Взрив в Кюстендил убива фотограф-революционер, правил бомби за въстанието от 1903 г.
На 12 юни 1903 година гърмеж в оръжейна работилница в Кюстендил убива петима революционери, един от тях е фотографът Димитър Попов от неврокопското село Ляски, съобщи кореспондентът на БГНЕС за района.
Взривът избухва в къщата на Марко Секулички, намираща се в остарялата махала „ Студена “ под Хисарлъка. Къщата съществува и до през днешния ден, въпреки претърпяла дребни промени. На нея има паметна плоча с текст: „ Къщата на Марко Секулички е била база за произвеждане и предпазване на оръжие на тайната Македоно-Одринска революционна организация “. При гърмежа отпреди съвсем 120 година умират петима: 20-годишният Владимир Марков от Кюстендил, наследник на притежателя на къщата, Димитър Лимончев на 26 година от Охрид, 39-годишният Димитър Попов от с. Лески/днес Ляски-б.р./-неврокопско/днес гр. Гоце Делчев/, 20-годишният Мицо Тенчев от Дойран, както и 20-годишният габровец Никола Иванов.
По време на Илинденското въстание доста европейски списания разгласяват фотоси на въстаници от Д. Попов, споделя Димитър Димитров, създател на излизащата този месец книга " Светът за македонките българи ".
Заради стратегическото си състояние Кюстендил става една от най-важните четнически бази, именуван вратата към Македония, през която минават четници, оръжие, муниции, снаражение и литература. От градът под Хисарлъка стартира революционната активност на Пейо Яворов.
„ Не може да се приказва за Вътрешна македонска революционна организация, респективно за Илинденско-преображенското въстание без Кюстендил и кюстендилския край, безапелационен е историкът доцент доктор Ангел Джонев. „ При възобновяване през 1878 година на българската държавност, Кюстендил се явява външна страна на младата страна, само че за дейците, борещи се за освобождението на останалата под непозната власт българска общественост, се явява като врата към Македония “, напомня историкът от Кюстендил.
В града идват доста борци за свободата, един от тях е Ильо челник, който купува къща и в продължение на 20 година живее в Кюстендил. Тук е лидерът на две въстания Димитър Попгеоргиев Беровски, измежду другите харамии заслужава да се отбележат Марко и Коле Секулички от Секулица-кратовско.
Всички те се борят за освобождението на българите, останали под османска власт.
„ За задачата през 1895 година в града е учредено Македонско сдружение, управлявано от Ефрем Каранов-академик възрожденец, по специалност преподавател. Той е родом от Кратово “, напомня Ангел Джонев. Според него Кюстендил е една от главните четнически бази, през която минават в Македония.
„ Водачът на ВМОРО по това време Гоце Делчев, преподавател в Щип, взема решение, че по продължение на границата на Княжество България с Османската империя, би трябвало да бъдат построени бази. Един от центровете им е Кюстендил “, споделя кюстендилският историк. За задачата Гоце Делчев влиза по отношение на Ефрем Каранов и заселилия се също тук велешанин Никола Зографов и при започване на 1896 година се слага началото на кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО. Той просъществува до 1934 година, когато организацията бива разтурена в рамките на Царство България.
През този пункт минават бойци, оръжие, снаражение, литература, вестници,
„ Документите демонстрират изрично, че макар смяната във функционалностите си, Гоце Делчев остава един от главните стожери на кюстендилския пограничен пункт. Тук той основава своята база, в началото в къщата на Димитър Беровски, а в следствие в дома на Дона Ковачева, в която отсядат доста дейци, измежду които и Пейо Яворов. От Кюстендил стартира бойното му кръщение, влизайки в Македония като въстаник “, напомня Джонев.
След взимане решението през януари 1903 година за въстанието, Кюстендил е главният пункт през който в Македония минават чети и отряди.
„ В къщата на Марко Секулички действа оръжейна работилница. Именно в нея на 12 юни 1903 година по време на активността си работилницата се самовзривява, умират петима. Сред тях е синът на Марко Секулички-Владимир. Любопитното е че тук умират хора от разнообразни елементи на България-от Княжество България и от революционна Македония:Кюстендил, Габрово, Неврокоп, Охрид и Дойран, “, напомня историкът.
Един от тях е Димитър Попов – фотограф и активист на ВМОРО, брат на неврокопския челник Иван Попов, отдаден и замесен в придвижването от Борис Сарафов-председател на Върховния съвет на организацията.
Попов е родом от неврокопското село Ляски, откакто служи в Сливен, се отдава на фотографския поминък, който практикува в София. Със своите сподвижници той се открива в Кюстендил, с цел да стане на 21 юни една от петте жертви на този гърмеж в бомболеярницата в една от къщите на пунктовия шеф Марко Секулич. Въпреки че фотографиите му не престават да приказват, за животът му се знае прекомерно малко. Но Димитър Попов остава в историята на революционните битки като фотографът – бунтовник на ВМОРО.
„ Петимата починали са заровени с почести в кюстендилкото гробище, през днешния ден съвсем 120 години този монумент го има и пази загатна за саможертвата на падналите в битката за независимост на българите в Македония и одринско герои “, безапелационен е доцент доктор Ангел Джонев.
В основата на паметникът им в остарялата част на гробището в Кюстендил има посвещение в памет на петимата: „ Починахте вие труженици национални, но вашите имена постоянно ще гърмят из полите и горите на родната земя “. /БГНЕС
Взривът избухва в къщата на Марко Секулички, намираща се в остарялата махала „ Студена “ под Хисарлъка. Къщата съществува и до през днешния ден, въпреки претърпяла дребни промени. На нея има паметна плоча с текст: „ Къщата на Марко Секулички е била база за произвеждане и предпазване на оръжие на тайната Македоно-Одринска революционна организация “. При гърмежа отпреди съвсем 120 година умират петима: 20-годишният Владимир Марков от Кюстендил, наследник на притежателя на къщата, Димитър Лимончев на 26 година от Охрид, 39-годишният Димитър Попов от с. Лески/днес Ляски-б.р./-неврокопско/днес гр. Гоце Делчев/, 20-годишният Мицо Тенчев от Дойран, както и 20-годишният габровец Никола Иванов.
По време на Илинденското въстание доста европейски списания разгласяват фотоси на въстаници от Д. Попов, споделя Димитър Димитров, създател на излизащата този месец книга " Светът за македонките българи ".
Заради стратегическото си състояние Кюстендил става една от най-важните четнически бази, именуван вратата към Македония, през която минават четници, оръжие, муниции, снаражение и литература. От градът под Хисарлъка стартира революционната активност на Пейо Яворов.
„ Не може да се приказва за Вътрешна македонска революционна организация, респективно за Илинденско-преображенското въстание без Кюстендил и кюстендилския край, безапелационен е историкът доцент доктор Ангел Джонев. „ При възобновяване през 1878 година на българската държавност, Кюстендил се явява външна страна на младата страна, само че за дейците, борещи се за освобождението на останалата под непозната власт българска общественост, се явява като врата към Македония “, напомня историкът от Кюстендил.
В града идват доста борци за свободата, един от тях е Ильо челник, който купува къща и в продължение на 20 година живее в Кюстендил. Тук е лидерът на две въстания Димитър Попгеоргиев Беровски, измежду другите харамии заслужава да се отбележат Марко и Коле Секулички от Секулица-кратовско.
Всички те се борят за освобождението на българите, останали под османска власт.
„ За задачата през 1895 година в града е учредено Македонско сдружение, управлявано от Ефрем Каранов-академик възрожденец, по специалност преподавател. Той е родом от Кратово “, напомня Ангел Джонев. Според него Кюстендил е една от главните четнически бази, през която минават в Македония.
„ Водачът на ВМОРО по това време Гоце Делчев, преподавател в Щип, взема решение, че по продължение на границата на Княжество България с Османската империя, би трябвало да бъдат построени бази. Един от центровете им е Кюстендил “, споделя кюстендилският историк. За задачата Гоце Делчев влиза по отношение на Ефрем Каранов и заселилия се също тук велешанин Никола Зографов и при започване на 1896 година се слага началото на кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО. Той просъществува до 1934 година, когато организацията бива разтурена в рамките на Царство България.
През този пункт минават бойци, оръжие, снаражение, литература, вестници,
„ Документите демонстрират изрично, че макар смяната във функционалностите си, Гоце Делчев остава един от главните стожери на кюстендилския пограничен пункт. Тук той основава своята база, в началото в къщата на Димитър Беровски, а в следствие в дома на Дона Ковачева, в която отсядат доста дейци, измежду които и Пейо Яворов. От Кюстендил стартира бойното му кръщение, влизайки в Македония като въстаник “, напомня Джонев.
След взимане решението през януари 1903 година за въстанието, Кюстендил е главният пункт през който в Македония минават чети и отряди.
„ В къщата на Марко Секулички действа оръжейна работилница. Именно в нея на 12 юни 1903 година по време на активността си работилницата се самовзривява, умират петима. Сред тях е синът на Марко Секулички-Владимир. Любопитното е че тук умират хора от разнообразни елементи на България-от Княжество България и от революционна Македония:Кюстендил, Габрово, Неврокоп, Охрид и Дойран, “, напомня историкът.
Един от тях е Димитър Попов – фотограф и активист на ВМОРО, брат на неврокопския челник Иван Попов, отдаден и замесен в придвижването от Борис Сарафов-председател на Върховния съвет на организацията.
Попов е родом от неврокопското село Ляски, откакто служи в Сливен, се отдава на фотографския поминък, който практикува в София. Със своите сподвижници той се открива в Кюстендил, с цел да стане на 21 юни една от петте жертви на този гърмеж в бомболеярницата в една от къщите на пунктовия шеф Марко Секулич. Въпреки че фотографиите му не престават да приказват, за животът му се знае прекомерно малко. Но Димитър Попов остава в историята на революционните битки като фотографът – бунтовник на ВМОРО.
„ Петимата починали са заровени с почести в кюстендилкото гробище, през днешния ден съвсем 120 години този монумент го има и пази загатна за саможертвата на падналите в битката за независимост на българите в Македония и одринско герои “, безапелационен е доцент доктор Ангел Джонев.
В основата на паметникът им в остарялата част на гробището в Кюстендил има посвещение в памет на петимата: „ Починахте вие труженици национални, но вашите имена постоянно ще гърмят из полите и горите на родната земя “. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ