Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България
На 12 юли през 1991 година седмото Велико национално заседание приема Конституцията на Република България с подписите на 309 депутати, четирима подписват по-късно.
Според нея България е парламентарна република. Тя е единна страна, в която не се позволяват самостоятелни териториални формирания.
Конституцията открива главните правила, върху които се построява политическата система на обществото – политически плурализъм, разделяне на управляващите на законодателна, изпълнителна и правосъдна. Тя дефинира най-важните институции в страната: Народно заседание, Министерски съвет, Президент, правосъдна система и органите на локалното самоуправление.
В главния закон са посочени правилата на демократичната изборна система – общо, равно и директно изборно право с скрито гласоподаване, избрани са формите на благосъстоятелност – частна и обществена (държавна и общинска), главните права и свободи на жителите и главните отговорности на жителите, държавният герб и щемпел, химнът, знамето и столицата на Република България.
Седмото Велико национално заседание приема Конституцията на Република България за към година. Четвъртото гласоподаване (чрез подписване) приключва на 12 юли 1991 година, на идващия ден Конституцията е обнародвана (Държавен вестник, бр. 56) и влиза в действие от 13 юли.
В идващите години в Конституцията на Република България са осъществени общо шест промени
Седмото Велико Народно заседание работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 година, когато се саморазпуска. Основна цел на събранието е разработване и приемане на нова Конституция на България.
Народното събрание е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 година и постигнатите съглашения на Националната кръгла маса. Изборите за него са първите свободни и демократични избори в страната, извършени след 1931 година. Гласуват общо 6 976 620 или 90.79% от всички имащи право на глас. Българска социалистическа партия тогава получава 47.1% от гласовете, Съюз на демократичните сили – 36.2%, Движение за права и свободи – 5.75 %, Български земеделски народен съюз – 4%, а Отечественият съюз – 0.5 %.
На 12 юли 1991 година е призната Конституцията на Република България. Тя постанова държавно устройство, учредено на разделяне на управляващите и вкарва институцията на едноличен държавен глава - президент. Свикване на Велико Народно заседание (400 национални представители) се планува в случаите, когато се трансформира формата на държавно ръководство и устройство, както и конституцията на страната. Обикновеното национално заседание се избира за период от 4 години и в него вземат участие 240 народни представители. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято съществена задача е да подсигурява върховенството и спазването на Основния закон на републиката.
След гласоподаване на конституцията Седмото Велико Народно заседание приема функционалността на нормално Народно заседание – до 2 октомври 1991 година, когато се саморазпуска. Във вътрешнопартиен проект интервалът сред Седмото Велико народно събрание и идващите избори се характеризира с опълчване на консервативното и реформаторското крило вътре в Българска социалистическа партия, както и на умерените и радикалните вътре в Съюз на демократичните сили. Това разделяне е по отношение на настроенията за това какъв брой бързо би трябвало да се реализират измененията. Промени има при земеделските партии – от членове на казионния Български земеделски народен съюз и БЗНС-Никола Петков се основава обединен Български аграрни национален съюз. Продължава укрепването в позициите на Движение за права и свободи. В Българска социалистическа партия се оформят три крила.
Според нея България е парламентарна република. Тя е единна страна, в която не се позволяват самостоятелни териториални формирания.
Конституцията открива главните правила, върху които се построява политическата система на обществото – политически плурализъм, разделяне на управляващите на законодателна, изпълнителна и правосъдна. Тя дефинира най-важните институции в страната: Народно заседание, Министерски съвет, Президент, правосъдна система и органите на локалното самоуправление.
В главния закон са посочени правилата на демократичната изборна система – общо, равно и директно изборно право с скрито гласоподаване, избрани са формите на благосъстоятелност – частна и обществена (държавна и общинска), главните права и свободи на жителите и главните отговорности на жителите, държавният герб и щемпел, химнът, знамето и столицата на Република България.
Седмото Велико национално заседание приема Конституцията на Република България за към година. Четвъртото гласоподаване (чрез подписване) приключва на 12 юли 1991 година, на идващия ден Конституцията е обнародвана (Държавен вестник, бр. 56) и влиза в действие от 13 юли.
В идващите години в Конституцията на Република България са осъществени общо шест промени
Седмото Велико Народно заседание работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 година, когато се саморазпуска. Основна цел на събранието е разработване и приемане на нова Конституция на България.
Народното събрание е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 година и постигнатите съглашения на Националната кръгла маса. Изборите за него са първите свободни и демократични избори в страната, извършени след 1931 година. Гласуват общо 6 976 620 или 90.79% от всички имащи право на глас. Българска социалистическа партия тогава получава 47.1% от гласовете, Съюз на демократичните сили – 36.2%, Движение за права и свободи – 5.75 %, Български земеделски народен съюз – 4%, а Отечественият съюз – 0.5 %.
На 12 юли 1991 година е призната Конституцията на Република България. Тя постанова държавно устройство, учредено на разделяне на управляващите и вкарва институцията на едноличен държавен глава - президент. Свикване на Велико Народно заседание (400 национални представители) се планува в случаите, когато се трансформира формата на държавно ръководство и устройство, както и конституцията на страната. Обикновеното национално заседание се избира за период от 4 години и в него вземат участие 240 народни представители. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято съществена задача е да подсигурява върховенството и спазването на Основния закон на републиката.
След гласоподаване на конституцията Седмото Велико Народно заседание приема функционалността на нормално Народно заседание – до 2 октомври 1991 година, когато се саморазпуска. Във вътрешнопартиен проект интервалът сред Седмото Велико народно събрание и идващите избори се характеризира с опълчване на консервативното и реформаторското крило вътре в Българска социалистическа партия, както и на умерените и радикалните вътре в Съюз на демократичните сили. Това разделяне е по отношение на настроенията за това какъв брой бързо би трябвало да се реализират измененията. Промени има при земеделските партии – от членове на казионния Български земеделски народен съюз и БЗНС-Никола Петков се основава обединен Български аграрни национален съюз. Продължава укрепването в позициите на Движение за права и свободи. В Българска социалистическа партия се оформят три крила.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ