Опазването на наследството отваря вратата към историята
На 15 април 1935 година е подписан „ Пактът Рьорих “, който е интернационален контракт за отбрана на културните полезности, както по време на война, по този начин и в спокойно време. По мотив на това през днешния ден честваме Световния ден на културата.
„ Културата и изкуството са извънредно значима част, която от време на време сме склонни да одобряваме за даденост, само че в разнообразни спешни обстановки откриваме, че това не е тъкмо по този начин “, каза арх. Даяна Николова, от Сдружение за градски политики и част от:
„ Аз бях извънредно впечатлена, когато в първите дни от войната в Украйна имаше фрагменти на хора, които опаковат паметниците по този начин, че да ги опазят оптимално доста от евентуални вреди. Фактът, че има хора, които даже с риск за живота си, се обръщат към тези обекти и се пробват да ги запазят, демонстрира какъв брой скъпи са те, тъй като културата е нещото, което ни прави такива, каквито сме “.
Архитектът споделя, че не всички истории „ са приятни за спомняне “, само че това не значи, че те не би трябвало да бъдат оценени и опазвани.
Като прибавя, че хилядолетната история на София ни носи „ безпределно благосъстояние от завещание и от време на време го одобряваме за даденост “:
„ Всъщност културното завещание е нещо живо. Обекти, които до през вчерашния ден не са одобрявани за скъпи, с течение на времето се оказват доста показателни за избран интервал. Архитектурата доста добре онагледява публично политическия строй, обществените настройки, извънредно добър симптом за това по какъв начин са живеели хората, по какъв начин са взимали решения “, изясни експертът.
Архитектът изясни, че нуждата, от интервала след 1944 година в София, е залегнала в редица стратегически програмни документи. Това проучване е една първа крачка в тази посока.
„ Ние имаме представители на едни международни архитектурни трендове, построени в този интервал и беше належащо, да се направи обзорен обзор и да се откроят обектите, които са най-ценни и в това време тези, които имат максимален риск да се изгубят “, добави арх. Даяна Николова.
„ Културата и изкуството са извънредно значима част, която от време на време сме склонни да одобряваме за даденост, само че в разнообразни спешни обстановки откриваме, че това не е тъкмо по този начин “, каза арх. Даяна Николова, от Сдружение за градски политики и част от:
„ Аз бях извънредно впечатлена, когато в първите дни от войната в Украйна имаше фрагменти на хора, които опаковат паметниците по този начин, че да ги опазят оптимално доста от евентуални вреди. Фактът, че има хора, които даже с риск за живота си, се обръщат към тези обекти и се пробват да ги запазят, демонстрира какъв брой скъпи са те, тъй като културата е нещото, което ни прави такива, каквито сме “.
Архитектът споделя, че не всички истории „ са приятни за спомняне “, само че това не значи, че те не би трябвало да бъдат оценени и опазвани.
Като прибавя, че хилядолетната история на София ни носи „ безпределно благосъстояние от завещание и от време на време го одобряваме за даденост “:
„ Всъщност културното завещание е нещо живо. Обекти, които до през вчерашния ден не са одобрявани за скъпи, с течение на времето се оказват доста показателни за избран интервал. Архитектурата доста добре онагледява публично политическия строй, обществените настройки, извънредно добър симптом за това по какъв начин са живеели хората, по какъв начин са взимали решения “, изясни експертът.
Архитектът изясни, че нуждата, от интервала след 1944 година в София, е залегнала в редица стратегически програмни документи. Това проучване е една първа крачка в тази посока.
„ Ние имаме представители на едни международни архитектурни трендове, построени в този интервал и беше належащо, да се направи обзорен обзор и да се откроят обектите, които са най-ценни и в това време тези, които имат максимален риск да се изгубят “, добави арх. Даяна Николова.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ