На 12 април в зала 1 на Националния дворец на

На 12 април в зала 1 на Националния замък на културата от 19.30 часа е премиерата на кино лентата „ Ханът и империята “. Прожекцията на кино лентата е измежду специфичните събития в програмата на фестивала “Киномания “.

С прожекцията се отбелязва 40-ата годишнина от формалното разкриване на НДК. 

„ Ханът и империята “, още веднъж под режисурата на акад. Людмил Стайков, е нова версия на една от най-знаковите български продукции – “Хан Аспарух “.

За премиерата споделя в “Нашият ден “ продуцентът инж. Добромир Чочов .

“Първоначално концепцията беше да реставрираме единствено истинската трилогия. Тъй като преди две-три години, когато направих това предложение на акад. Стайков, усещах, че има потребност от филм, който е обединител, филм, който да носи положителни послания.

Този филм беше оставил в мен бездънен прочувствен отпечатък. Не е показван задоволително по малките екрани, не е задоволително експлоатиран, а е един от най-мащабните филми изобщо в историята на киното . Това ме накара да се опитам да върна този филм, както и доста други филми от българската класика, да се върнат и да заживеят нов живот на екрана.

След разбор на кино лентата предложих да създадем по-съкратен, по-стегнат прочит на тази трилогия , тъй че да може да бъде гледана в кината с един показ и акад. Стайков се съгласи. Така стигнахме до този нов филм. Творчески този филм е осъществен от акад. Людмил Стайков.

Когато му предложих концепцията, той много мисли преди да каже – “да “. Решението не беше непринудено от негова страна. Роди се поредно във времето, само че се веселя, че успяхме да го изпълним дружно с него. “

Новите неща

“За да осъществяваме кино лентата, напълно реставрирахме трите кино лентата – оригиналът на трилогията. Звукова и картинна реституция. След което новите монтажни връзки и трагична линия, която следваше във кино лентата, е напълно дело на акад. Стайков .

В този филм се трансформираха много неща по отношение на оригинала, свързани даже с нови исторически наблюдения, които има, и новите познания в историята за България на Дунав а, всичко е взето поради в новия филм.

По различен метод са изведени взаимовръзките сред героите. Говорим за нов прочит на кино лентата, като са употребени всички фрагменти, които са цифрово реставрирани от истинския филм. Запазени са гласовете на актьорите . Във кино лентата има вкарани нови изображения, които поддържат новата линия. Нова музика, написана към кино лентата.

Това е златната българска класика, която би трябвало да бъде показвана, съхранена, непокътната. Която е част от европейската културна класика, която е част от нашата еднаквост. И всичко това естествено би трябвало да бъде съхранено. “

Темата за историческото кино и неговото значение разяснява в “Нашият ден “ и проф. Божидар Манов – кинокритик, публицист и учител:

“Тази нова съкратена реставрирана версия на “Хан Аспарух “ под заглавието “Ханът и империята “ е кардинално значима, тъй като – от една страна, е чисто креативна грижа за опазване на някои мостри, бих споделил шедьоври на българското кино , които с годините се унищожават. Пък и доста мъчно се употребяват от лентов притежател. В случая става дума за една цифровизация и вторична реституция с тотална преправка на кино лентата, който от три серии с общо времетраене над шест часа, е събран в индивидуален филм от 2 часа и 20 мин.



Това значи не просто редуциране, а прекомпозиране на описа, с цел да има по-активно, модерно звучене и да бъде съответен на актуалните зрителски настройки . Оригиналната музика на композитора Симеон Пиронков е презаписана отначало с огромен симфоничен оркестър и вокал. Така че филмът има забележителни и художествени, и нови механически качества.

Това е един от модерните способи да се консервира остарялата класика. Оригиналните носители малко или доста стареят във времето, а въпреки това, тяхното потребление е доста мъчно. Това са софтуерни процеси, разчистване, прожекции. С новите реставрирани цифрови копия всичко е извънредно улеснено , освен това без да се поврежда оригиналът.

Това са поръчки, които страната би трябвало да одобри доста съществено. И да се създаде една огромна национална стратегия за реституция и консервация на аудиовизуалния списък . Става дума за десетки, стотици филми, които са неотменна част, от културното завещание на актуалното българско изкуство и би трябвало да бъдат непокътнати.

Ето тук казусът за историческото кино се актуализира, то става пълностоен участник в актуалния културен и обществен живот, а освен архивна единица, която се употребява от малко на брой откриватели или един-два пъти в годината. Става дума за нов живот на остарелия типичен списък. “

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.