на монетата е ентусиазмът към Модерната парична доктрина, предполагащ, че е налице сериозна поддръжка за по-нататъшен растеж на съотношенията дълг/БВП.
Тези условия постановат заключението, че в най-хубавия случай хартиените пари няма да изчезнат в близко бъдеще. Но в същото време нищо не им подсигурява още половин век битие.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ