На 12 април 2022 г. президентът на Украйна Володимир Зеленски

На 12 април 2022 година президентът на Украйна Володимир Зеленски разгласи задържането и ареста на Виктор Медведчук по обвинявания в държавна измяна и нарушение на военновременните закони.

Преди това Медведчук е народен представител в украинския парламент и водач на пропутинската „ Опозиционна платформа за живот “ (ОПЗЖ), която в този момент публично е неразрешена в Украйна.   Известен е още и като кум на съветския президент Владимир Путин.

Медведчук е не безизвестен и в България. Твърди се, че той е закупил парцели по българското Черноморие на стойност близо 20 млн. евро. Медведчук владее съвсем общините Несебър, Царево и Поморие. Вижте следствие по тематиката. 

В края на септември Медведчук напуща Украйна и отива в Русия през Турция в границите на продан за някои от командирите на " Азов “, които бяха пленени от съветската войска в мариуполския цех " Азовстал “.

Украинският политик Виктор Медведчук за първи път написа публикация за съветската медия " Известия " - " Украински синдром. Анатомия на актуалното военно опълчване " откакто дойде в Русия от Украйна, която организация разгласява без редакторска интервенция.
Ако слушате доста западни политици, тогава е безусловно невероятно да разберете смисъла и механизмите на спора в модерна Украйна. Тук президентът на Съединени американски щати Байдън отхвърля директното присъединяване на американските военни в спора, само че в това време тръби на всеки ъгъл, че Щатите доставят там оръжия за милиарди долари. Ако милиарди отиват за военните потребности на Украйна, тогава се оказва, че украинските ползи са извънредно значими за Съединени американски щати. Но в случай че американската войска не желае да се бие там, тогава може би те не са толкоз значими. Но какви са тези доставки за милиарди долари? Безвъзмездна помощ? Печеливш бизнес? Инвестиции? Някаква политическа композиция? Няма отговори, гъста мъгла.

Или ето последните разкрития на някогашния немски канцлер Меркел, че Минските съглашения са били единствено пролонгация за Украйна, от което следва, че никой не е целял да се откри мир. Тогава се оказва, че Русия е била излъгана. Но с каква цел? Да защитим Украйна или да нападнем сами? И за какво беше належащо да заблуждавате, в случай че можехте просто да извършите това, което самата Германия предлага? Или Германия е предложила авансово това, което е невероятно да се извърши? Така че можете да стигнете до въпроса дали политическите измамници не са се опитвали да получат канделабър, само че през днешния ден наподобява доста по-важно да стартираме да разсейваме мъглата към актуалната обстановка. В последна сметка се оказа по този начин, а не другояче. Какво докара до това, какви са аргументите? И по какъв начин да излезем от тази обстановка, тъй като тя става все по-опасна? Затова започваме разбора от произхода на събитията.

Как приключи Студената война?

Началото на всяка нова война нормално е в края на последната. Украинският спор беше предшестван от Студената война. Отговорът по какъв начин в действителност приключи той ще ни приближи до разбирането на смисъла на сегашния спор, който не се лимитира единствено до Украйна, а визира доста страни. Факт е, че страните от Запада и страните от постсъветското пространство, на първо място Русия, възприемат резултатите от тази война по друг метод.

Западът еднопосочно си присвоява успеха в тази война, а Русия счита за губеща. И защото Русия сякаш е победената страна, тогава територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер е законна плячка на Съединени американски щати и НАТО, които съгласно правилото " горко на победените “ (Vae victus) попадат под контрола на Западът. Следователно Украйна е територия на въздействие на Съединени американски щати, НАТО, а не на Русия. Следователно всички искания на Русия за най-малко някакво въздействие върху украинската политика, отбраната на нейните ползи в този район са " безпочвени “, очевидна офанзива против ползите на Съединени американски щати и НАТО. " Вече няма потребност да гледаме на света през призмата на връзките сред Изтока и Запада. Студената война свърши “, съобщи Маргарет Тачър при започване на 90-те години. Тоест позицията на Изтока-Русия към този момент не е значима. Има един вектор, един стопанин на света, един победител.

Русия гледа на този развой по напълно различен метод. В никакъв случай не се счита за губеща. Изходът от Студената война беше реализиран посредством демократични промени в политиката и стопанската система, а военната борба беше сменена от търговия и интеграция със Запада. Тоест, в случай че някогашният ти зложелател през днешния ден е станал другар, тогава това не е ли победа? В същото време Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и Руската федерация, нямаха за цел да завоюват Студената война, а да излязат от военното опълчване сред Изтока и Запада, което може да приключи с нуклеарна злополука. Москва, дружно с Вашингтон, откриха този излаз, постигнали цели не толкоз за себе си персонално, що се касае за целия свят като цяло.

Това излизане въобще не означаваше поглъщането на Изтока от Запада, икономическото, правно и културно послушание на постсъветското пространство. Ставаше дума за равноправно съдействие и взаимно създаване на нова политическа и икономическа действителност. Така че ясно виждаме два метода към края на Студената война: триумфът на спечелилите, от една страна, и построяването на нов свят, цивилизация, от друга. Именно въз основа на тези подходи ще се развиват събитията в бъдеще.

Нов свят или нови колонии на Запада?

През 1991 година Съветският съюз се разпада, само че през 1992 година е основан Европейският съюз, на който постсъветското пространство, в това число Русия, разпорежда огромни очаквания. Изглеждаше, че това е нов свят, нова наднационална групировка, нов поврат в историята на европейската цивилизация. Русия, сходно на други страни от някогашния социалистически лагер и Съюз на съветските социалистически републики, вижда себе си в бъдеще като пълноправен член на този съюз, построява се доктрината " Европа от Лисабон до Владивосток ".

В тази обстановка Русия приветства освен обединяването на Германия, само че и влизането в Европейски Съюз на някогашните й съдружници и даже на някогашните републики от Съюз на съветските социалистически републики. Икономическата интеграция със Запада през 90-те години на предишния век беше преди всичко за Русия и Москва я вижда като ключ към триумфа си като съвременна страна. В същото време съветското управление не изпитва изключително предпочитание да обвърже със себе си някогашните руски републики, в това число Украйна. Голяма част от руските републики съществуваха на дотации от центъра, чети – от Русия. Ръководствата на тези страни другарски се потупват рамото, само че се пробват да се отърват от икономическото им задължение допустимо най-скоро.

Русия, по-бързо от Украйна, стартира да се интегрира в европейския пазар. В последна сметка Русия има голямо количество енергийни запаси, които се търсят в Европа, до момента в който Украйна, в противен случай, не е в положение да купува енергийни запаси на европейски цени. Независимостта на Украйна можеше да приключи с стопански колапс, в случай че не беше югоизтокът, където в този момент се водят яростни борби. Югоизтокът е вградил Украйна в интернационалното систематизиране на труда с нейните големи индустриални мощности и развита промишленост. Не е всекидневно да се приказва за това, само че през 90-те години точно рускоезичният югоизток избави икономическата, а с това и политическата самостоятелност на Украйна.

Сега да обърнем внимание на нещо друго: от 90-те години на предишния век в Европа и по нейните граници започнаха да пораждат поредност от съществени етнически спорове и войни, в които бяха въвлечени милиони хора. До 1991 година подобен брой етнически конфликти не са следени. Всичко това докара до разпадането на Югославия, загубата на целостта на Грузия, Молдова, Сирия. От позиция на европейската обединителна парадигма това е безсмислено. В края на краищата смисълът на това обединяване не е раздробяването на Европа на доста дребни страни, а в противен случай, основаването на голям наднационален съюз от нации и тези нации не би трябвало да се изтребват един различен, да не умножават границите, само че дружно построяваме нов общ свят. Какво не е наред тук?

Това е, в случай че се основаваме на концепцията, към която Русия се придържаше преди. Но в случай че изхождаме от концепцията за победа в Студената война на Запада, тогава етническите спорове имат напълно друго значение. И това значение е изказвано неведнъж - да вземем за пример на среща на Обединения комитет на началник-щабовете на 24 октомври 1995 година президентът на Съединени американски щати Бил Клинтън ще каже: " Използвайки грешките на руската дипломация, изключителната надменност на Горбачов и неговото обграждане, в това число тези, които намерено заеха проамериканска позиция, ние постигнахме това, което президентът Труман щеше да направи на Съветския съюз с атомната бомба “.

От това можем да заключим, че не всички западни политици са желали да основат нов обективен свят. Тяхната задача беше да унищожат врага Съюз на съветските социалистически републики, Югославия и други страни. И тогава изострянето на междуетническите спорове е напълно разумно, те отслабват врага и при положение на победа оказват помощ за разчленяването на страната му за удобството на поглъщането от спечелилия.

При такива условия действителното положение на нещата няма значение. Ситуацията се разклаща съзнателно. Представители на национално малцинство, плътно живеещи в избрани елементи на страната, се афишират за сепаратисти и опасност за страната. Тази тактичност е известна от древността и е употребена от Древен Рим. Но сякаш в този момент не се приказва за създаване на нова робовладелска империя? Или пък във Вашингтон, да вземем за пример, постсъветското пространство се преглежда като някакви провинции на огромна империя, които към този момент имат своя метрополия и би трябвало да бъдат предпазени от похищенията на варвари, които не желаят да се подчиняват на тази империя?

И по този начин, имаме две политически тактики - икономическата и политическата интеграция на страните, където взаимната полза е на напред във времето, и поглъщането на други от една страна, където ползите на погълнатите страни не се вземат поради. А самите тези страни могат да бъдат разчленени, оповестени за изгои, завладени.

Що се отнася до Руската федерация, излизайки от рецесията, провокирана от внезапната смяна в политическия и стопански курс, тя от ден на ден се сблъсква с явния блян да бъде отслабена, унижена, сложена в неизгодно състояние, от ден на ден се афишира за държава-парий, макар обстоятелството, че нейният стопански капацитет нараства. Нарастването на икономическия капацитет би трябвало да усили въздействието на страната и това би трябвало да се приветства в западния свят. Но се случва тъкмо противоположното. Влиянието на Русия освен не се приветства, само че се афишира за неверно, незаконно и корумпирано.

Тук би трябвало да се спрем по-подробно. И по този начин, Русия взема за модел западната народна власт, организира промени и стартира да се интегрира в западния свят. От позиция на построяването на общ европейски дом това би трябвало да се приветства и предизвиква. Европа получава кротичък и стопански проспериращ сътрудник, неговите пазари и запаси, което безспорно я издига на друго равнище. Но в случай че се ръководим от колониално мислене, тогава няма да толерираме стопански напредък и самостоятелност на далечна колония. Провинциите не би трябвало да изпреварват метрополията финансово, политически или културно.

Има Европейски Съюз, който се зае с построяването на нова икономическа действителност. И има НАТО, основано през 1949 година, което се опълчи на Изтока, на първо място на Съюз на съветските социалистически републики и Русия. Да си напомним думите на първия общоприет секретар на НАТО Хейстингс Исмей: " Дръжте Съветския съюз надалеч [от Европа], американците вътре и германците в подчинено състояние. Тоест, идеологията на НАТО е Съединени американски щати в Европа и то в преобладаваща позиция, а Русия – не.

И по какъв начин би трябвало да се отнася Русия към това? В края на краищата тя почтено постави завършек на Студената война, само че Съединени американски щати, НАТО, наподобява, не го направиха. Оказва се, че готвеното й обединяване със Запада не е на равни начала, а при условия на икономическо и политическо усвояване. Оттук и настояванията на Москва да се спре придвижването към границите на Русия и да се преразгледат позициите и договореностите. И в този момент виждаме, че концепцията на НАТО унищожи освен интеграцията на Русия в Европа, само че и постави завършек на разширението на Европа и нейното развиване. Тоест, от двата метода, които представяме тук, единият явно победи другия.

Русия и Украйна - нещастието на връзките

Да преминем от общата картина непосредствено към връзките сред Русия и Украйна. Да стартираме с това, че връзките на тези страни имат своя характерна история. Тези връзки са по-близки от взаимоотношението сред Англия и Шотландия или северните и южните щати. Украйна е част от Русия повече от 300 години, което се отразява на културата, етническия състав и манталитета. Украйна получи своята самостоятелност през 1991 година не вследствие на национално-освободителна битка, а по съглашение с Москва. Новата икономическа и политическа действителност подтиква съветския хайлайф освен да даде самостоятелност на Украйна, само че и да упорства за това. Тогава никой даже и в призрачен сън не виждаше въоръжен конфликт сред двете нови страни. Украинците гледаха на Русия като на другарска мощ, а на съветския народ като на приятелски и тези благосклонности бяха взаимни.

В Русия Украйна от дълго време е доминирана от концепцията за " друга Русия “, което допуска доста по-близки връзки, в сравнение с да вземем за пример Англия и Канада. В всекидневието имаше една известна сентенция: " Имаме един народ, само че разнообразни страни “. Украинците и руснаците се интересуваха доста от политическия живот на своите съседи, за което можете да попитате да вземем за пример сегашния президент на Украйна Зеленски, който направи пари от политическа ирония, нормално за политиката на двете сили.

Но навръх образеца на Украйна може ясно да се види по какъв начин концепцията за основаване на общо политическо и икономическо пространство е победена от концепцията за изтласкване на Русия от Европа. От първия Майдан през 2005 година Украйна построява антируска политика на равнище държавна идеология. В същото време ясно се вижда, че тази политика има модел на Студената война. Тоест психически украинците бяха настроени против руснаците посредством поддръжката на избрани политици, промени в просветителната стратегия, културата и отразяването на националните медии. И всичко се мина под прикритието на демократични промени, позитивни промени, които бяха подкрепени от всевъзможни западни и интернационалните организации.

Трудно беше да го назовем либерален развой. Просто беше открит диктатът на прозападните сили в политиката, в медиите, в стопанската система, в гражданското общество. Западната народна власт е основана с изцяло недемократични способи. И през днешния ден, повече от всеки път, въпросът става значим: либерален ли е политическият режим на Украйна?

От 1991 година вътре в самата Украйна съществуват две страни – анти-Русия и Украйна като друга Русия. Единият не мисли себе си без Русия, другият не мисли себе си с Русия. Подобно разделяне обаче е доста изкуствено. По-голямата част от историята си Украйна е минала с Русия, обвързвана е с нея културно и ментално.

Интеграцията на Русия с Украйна очевидно е подбудена от стопанската система. В края на краищата, в случай че има подобен голям пазар и запаси наоколо, тогава единствено едно доста тесногръдо държавно управление може да не го употребява, камо ли да го блокира. Антируските настроения донесоха на Украйна единствено тъга и беднотия. Затова всички прозападни националистически придвижвания умишлено или неумишлено проповядват беднотия и бедност на украинския народ.

Вече споменахме, че точно югоизтокът с производството си оказа помощ на страната да се вмести в световното систематизиране на труда. Оказа се, че изтокът, огромен рускоезичен район, печелеше главната валута за страната. Естествено, това не можеше да не се отрази на политическото посланичество в украинското държавно управление. Югоизтокът имаше повече както човешки, по този начин и финансови запаси, което не се вписваше в прозападната картина на Украйна. Твърде горди, прекомерно свободни, прекомерно богати хора живееха там.

И първият, и вторият Майдан бяха ориентирани против Виктор Янукович, някогашен губернатор на Донецк, водач на Донбас и ненационалистически центристки политически сили. Електоралната поддръжка на такива сили беше доста забележителна, Украйна не искаше да бъде анти-Русия доста дълго време. Президентът Юшченко, който пристигна на вълната на първия Майдан, доста бързо загуби доверието на хората, най-много поради антируската си политика.

Зеленски, преди въоръжения конфликт, просто смазваше всяка съпротива, прокарвайки ползите на своята партия, той не построи никакъв мир. В Украйна политици, публицисти, общественици, които говореха за мир и добросъседски връзки с Русия, бяха репресирани преди военния конфликт, медиите им бяха затворени без законово съображение, а имуществото им беше ограбено. Когато украинските управляващи бяха упрекнати в нарушение на закона и свободата на словото, отговорът беше, че Партията на мира е " купчина предатели и пропагандисти “. И демократичният Запад се задоволи с този отговор.

В реалност обстановката не беше толкоз елементарна и плоска. " Предателите и пропагандистите “ представляваха, в това число и в Народното събрание, освен лъвския къс от електората, само че и основата на икономическия капацитет на страната. Така че ударът падна освен върху демокрацията, само че и върху благосъстоянието на жителите. Политиката на Зеленски докара до обстоятелството, че те започнаха всеобщо да напущат Украйна заради икономическите и обществени условия, репресии и политическо гонене. Сред тях са доста украински политици, публицисти, предприемачи, културни дейци и Църквата, които са създали доста за тази страна. Тези хора са изключени от политиката и публичния живот от украинските управляващи, макар че имат право на позицията си не по-малко от Зеленски и неговия екип.

Бизнесът на югоизтока значително е привързан с Русия и нейните ползи, тъй че спорът престана да бъде извънредно вътрешен въпрос. Русия беше изправена пред нуждата освен да отбрани икономическите си ползи, само че и интернационалната чест и достолепие, които, както показахме нагоре, й бяха систематично отричани. Оказа се, че няма кой да уреди тази обстановка.

Украинската партия на мира беше оповестена за предателска, а партията на войната завзе властта. Конфликтът отиде по-далеч и стана интернационален.

Изглежда, че към момента има европейска политика, само че тя всеобщо поддържа Зеленски, въвличайки Европа във войната и предизвиквайки личната си икономическа рецесия. Сега към този момент не Европа учи Украйна на политика, а Украйна учи Европа по какъв начин да реализира стопански крах и беднотия благодарение на политика на ненавист и неотстъпчивост. И в случай че Европа продължи тази политика, ще бъде въвлечена във война, може би и в нуклеарна.

Сега да се върнем там, откъдето започнахме. Студената война завърши с политическо решение за създаване на нов свят, в който няма войни. Ясно се вижда, че подобен свят не е издигнат, че сегашната международна политика се върна там, откъдето стартира разведряването. И в този момент има единствено два изхода: да се плъзнем към международна война и нуклеарен спор или да стартираме още веднъж процеса на разведряване, за което е належащо да се вземат поради ползите на всички страни. Но за това е належащо политически да се признае, че Русия има ползи, че те би трябвало да бъдат взети поради при построяването на ново разведряване. И най-важното, играйте почтено, не мамете никого, не пускайте мъгла и не се опитвайте да вършиме пари от кръвта на някой различен. Но в случай че международната политическа система не е способна на обикновено благовъзпитание, заслепена от горделивост и лични меркантилни ползи, тогава ни чакат още по-трудни времена.

Украинският спор или ще се разраства в допълнение, разпространявайки се в Европа и други страни, или ще бъде локализиран и решен. Но по какъв начин да се позволи, в случай че в Украйна господства партията на войната, която разпалва военна нервност, която към този момент е излязла отвън границите на страната, а Западът по някаква причина настойчиво назовава това народна власт? И тази страна на войната декларира безпределно доста пъти, че не се нуждае от мир, само че има потребност от повече оръжия и пари за войната. Тези хора построиха своята политика и бизнес върху войната, внезапно покачиха интернационалния си рейтинг. В Европа и Съединени американски щати ги посрещат с овации, не би трябвало да им се задават неуместни въпроси, да се съмняват в тяхната откровеност и правота. Украинската военна партия натрупа успех след успех, до момента в който боен поврат не се следи.

Но Украинската партия на мира не е желана нито в Европа, нито в Съединени американски щати. Това красноречиво подсказва, че множеството американски и европейски политици не желаят никакъв мир за Украйна. Но това въобще не значи, че украинците не желаят мир и военният успех на Зеленски е по-голям за тях от живота им и разрушените домове. Просто тези, които се застъпваха за мир, бяха оклеветени, сплашени и репресирани по поръчка на Запада. Украинската партия на мира просто не се вписваше в западната народна власт.

И тук поражда въпросът: в случай че партията на мира и гражданския разговор не се вписва в някаква народна власт, тогава това народна власт ли е? И може би, с цел да спасят страната си, украинците би трябвало да стартират да построяват своя лична народна власт и да отворят своя цивилен разговор без западни куратори, чиято интервенция е нездравословна и разрушителна. Ако Западът не желае да се вслуша в гледната точка на другата Украйна, това е негова работа, само че за Украйна такава позиция е значима и нужна, другояче този призрачен сън в никакъв случай няма да свърши. Това значи, че е належащо да се сътвори политическо придвижване от тези, които не се предадоха, които не се отхвърлиха от убежденията си под боязън от гибел и затвор, които не желаят страната им да се трансформира в място за геополитически битки. Светът би трябвало да чуе тези хора, колкото и Западът да изисква монопол върху истината. Ситуацията в Украйна е пагубно комплицирана и рискова, само че няма нищо общо с това, което Зеленски споделя всеки ден.