Спомен за Светлин Русев
На 14 юни е роден акад. Светлин Русев – художник, държавник, депутат, колекционер и учител.
Той е един от най-големите майстори в историята на българската живопис. Роден е в Плевен през 1933 година Завършва живопис в Художествената академия при проф. Дечко Узунов, където по-късно самичък става професор.
А в интервала 1973 – 1985 година оглавява Съюза на българските художници. В интервала от 1985 до 1988 година е и шеф на Националната художествена изложба.
На два пъти е избиран за народен представител.
В звуковия файл можете да чуете автобиографично изявление със Светлин Русев от 2002 година

Роден е на 14 юни 1933 година в плевенското село Върбица. Завършва живопис в ВИИИ „ Н. Павлович “ през 1959 година при проф. Дечко Узунов. Член на Българска комунистическа партия от 1971 година
Преподава във ВИИИ „ Н. Павлович “ – професор (1975). Председател на Съюза на българските художници в интервала 1973 – 1985 година Между 1982 и 1984 година е първи заместник-председател на Комитета за просвета.
От 1985 до 1988 година е шеф на Националната художествена изложба. В интервала 1976 – 1988 година е член на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Светлин Русев е депутат в редица Народни събрания до 1989 година и с листата на Българска социалистическа партия в Седмото велико национално заседание през 1990 година По това време е член на Висшия съвет на Българска социалистическа партия.
Действителен член (академик) на Българската академия на науките от 2003 година
Почетен лекар на Шуменския университет.

Член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин (1983). Почетен ръководител на АИАП в Париж (1982). Почетен член на „ Ника-Кай “, Япония (1984). Почетен член на „ Кюнстлерхаус “, Виена (1985). [4]
Лауреат на Димитровска премия (1969). Носител е на още доста награди за изкуство, сред които огромната премия на Съюза на българските художници (1986), премия „ Владимир Димитров – Майстора “ (1987), на името на Кирил Петров (1988), премия за портрет Радом – Полша, премия „ Габриел Оливие “ – Монако.
Удостоен е с държавно звание Народен художник.
Носител на държавната премия „ Паисий Хилендарски “.

Работи като живописец и монументалист. От 1961 година взе участие в общи художествени изложения и в представителни изложения на българското изобразително изкуство в чужбина. Самостоятелни изложения в София (1963, 1967, 1973, 1977, 1980, 1982, 1986) и в чужбина: Москва, Ленинград, Мексико, Будапеща, Варшава, Букурещ, Берлин, Виена.[4]
Негови произведения са изложени в Национална художествена изложба в София и са част от доста художествени галерии и частни сбирки в България и чужбина.
По-важни монументални и декоративни произведения:
„ Родина “ – стенна живопис (секо) предверие на Централна гара София, арх. Милко Бечев (1976)
„ България “ – стенна живопис (секо), размери 17.30/5.10 м, зала за отмора на публични лица и делегации, Народен замък на културата „ Людмила Живкова “ (НДК), София, (1981)
Стенописи в притвора и икони пред олтара на църквата на Ванга „ Света Петка Българска “ в Рупите (1994).
Снимки: БНР, БГНЕС, Булфото
Уикипедия
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




