Последният ден на пустинната лисица Ромел и нацистката пропаганда след него
На 14 октомври 1944 година Германия постепенно и несъмнено стартира да губи войната. Опитите ѝ за международно владичество са попарени, а от ден на ден от тогавашните генерали стартират да имат вяра, че Хитлер е трябвало да приключи тази полуда доста по-рано. Някога самият фюрер е заявявал, че откакто реши Полския въпрос, има намерение дефинитивно да спре военния спор, само че това по този начин и не се случва.
Мнозина стартират да мислят вид за елиминирането на Адолф Хитлер, приготвят се покушения, вършат се опити и все пак не се стига до необикновен триумф. Сред всички съперници е и маршал Ервин Ромел – пустинната лисица. В края на войната, Ервин се намира покрай Херлинген. На 14 октомври постоянната войска обкръжава неговата къща и го принуждава да извърши самоубийство. На своя 15-годишен наследник Манфред, някогашният маршал ще каже следното:
„ Да умреш от ръцете на своите лични хора е мъчно, само че къщата е обградена и Хитлер ме упреква в държавна машинация “
Позиционирано до Швабските Алпи, това място е познато на Ромел от дълго време. Той е прекарвал доста лета и избира мястото с една особена цел – да скрие фамилията си, колкото се може по-далеч от Хитлер. Нещо повече, това е мястото, което можело да му разреши да се скрие от съдружниците, както и нацистите, а след войната щял да мисли по какъв начин да продължи живота си.
Нещо по-интересно е фактът, че Ервин щял умерено да се размине с боен арбитражен съд, тъй като в никакъв случай не е наредил гибелта на нито един евреин, отнасял се е етично с военнопленниците и е показвал качеството на немски боец, което доста други не можели и не знаели по какъв начин да придобият. И проектът можел да проработи, изключително откакто никой не обръщал внимание на тази локация.
Полицията на Гестапо рядко се появявала, съседите не били толкоз деликатни, само че когато войната стартира да се обръща, множеството се заели с по-сериозна работa по елиминирането на предателите. Какво е обвиняването на Ромел? Според генерал-лейтенант Фриц Баерлейн, Ервин и неговият сътрудник – Ханс Шпидел, считали да разрешават на съдружниците да навлязат в основни точки на Германия, с което да принудят Хитлер да се съобщи доста по-рано, освен това без особени жертви.
Преди проектът въобще да влезе в деяние, някой предава и двамата. И до през днешния ден няма информация кой съумява да добави още хиляди жертви и да подсигурява опустошението на Германия, само че обстоятелствата са обстоятелства. Малко след опита за атентат през юли, същата година, фюрерът към този момент е пуснал всички свои гладни хрътки за разчистването на сметките. Нещо повече, през същата година Ервин е публично зложелател номер едно за Хитлер. Той не може да го понася, не се подчинява на заповеди, блестящият престиж за триумф също е загубен, а що се отнася до връзките сред двамата – по-ледени са отвсякога.
А всичко стартира още през 1942 година с сложните шансове за приемането на Адолф като боен водач. Ервин неведнъж предлагамного по-добри проекти за деяние, само че откакто диктаторът има свои визии за войната, стигаме до този специфичен миг през 1944 година За една година Ромел схваща, че тази война е обречена, освен това не заради неналичието на съоръжение или задоволително положителни бойци, а заради обстоятелството, че Хитлер няма никакви знания за войната. Колкото повече загуби се натрупат като актив, толкоз повече главнокомандващите виждат, че е време да отстранен своя водач, на който са се доверили толкоз сляпо. Ето за какво и самият маршал ще показа следното:
„ Започнах да съзнавам, че Адолф Хитлер просто не осъзнава обстановката, каквато е. Реагира прочувствено против интелекта и продължава да има вяра, че е прав. “
Десантът в Нормандия слага немската войска на колене и изтощава бойците до самия лимит. Що се отнася до самия Ромел, той още веднъж ще бъде доста сериозен по тематиката:
„ Обикновено съм добре с нервите, само че от време на време съм покрай пристъп. Когато започнаха да идват рапортите за жертвите, те бяха прекалено много. На всеки пост, който посещава, получавах по една директория. Никога не се бях сблъсквал с толкоз доста загуби. “
Когато споделя това на сина си, прибавя и нещо още по-важно:
„ Цялата тази война прокрадна едно чувство за липса на цел. Колкото по-бързо свършеше, толкоз по-добре за всички нас. “
В последния ден от живота си, маршалът ще закуси рано със сина си, а по-късно ще се разходят в градината. Там споделя на своя правоприемник, че двама генерали идват от Берлин, с цел да се срещнат с него по обяд. По това време доста от доближените на немския пълководец към този момент са екзекутирани, а още повече са задържани. Единствената по-сериозна вяра е, че вероятно може да го изпратят на Източния фронт.
Макар и това да е тъкмо толкоз смъртоносно странствуване, колкото и изтезанието, Ервин е считал, че може да оцелее и това, изключително откакто е имал обилни триумфи в Африка. Преди да се срещне с генералите, немският боец облича своята парадна униформа и чака ориста си. Вилхелм Бургдорф и Ърнст Майзел идват по обяд и учтиво молят срещата да се случи единствено сред тримата. След къс диалог, Ромел осъзнава, че има два избора – да се самоубие с цианид или да се изправи пред Народния съд.
Господата прибавят и още една детайлност, в случай че техният събеседник откаже да се самоубие, фамилията му също ще го последва в съда. Народният съд, като институция, в никакъв случай не работи в интерес на народа, нито съумява да даде някаква форма на правораздаване. Ханс и Софи Шол са обезглавени посредством гилотина на подобен съд през 1943 година
Всички офицери, които работят за осъществяването на атентата на 20 юли са обесени на куки за месо, само че вместо въже, примката е направена от струни за пиано, а що се отнася до гласност, фотосите във вестниците били повече от задоволителни, с цел да потвърдят на какво е кадърен техният обичан водач. И откакто Ромел няма избор, той има единствено една молба към своите палачи – да показа какво се случва и да се сбогува със фамилията си.
Гостите са съгласни, само че при изискване, че всичко се резервира в безспорна загадка. Причината за последното условие е, че колкото и всесилен да бъде Хитлер, Ромел е обичан и гибелта му ще се трансформира в доста добър мотив за свалянето на Хитлер. Другата причина за тихото унищожаване е потребността от нацистки герои, които ще продължат да се употребяват от немската агитация. Поне това му дава някаква вяра, че ще бъде спазено и обещанието за прошка на фамилията му. Когато оповестява на Манфред, че след час и половина ще е мъртъв, младежът пита дали има някакъв метод да се защитят, отговорът на бащата е:
„ Няма смисъл, по-добре един от нас да почине, в сравнение с всички да бъдем разстреляни. “
В къщата влиза и още един човек – изключително непосредствен на наказания на гибел. Капитан Хърман Алдингер се познава с Ервин още от Първата Световна война. Споделените триумфи тогава и в този момент, стартират да вършат една по-сериозна връзка, само че осъзнавайки, че двамата стават рисков дует, Гестапо бързо ги разделя. Когато Хърман е извикан, с цел да разбере идните събития, Алдингер декларира, че е подготвен да го отбранява и да разменя патрони с пратениците. За следващ път е обяснено, че сходна битка няма да докара до нищо положително.
Придружаван от пратениците от Берлин, Ервин Ромел излиза на двора и потегля към колата, която ги чака пред къщата. Гали хрътката в двора и я стопира да не го следва. Тримата се обръщат към фамилията, което седи на верандата и вършат оня характерен нацистки привет. Театърът не се играе за фамилията, а за тези селяни, които сега гледат с любознание през прозорците си. Колата потегля в незнайна за фамилията посока.
В една от по-далечните гори, след дълга разходка, маршалът се среща с голямо количество въоръжени нацисти. Очевидно поканата за самоубийство с цианид е изцяло непотребна. Години по-късно Манфред ще опише, че цялото село е било въоръжено до зъби и бойците били инструктирани да заличат къщата, в случай че вероятно бъде отказано осъществяването на присъдата или се стигне до мощ. Какво се случва по-късно е цялостна тайнственост и информацията се събира най-вече от очевидци, само че всяка версия е толкоз друга, че никой не може да бъде сигурен за достоверната такава.
Според свидетелските показания, водачът се върнал малко по-късно и видял, че Ромел се гърчи в мъка. Версията му не може да бъде вярна, заради простата причина, че в случай че е взета капсула с цианид, тя убива до 3 минути. Бъргдорф не може да опише нищо, тъй като една година по-късно ще се самоубие в бункера с обичания си Хитлер, до момента в който Мейзел чакал в колата осъществяването на присъдата. Същият водач споделя, че парадната му палка паднала от колата, когато слизали, до момента в който американското разузнаване споделя, че я открива в бункера на Хитлер, занесена като трофей и доказателство за гибелта му.
Д-р Фридрих Бридерхоф е практикувал в Кьолн, само че е докаран, с цел да удостовери гибелта на екзекутирания. С револвер на челото е принуден да напише, че гибелта на наказания е настъпила от сърдечен удар, а не в резултат на отровата. Малко по-късно стартира и театралното заравяне, което фамилията би трябвало да гледа. Подготвя се церемониал, а съгласно формалната агитация, маршалът е умрял в резултат на раните си. Неговата гибел идва с още една задача – да вдигне бойния дух на бойците.
Фалшиви истории за последните му думи, за вярата му и други сходни похвати, както виждаме, са долна неистина. До през днешния ден е доста мъчно да се реши изхода на войната. Мнозина считат, че Ромел има шансове да пребори съда, имайки поради в какво щеше да се трансформира делото му, само че други са безапелационни, че най-вероятно в никакъв случай нямаше да му бъде разрешено да се изправи в съда. Нацистите са имали редица разновидности, с които да го самоубият доста по-рано. Когато новините въпреки всичко изплуват на бял свят, даже враговете му са потресени от случая. Етиката на войната разрешава на всеки да ненавижда своя съперник, само че постоянно да го почита.
Редица офицери от английската и американската войска оставят цветя на камъка, разгласен за монумент на Ервин Ромел. Макар и да служи правилно, този боец в никакъв случай не схваща смисъла на войната, само че и в никакъв случай не предава своите бойци.
