Изграден е Панамският канал
На 15 август 1914 година е построен фамозният Панамски канал. Той пресича Панамския провлак в най-ниската част от територията на Панама, като по този метод свърза Тихия океан с Атлантическия океан. Панамският канал разделя земите сред Северна и Южна Америка. Той улеснява предвижването в този регион и се дефинира като едно от Седемте чудеса на модерния свят. Изграждането на Панамския канал се оказва един от най-трудните строителни планове на 20.век. Днес каналът действа безпроблемно и продължава да се употребява за задачите на актуалното мореплаване.
Според исторически изследвания, първото споменаване на канала е през 1534 година. Тогава испанският крал Карл V подрежда да се изследва регионът към Панамския провлак. Той цели построяването на стратегическо трасе, което ще улесни прекосяването на кораби сред Испания и Перу, като в това време ще обезпечи предимство на испанците в мореплаването. Плановете на Карл V се осуетяват и до градеж на трасето по този начин и не се стига. През годините се вършат доста опити от разнообразни страни за построяването на транспортна връзка в този регион. Поради неподходящите климатични условия, всички опити приключват с неуспех. Треската за злато, която обгръща Калифорния през 19.век, още веднъж възобновява интереса към основаването на трасе сред Тихия и Атлантическия океан. Това е повода през 1855 година да се построи Панамска железопътна линия. ЖП трасето способства за развиването на комерсиалните връзки и дефинира разположението на бъдещия канал. Същата година английският инженер Уилям Кениш прави геодезически проучвания в района и изготвя план, в който начертава трасето на канала. Той показва своята идея на държавното управление на Съединени американски щати, само че американците отхвърлят да стартират построяването на трасето.
През 1879 година френска компания се престрашава да купи плана за Панамския канала. Същата година стартира строителството на канала. Според френското държавно управление прокопаването на Панамския канал ще обезпечи геостратегическо преимущество на Франция. През този интервал Германия има мощни позиции във Венецуела и управлява прекосяването на кораби по Атлантическия океан. С построяването на канала, Франция ще си обезпечи предимство пред немската страна и ще развие своето комерсиално въздействие в Южна Америка. Фирмата, която прокопава Суецкия канал, се заема с реализацията на плана. Поради неприятните геологични условия в региона, изкопните работи бележат неуспех. Наклонът на изкопа не е подобаващ за особеностите на локалната почва и постоянно се провокират свлачища от поройните дъждове. До 1888 година френската компания е похарчила над 300 милиона $ за прокопаването на канала, като е свършена едвам една трета от работата. Друг проблем, с който се сблъскват френските бизнесмени е високата смъртност измежду служащите. През този интервал на територията на канала избухва зараза от малария и жълта тресчица. Компанията няма финансовите запаси, с цел да се оправи с разразилата се рецесия и в края на 1888 година банкрутира. Тя афишира цена от 100 милиона $ за продажба на незавършения план.
През 1901 година Съединени американски щати демонстрира интерес към построяването на канала. През този интервал американското държавно управление подписва контракт с Англия и има желание да стартира построяването на канал в Никарагуа. Американският президент Теодор Рузвелт счита, че военният флот ще може да се предвижва доста по-бързо, в случай че се реализира изоставеният план на французите. По това време Панамският провлак се намира на територията на днешна Панама, само че се дефинира като част от земите на Колумбия. В началото на 20.век в Панама избухва гражданска война и през 1903 година панамската страна афишира своята самостоятелност. В края на същата година, американското държавно управление купува незавършения план от Франция. Цената на плана включва техническото съоръжение и направените изкопни работи. През 1904 година американският инженер Джон Стивънс е нает да приключи прокопаването на канала. Той трансформира концепцията на първичния план и стартира построяването на шлюзове. Стивънс взривява ненужните скални сектори с динамит и построява транспортна лента, която извозва скалните части. Работният развой се форсира извънредно доста – за един ден американците правят работа, колкото французите за цялостен месец. Постепенно построяването на канала се индустриализира и притегля от ден на ден служащи.
На 15 август 1914 година, две години преди крайния период, Панамският канал е приключен. Първият мореплавателен съд, който минава през него е товарният транспортен съд „ Анкон”. Откриването на канала съответствува с експлоадирането на Първата международна война и намаляването на трафика на кораби от Европа. Това е повода през първите 6 години през канала да минават относително дребен брой мореплавателни съдове. След формалното разкриване през 1920 година, броят на преминаващите кораби се усилва до 5000 годишно. Панамският канал е дълъг 81,6 км., бездънен е 12,5 м. и разполага с ширина от 150 м. Той има 3 системи от шлюзове, а в границите на едно денонощие през него минават близо 50 кораба. От своето изграждане до 1999 година, Панамският канал се управлява от държавното управление на Съединени американски щати. В началото на 2000 година е основана специфична панамска държавна организация, която управлява активността на канала. Днес Панамският канал се употребява като съществена връзка сред Тихия и Атлантическия океан. Той се дефинира като едно от най-хубавите съвременни изобретения.
Източник: Уикипедия
Според исторически изследвания, първото споменаване на канала е през 1534 година. Тогава испанският крал Карл V подрежда да се изследва регионът към Панамския провлак. Той цели построяването на стратегическо трасе, което ще улесни прекосяването на кораби сред Испания и Перу, като в това време ще обезпечи предимство на испанците в мореплаването. Плановете на Карл V се осуетяват и до градеж на трасето по този начин и не се стига. През годините се вършат доста опити от разнообразни страни за построяването на транспортна връзка в този регион. Поради неподходящите климатични условия, всички опити приключват с неуспех. Треската за злато, която обгръща Калифорния през 19.век, още веднъж възобновява интереса към основаването на трасе сред Тихия и Атлантическия океан. Това е повода през 1855 година да се построи Панамска железопътна линия. ЖП трасето способства за развиването на комерсиалните връзки и дефинира разположението на бъдещия канал. Същата година английският инженер Уилям Кениш прави геодезически проучвания в района и изготвя план, в който начертава трасето на канала. Той показва своята идея на държавното управление на Съединени американски щати, само че американците отхвърлят да стартират построяването на трасето.
През 1879 година френска компания се престрашава да купи плана за Панамския канала. Същата година стартира строителството на канала. Според френското държавно управление прокопаването на Панамския канал ще обезпечи геостратегическо преимущество на Франция. През този интервал Германия има мощни позиции във Венецуела и управлява прекосяването на кораби по Атлантическия океан. С построяването на канала, Франция ще си обезпечи предимство пред немската страна и ще развие своето комерсиално въздействие в Южна Америка. Фирмата, която прокопава Суецкия канал, се заема с реализацията на плана. Поради неприятните геологични условия в региона, изкопните работи бележат неуспех. Наклонът на изкопа не е подобаващ за особеностите на локалната почва и постоянно се провокират свлачища от поройните дъждове. До 1888 година френската компания е похарчила над 300 милиона $ за прокопаването на канала, като е свършена едвам една трета от работата. Друг проблем, с който се сблъскват френските бизнесмени е високата смъртност измежду служащите. През този интервал на територията на канала избухва зараза от малария и жълта тресчица. Компанията няма финансовите запаси, с цел да се оправи с разразилата се рецесия и в края на 1888 година банкрутира. Тя афишира цена от 100 милиона $ за продажба на незавършения план.
През 1901 година Съединени американски щати демонстрира интерес към построяването на канала. През този интервал американското държавно управление подписва контракт с Англия и има желание да стартира построяването на канал в Никарагуа. Американският президент Теодор Рузвелт счита, че военният флот ще може да се предвижва доста по-бързо, в случай че се реализира изоставеният план на французите. По това време Панамският провлак се намира на територията на днешна Панама, само че се дефинира като част от земите на Колумбия. В началото на 20.век в Панама избухва гражданска война и през 1903 година панамската страна афишира своята самостоятелност. В края на същата година, американското държавно управление купува незавършения план от Франция. Цената на плана включва техническото съоръжение и направените изкопни работи. През 1904 година американският инженер Джон Стивънс е нает да приключи прокопаването на канала. Той трансформира концепцията на първичния план и стартира построяването на шлюзове. Стивънс взривява ненужните скални сектори с динамит и построява транспортна лента, която извозва скалните части. Работният развой се форсира извънредно доста – за един ден американците правят работа, колкото французите за цялостен месец. Постепенно построяването на канала се индустриализира и притегля от ден на ден служащи.
На 15 август 1914 година, две години преди крайния период, Панамският канал е приключен. Първият мореплавателен съд, който минава през него е товарният транспортен съд „ Анкон”. Откриването на канала съответствува с експлоадирането на Първата международна война и намаляването на трафика на кораби от Европа. Това е повода през първите 6 години през канала да минават относително дребен брой мореплавателни съдове. След формалното разкриване през 1920 година, броят на преминаващите кораби се усилва до 5000 годишно. Панамският канал е дълъг 81,6 км., бездънен е 12,5 м. и разполага с ширина от 150 м. Той има 3 системи от шлюзове, а в границите на едно денонощие през него минават близо 50 кораба. От своето изграждане до 1999 година, Панамският канал се управлява от държавното управление на Съединени американски щати. В началото на 2000 година е основана специфична панамска държавна организация, която управлява активността на канала. Днес Панамският канал се употребява като съществена връзка сред Тихия и Атлантическия океан. Той се дефинира като едно от най-хубавите съвременни изобретения.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ