Юбилей на безотговорността
На 13-14 май в Брюксел ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск ще одобри водачите на шестте страни-членки от самодейността " Източно партньорство " (ИП) - Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Поводът е 10-годишнината от нейното основаване. Тази самодейност бе стартирана за първи път през май 2008 година от Полша и Швеция, само че постоянно е имало съмнения, че зад гърбовете на двете европейски страни надничат едни дълги уши на звезди и синьо-бели райета. Те са обосновани на първо място от това, че и двете страни са антируски настроени по исторически аргументи и са тясно свързани със Съединени американски щати, особeно Полша, която от ден на ден стартира да наподобява на " обичаната жена " на Съединени американски щати в Европа. Освен това " Източно партньорство " се оказа доста подобаващ инструмент за разтрошаване на връзките сред Русия и най-малко някои от страните участнички, което е остаряла американска политика още от времето на Съюз на съветските социалистически републики.
Форматът на тазгодишната среща е леко подъл. Не че е нарушен протоколът, само че за 10 години опити по откъсването на тези постсъветски страни от съветската орбита това бе реализирано, и то с редица ангажименти, единствено във връзка с Грузия, Молдова и Украйна. Само тези три страни завършиха стъпките на самодейността, с цел да стигнат до сключване на съглашения за асоциация с Европейски Съюз. При това в едната от тях се наложи за задачата да бъдат задействани фашистки, националистически и олигархични групировки, с цел да се извърши кървясъл държавен прелом, който докара до революция, раздробяване на страната и фрагментация на обществото. До това докара самоцелното опълчване с Русия, значима част от което се оказа и " Източно партньорство ".
Сега е съвсем наложително Русия да бъде упреквана за всичко, изключително за събитията в Украйна след февруари 2014 година, само че всяка крушка си има опашка и кървавите събития от 2014 година си имаха своята предистория, която в този момент се не помни. Изборът Европа или Русия - " или сте с нас, или сте с тях ", беше наложен на украинските управляващи през 2013 година Те желаеха да бъдат " трансмисия " сред Европейски Съюз и Русия. Беше им обяснено, че би трябвало да са " стена ". Именно през 2013 година, когато руснаците се опитваха да договарят с Брюксел и Киев по съглашението за асоциация и им се споделяше да не се месят в делата на другите, в Съединени американски щати внезапно се заинтересуваха от " Източното партньорство ". През август и септември президентът Барак Обама и държавният секретар Джон Кери повдигаха въпроса за ИП пред европейските страни. През есента имаше даже чувания на заместител държавния секретар Виктория Нуланд в Сената. Възниква въпросът откъде-накъде Съединени американски щати ще се занимават с въпрос, който визира Русия - Европейски Съюз и страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики? Впрочем последвалата няколко месеца по-късно фраза на Нуланд " Майната му на Европейски Съюз " изяснява доста неща.
Украинските политици, като позабравения към този момент някогашен министър председател Арсений Яценюк, тогава самоуверено, безсъвестно лъжеха народа си - съглашението с Европейски Съюз е напряко участие в Европейски Съюз, от което следват европейски заплати и пенсии. Много хора се почувстваха ограбени в задатък от решението на президента Виктор Янукович да не го подписва и излязоха на Майдана. Напразно немският канцлер Ангела Меркел обясняваше, че това не е напълно по този начин. Политиците, които правеха внушения на украинците, въобще не се вълнуваха от тези опровержения. За тях не беше и към момента не е значимо дали страната им ще влезе в Европейски Съюз. Те знаят, че това, в случай че стане, ще бъде в някакво мъгливо далечно бъдеще. Целта на задачата, сложена от инженерите на плана " Източно партньорство ", бе Украйна, а и другите европейски страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики да бъдат отдалечени от Русия, сблъскани с Русия и по опция тежко скарани с нея. Това е действителната, а не заявената цел на " Източно партньорство " и това се потвърди в Украйна, където тя бе изпълнена, въпреки и не ослепително.
Десетгодишният празник не демонстрира необикновен възторг в западноевропейските страни във връзка с " Източното партньорство ". Основният мотор на процеса си остават проамерикански източноевропейски страни като Полша и Румъния, а също обичайно ангажираните неправителствени структури, които са на хранилка в Съединени американски щати. Например през април полският външен министър Яцек Чапутович излезе с концепцията партньорството на Европейски Съюз с " Източно партньорство " да бъде институционализирано, членовете на ИП да могат да вземат участие в някои срещи на Евросъюза, да вземем за пример по комерсиалното съдействие и за разпределянето на средствата по споразуменията за асоциация.
Това гледище на поляците и на други източноевропейци, подкрепено от американците, за още по-тясно замесване на някогашните руски републики в делата на Европейски Съюз е доста подозрително. Особено в светлината на мераците на Варшава и Вашингтон за основаването на районни формати като Триморие, под полска доминация и американска закрила, които несъмнено ще основат напрежение в Европейски Съюз. Създава се усещането, че в този момент се цели да бъде образуван по-широк пояс от страни в Източна Европа, които да спускат като завеса сред Русия и Западна Европа. Химера или не, само че съмнението, че в този момент " Източно партньорство " се употребява като спомагателен инструмент за постигането на тази цел. Ако България си разреши да бъде въвлечена в тези проекти, ни чакат големи проблеми - и на Изток, и на Запад.
Европейски Съюз постъпи изцяло безконтролно с " Източно партньорство ". Първо, той разреши да стане пленник на политическите и историческите комплекси на някои свои членове, които натрапиха тази самодейност като контрамярка против Русия след войната в Южна Осетия. Второ, той разреши да бъде употребен в геополитическите схеми на трета страна. Трето, разрешиха на локалните политици да злоупотребят с концепциите на ИП, да размахват моркова на евроинтеграцията пред носа на гласоподавателите с ясната концепция, че страните им няма да станат в обозримо бъдеще членове на Европейски Съюз - т.е. те дадоха очаквания на небогати хора, само че вместо това ги използваха в геополитическа битка без обещания за пълноценно участие. С други думи, " възпламениха им фитила ", без да желаят да носят отговорност за последствията.
Европейски Съюз обаче се съгласи на тази игра не просто по този начин, а от изцяло користни претекстове. Чрез " Източно партньорство " и споразуменията за асоциация Европейски Съюз получаваше разширение на пазара за свои артикули, а страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики се разглеждаха като снабдители на първични материали и служащи. Всъщност това последното се сбъдна. След началото на украинската рецесия едни от най-големите последователи на " Източното партньорство " получиха и най-вече украински гастарбайтери. Полша - съвсем два милиона. Чехия - няколкостотин хиляди. В подмяна на отварянето на пазарите си Беларус, Украйна, Молдова, Армения и Азербайджан трябваше да получат растеж на вложенията и стопанската система. Реално обаче най-желан и работещ се оказа безвизовият режим, който усили доста гурбетчийството, което изхранва огромна маса хора в Украйна, Молдова и Грузия.
През февруари 2015 година, в навечерието на срещата на ИП през май с.г. в Рига, която в избран смисъл също беше юбилейна, италианският Институт за интернационалните връзки разгласява отчет, в който се посочваше: " Въпреки очакванията, че " Източно партньорство " ще стане инструмент за подсилване на демокрацията, стабилността, сигурността и районното съдействие, това не се случи. Напротив, резултатът бе още по-фрагментиран район, в сравнение с преди пет години. "
Сега, още четири години по-късно, при идващия празник, виждаме, че нещата са си все същите. Проблемите останаха и даже се задълбочиха. Отговорни за това няма, само че пък има празненства.
Форматът на тазгодишната среща е леко подъл. Не че е нарушен протоколът, само че за 10 години опити по откъсването на тези постсъветски страни от съветската орбита това бе реализирано, и то с редица ангажименти, единствено във връзка с Грузия, Молдова и Украйна. Само тези три страни завършиха стъпките на самодейността, с цел да стигнат до сключване на съглашения за асоциация с Европейски Съюз. При това в едната от тях се наложи за задачата да бъдат задействани фашистки, националистически и олигархични групировки, с цел да се извърши кървясъл държавен прелом, който докара до революция, раздробяване на страната и фрагментация на обществото. До това докара самоцелното опълчване с Русия, значима част от което се оказа и " Източно партньорство ".
Сега е съвсем наложително Русия да бъде упреквана за всичко, изключително за събитията в Украйна след февруари 2014 година, само че всяка крушка си има опашка и кървавите събития от 2014 година си имаха своята предистория, която в този момент се не помни. Изборът Европа или Русия - " или сте с нас, или сте с тях ", беше наложен на украинските управляващи през 2013 година Те желаеха да бъдат " трансмисия " сред Европейски Съюз и Русия. Беше им обяснено, че би трябвало да са " стена ". Именно през 2013 година, когато руснаците се опитваха да договарят с Брюксел и Киев по съглашението за асоциация и им се споделяше да не се месят в делата на другите, в Съединени американски щати внезапно се заинтересуваха от " Източното партньорство ". През август и септември президентът Барак Обама и държавният секретар Джон Кери повдигаха въпроса за ИП пред европейските страни. През есента имаше даже чувания на заместител държавния секретар Виктория Нуланд в Сената. Възниква въпросът откъде-накъде Съединени американски щати ще се занимават с въпрос, който визира Русия - Европейски Съюз и страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики? Впрочем последвалата няколко месеца по-късно фраза на Нуланд " Майната му на Европейски Съюз " изяснява доста неща.
Украинските политици, като позабравения към този момент някогашен министър председател Арсений Яценюк, тогава самоуверено, безсъвестно лъжеха народа си - съглашението с Европейски Съюз е напряко участие в Европейски Съюз, от което следват европейски заплати и пенсии. Много хора се почувстваха ограбени в задатък от решението на президента Виктор Янукович да не го подписва и излязоха на Майдана. Напразно немският канцлер Ангела Меркел обясняваше, че това не е напълно по този начин. Политиците, които правеха внушения на украинците, въобще не се вълнуваха от тези опровержения. За тях не беше и към момента не е значимо дали страната им ще влезе в Европейски Съюз. Те знаят, че това, в случай че стане, ще бъде в някакво мъгливо далечно бъдеще. Целта на задачата, сложена от инженерите на плана " Източно партньорство ", бе Украйна, а и другите европейски страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики да бъдат отдалечени от Русия, сблъскани с Русия и по опция тежко скарани с нея. Това е действителната, а не заявената цел на " Източно партньорство " и това се потвърди в Украйна, където тя бе изпълнена, въпреки и не ослепително.
Десетгодишният празник не демонстрира необикновен възторг в западноевропейските страни във връзка с " Източното партньорство ". Основният мотор на процеса си остават проамерикански източноевропейски страни като Полша и Румъния, а също обичайно ангажираните неправителствени структури, които са на хранилка в Съединени американски щати. Например през април полският външен министър Яцек Чапутович излезе с концепцията партньорството на Европейски Съюз с " Източно партньорство " да бъде институционализирано, членовете на ИП да могат да вземат участие в някои срещи на Евросъюза, да вземем за пример по комерсиалното съдействие и за разпределянето на средствата по споразуменията за асоциация.
Това гледище на поляците и на други източноевропейци, подкрепено от американците, за още по-тясно замесване на някогашните руски републики в делата на Европейски Съюз е доста подозрително. Особено в светлината на мераците на Варшава и Вашингтон за основаването на районни формати като Триморие, под полска доминация и американска закрила, които несъмнено ще основат напрежение в Европейски Съюз. Създава се усещането, че в този момент се цели да бъде образуван по-широк пояс от страни в Източна Европа, които да спускат като завеса сред Русия и Западна Европа. Химера или не, само че съмнението, че в този момент " Източно партньорство " се употребява като спомагателен инструмент за постигането на тази цел. Ако България си разреши да бъде въвлечена в тези проекти, ни чакат големи проблеми - и на Изток, и на Запад.
Европейски Съюз постъпи изцяло безконтролно с " Източно партньорство ". Първо, той разреши да стане пленник на политическите и историческите комплекси на някои свои членове, които натрапиха тази самодейност като контрамярка против Русия след войната в Южна Осетия. Второ, той разреши да бъде употребен в геополитическите схеми на трета страна. Трето, разрешиха на локалните политици да злоупотребят с концепциите на ИП, да размахват моркова на евроинтеграцията пред носа на гласоподавателите с ясната концепция, че страните им няма да станат в обозримо бъдеще членове на Европейски Съюз - т.е. те дадоха очаквания на небогати хора, само че вместо това ги използваха в геополитическа битка без обещания за пълноценно участие. С други думи, " възпламениха им фитила ", без да желаят да носят отговорност за последствията.
Европейски Съюз обаче се съгласи на тази игра не просто по този начин, а от изцяло користни претекстове. Чрез " Източно партньорство " и споразуменията за асоциация Европейски Съюз получаваше разширение на пазара за свои артикули, а страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики се разглеждаха като снабдители на първични материали и служащи. Всъщност това последното се сбъдна. След началото на украинската рецесия едни от най-големите последователи на " Източното партньорство " получиха и най-вече украински гастарбайтери. Полша - съвсем два милиона. Чехия - няколкостотин хиляди. В подмяна на отварянето на пазарите си Беларус, Украйна, Молдова, Армения и Азербайджан трябваше да получат растеж на вложенията и стопанската система. Реално обаче най-желан и работещ се оказа безвизовият режим, който усили доста гурбетчийството, което изхранва огромна маса хора в Украйна, Молдова и Грузия.
През февруари 2015 година, в навечерието на срещата на ИП през май с.г. в Рига, която в избран смисъл също беше юбилейна, италианският Институт за интернационалните връзки разгласява отчет, в който се посочваше: " Въпреки очакванията, че " Източно партньорство " ще стане инструмент за подсилване на демокрацията, стабилността, сигурността и районното съдействие, това не се случи. Напротив, резултатът бе още по-фрагментиран район, в сравнение с преди пет години. "
Сега, още четири години по-късно, при идващия празник, виждаме, че нещата са си все същите. Проблемите останаха и даже се задълбочиха. Отговорни за това няма, само че пък има празненства.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ