Националният военноисторически музей става сцена на пиеса за царица Елеонора
На 12 септември (неделя) от 15.00 часа откритото пространство на Националния военноисторически музей ще се трансформира в сцена за пиесата „ Царица Елеонора Българска ". Актьорите от Театър „ Българска войска " Стефка Янорова и Йордан Алексиев ще показват текста на пиесата, която се чака да бъде осъществена и на театрална сцена в цялостен актьорски състав.
Произведението, чийто създател е писателката и дълготраен откривател на живота на кралица Елеонора - Неда Антонова, ни придвижва обратно във времето, когато втората брачна половинка на цар Фердинанд идва в страната ни и за няколко години със своята невзискателност, благотворителни акции и активността си като милосърдна сестра на фронта, влиза в сърцата на българите.
Денят, в който пиесата ще бъде показана в НВИМ, не е определен инцидентно, тъй като навръх тази дата преди 104 години царицата губи борбата с заболяването. Входът за събитието е свободен, като то ще се осъществя при съблюдаване на всички противоепидемични ограничения.
Коя е кралица Елеонора?
След гибелта на първата си брачна половинка, на 28 февруари 1908 година княз Фердинанд I се дами за Елеонора декор Ройс-Кьостриц. Въпреки „ синята си кръв " кралица Елеонора не се възползва от привилегиите на властта. Напротив, тя се отличава със своето великодушие и подготвеност да оказва помощ на нуждаещите се.
Идвайки в България, тя става основател и деен участник в редица значими инициативи и има специфичен принос в благотворителността в страната. Тя е провъзгласена за настойничка на Българския червен кръст и управлява активността на редица благотворителни съюзи, сдружения и организации. На 9 август 1912 година цар
Фердинанд І я назначава за началник на 24-ти пехотен черноморски полк. При започване на Първата балканска война (1912 - 1913) е зачислена в Действащата войска с чин полковник. По нейна самодейност и с нейни средства е направено основното знаме на Македоно-одринското опълчение, което тя връчва в Пловдив на заминаващите за фронта доброволци. Подпомага активността на Военната санитарна работа, подрежда
хигиеничен трен и няколко полеви лечебни заведения и има персонална заслуга за оказаната задгранична здравна помощ на фронта и в тила.
През Първата международна война (1915 - 1918) провежда акции за подкрепяне на войнишките фамилии и на сираците, обезпечава гратис лекуване в Германия и Австро-Унгария на военноинвалиди. Умира в Евксиноград на 12 септември 1917 година и е заровена до южната стена на Боянската черква. Според последната ѝ воля всички нейни средства са завещани на сиропиталища и благотворителни сдружения в България.
В залите на Националния военноисторически музей са показани за публиката парадният офицерски мундир от 24-и пехотен черноморски полк и мантия, часовник, портмоне и книгоразделител, принадлежали на кралица Елеонора.
Произведението, чийто създател е писателката и дълготраен откривател на живота на кралица Елеонора - Неда Антонова, ни придвижва обратно във времето, когато втората брачна половинка на цар Фердинанд идва в страната ни и за няколко години със своята невзискателност, благотворителни акции и активността си като милосърдна сестра на фронта, влиза в сърцата на българите.
Денят, в който пиесата ще бъде показана в НВИМ, не е определен инцидентно, тъй като навръх тази дата преди 104 години царицата губи борбата с заболяването. Входът за събитието е свободен, като то ще се осъществя при съблюдаване на всички противоепидемични ограничения.
Коя е кралица Елеонора?
След гибелта на първата си брачна половинка, на 28 февруари 1908 година княз Фердинанд I се дами за Елеонора декор Ройс-Кьостриц. Въпреки „ синята си кръв " кралица Елеонора не се възползва от привилегиите на властта. Напротив, тя се отличава със своето великодушие и подготвеност да оказва помощ на нуждаещите се.
Идвайки в България, тя става основател и деен участник в редица значими инициативи и има специфичен принос в благотворителността в страната. Тя е провъзгласена за настойничка на Българския червен кръст и управлява активността на редица благотворителни съюзи, сдружения и организации. На 9 август 1912 година цар
Фердинанд І я назначава за началник на 24-ти пехотен черноморски полк. При започване на Първата балканска война (1912 - 1913) е зачислена в Действащата войска с чин полковник. По нейна самодейност и с нейни средства е направено основното знаме на Македоно-одринското опълчение, което тя връчва в Пловдив на заминаващите за фронта доброволци. Подпомага активността на Военната санитарна работа, подрежда
хигиеничен трен и няколко полеви лечебни заведения и има персонална заслуга за оказаната задгранична здравна помощ на фронта и в тила.
През Първата международна война (1915 - 1918) провежда акции за подкрепяне на войнишките фамилии и на сираците, обезпечава гратис лекуване в Германия и Австро-Унгария на военноинвалиди. Умира в Евксиноград на 12 септември 1917 година и е заровена до южната стена на Боянската черква. Според последната ѝ воля всички нейни средства са завещани на сиропиталища и благотворителни сдружения в България.
В залите на Националния военноисторически музей са показани за публиката парадният офицерски мундир от 24-и пехотен черноморски полк и мантия, часовник, портмоне и книгоразделител, принадлежали на кралица Елеонора.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ