“Доминираща и поляризираща личност”. На 100-годишна възраст почина Хенри Кисинджър
На 100-годишна възраст умря Хенри Кисинджър, някогашен държавен секретар и консултант по националната сигурност на Съединени американски щати, който на млади години заобикаля от нацистка Германия и се трансформира в една от най-влиятелните и спорни фигури в американската външнополитическа история, заяви CNN.
Кисинджър е умрял в сряда в дома си в Кънектикът, се споделя в изказване на консултантската му компания " Кисинджър Асошиейтс ". Компанията не показва причина за гибелта.
Кисинджър е синоним на външната политика на Съединени американски щати през 70-те години. Той получава Нобелова премия за мир за това, че оказва помощ за прекратяването на военното присъединяване на Съединени американски щати във Виетнамската война, а също има заслуга за тайната дипломация, която оказва помощ на президента Ричард Никсън да отвори комунистически Китай към Съединени американски щати и Запада, като акцентът е визитата на Никсън в страната през 1972 година, напомня CNN.
Но мнозина го порицават и поради бомбардировките над Камбоджа по време на Виетнамската война, довели до възхода на геноцидния режим на алените кхмери, както и поради поддръжката му за прелом против демократичното държавно управление в Чили.
В Близкия изток Кисинджър организира по този начин наречената " совалкова дипломация ", с цел да раздели израелските и арабските сили след последствията от войната Йом Кипур през 1973 година Неговият метод на " разведряване " в връзките сред Съединени американски щати и Съветския съюз, който спомага за понижаване на напрежението и води до няколко съглашения за надзор на въоръженията, значително дефинира позицията на Съединени американски щати до ерата на Рейгън.
Много членове на Конгреса обаче се опълчват на секретността на метода на Никсън и Кисинджър към външната политика, а деятели за правата на индивида нападат това, което смятаха, че Кисинджър подценява правата на индивида в други страни. Нито един въпрос не усложнява наследството на Кисинджър повече от войната във Виетнам. Когато Никсън встъпва в служба през 1969 година - откакто дава обещание " скришен проект " за преустановяване на войната - във Виетнам са убити към 30 000 американци.
Въпреки напъните за прекачване на повече бойни отговорности към държавното управление на Южен Виетнам, американското присъединяване продължава през целия интервал на ръководство на Никсън - критиците упрекват Никсън и Кисинджър в излишно разширение на войната - и в последна сметка американското присъединяване завършва с рухването на Сайгон през 1975 година и повече от 58 000 жертви.
В едно доста противоречиво решение Кисинджър си поделя Нобеловата премия за мир за 1973 година със своя северновиетнамски сътрудник Ле Дък Тхо за Парижките мирни съглашения от същата година; базирайки се на неналичието на действителен мир във Виетнам, Тхо отхвърля да одобри премията, а двама членове на Нобеловия комитет подават оставка в символ на митинг против премията.
Вътрешното отвращение в Съединени американски щати от войната е концентрирано върху бомбардировките в Лаос и Камбоджа, където бруталното придвижване на алените кхмери употребява американските бомбардировки като средство за набиране на нови членове, преди да пристигна на власт и да извърши един от най-тежките геноциди на XX век.
" За мен нещастието на Виетнам беше разделянето, което настъпи в Съединените щати и което в последна сметка направи невероятно постигането на резултат, съчетаем с жертвите, които бяха дадени ", споделя Кисинджър пред CNN през 2005 година
Въпреки че ерата му на почитан проектант на външната политика на Съединени американски щати отшумява с упадъка на Никсън в изискванията на абсурда " Уотъргейт ", Кисинджър продължава да бъде самостоятелен мотор, чиито разсъждения за дипломацията постоянно намират отклик.
" За да се водят договаряния, би трябвало да се разбере усещането на другата страна на света. А те би трябвало да схващат нашето усещане. И би трябвало да има решение и от двете страни, че ще се опитат да преодолеят тези разлики ", споделя той за CNN през 2008 година
Кисинджър притегля вниманието и надалеч отвън сферата на интернационалната дипломация. През 70-те години на предишния век той оглавява класацията на Галъп за " най-възхищаван човек " три следващи години, а персоналният му живот, обществените му изяви и нощите в фамозния нюйоркски клуб " Студио 54 " постоянно се появяват на първите страници на вестниците.
" Хубавото на това да си звезда е, че в случай че отегчиш хората, те си мислят, че това е по тяхна виновност ", пошегува се един път той.
Кисинджър е претърпял брачната половинка си Нанси, двете си деца от първия си брак, Елизабет и Дейвид, и петима внуци.
Бившият президент Джордж Буш-младши си спомня за Кисинджър поради " неговата мъдрост, сексапил и комизъм ".
" Отдавна се удивлявам на индивида, който бяга от нацистите като малко момче от еврейско семейство, а по-късно се бори с тях в армията на Съединените щати. Когато по-късно стана държавен секретар, назначението му като някогашен емигрант говореше толкоз за неговото великолепие, колкото и за величието на Америка ", се споделя в изказването му. " Работил е в администрациите на двама президенти и е бил консултант на доста други. Благодарен съм за тази работа и препоръки, само че най-благодарен съм за неговото другарство. "
Кисинджър е умрял в сряда в дома си в Кънектикът, се споделя в изказване на консултантската му компания " Кисинджър Асошиейтс ". Компанията не показва причина за гибелта.
Кисинджър е синоним на външната политика на Съединени американски щати през 70-те години. Той получава Нобелова премия за мир за това, че оказва помощ за прекратяването на военното присъединяване на Съединени американски щати във Виетнамската война, а също има заслуга за тайната дипломация, която оказва помощ на президента Ричард Никсън да отвори комунистически Китай към Съединени американски щати и Запада, като акцентът е визитата на Никсън в страната през 1972 година, напомня CNN.
Но мнозина го порицават и поради бомбардировките над Камбоджа по време на Виетнамската война, довели до възхода на геноцидния режим на алените кхмери, както и поради поддръжката му за прелом против демократичното държавно управление в Чили.
В Близкия изток Кисинджър организира по този начин наречената " совалкова дипломация ", с цел да раздели израелските и арабските сили след последствията от войната Йом Кипур през 1973 година Неговият метод на " разведряване " в връзките сред Съединени американски щати и Съветския съюз, който спомага за понижаване на напрежението и води до няколко съглашения за надзор на въоръженията, значително дефинира позицията на Съединени американски щати до ерата на Рейгън.
Много членове на Конгреса обаче се опълчват на секретността на метода на Никсън и Кисинджър към външната политика, а деятели за правата на индивида нападат това, което смятаха, че Кисинджър подценява правата на индивида в други страни. Нито един въпрос не усложнява наследството на Кисинджър повече от войната във Виетнам. Когато Никсън встъпва в служба през 1969 година - откакто дава обещание " скришен проект " за преустановяване на войната - във Виетнам са убити към 30 000 американци.
Въпреки напъните за прекачване на повече бойни отговорности към държавното управление на Южен Виетнам, американското присъединяване продължава през целия интервал на ръководство на Никсън - критиците упрекват Никсън и Кисинджър в излишно разширение на войната - и в последна сметка американското присъединяване завършва с рухването на Сайгон през 1975 година и повече от 58 000 жертви.
В едно доста противоречиво решение Кисинджър си поделя Нобеловата премия за мир за 1973 година със своя северновиетнамски сътрудник Ле Дък Тхо за Парижките мирни съглашения от същата година; базирайки се на неналичието на действителен мир във Виетнам, Тхо отхвърля да одобри премията, а двама членове на Нобеловия комитет подават оставка в символ на митинг против премията.
Вътрешното отвращение в Съединени американски щати от войната е концентрирано върху бомбардировките в Лаос и Камбоджа, където бруталното придвижване на алените кхмери употребява американските бомбардировки като средство за набиране на нови членове, преди да пристигна на власт и да извърши един от най-тежките геноциди на XX век.
" За мен нещастието на Виетнам беше разделянето, което настъпи в Съединените щати и което в последна сметка направи невероятно постигането на резултат, съчетаем с жертвите, които бяха дадени ", споделя Кисинджър пред CNN през 2005 година
Въпреки че ерата му на почитан проектант на външната политика на Съединени американски щати отшумява с упадъка на Никсън в изискванията на абсурда " Уотъргейт ", Кисинджър продължава да бъде самостоятелен мотор, чиито разсъждения за дипломацията постоянно намират отклик.
" За да се водят договаряния, би трябвало да се разбере усещането на другата страна на света. А те би трябвало да схващат нашето усещане. И би трябвало да има решение и от двете страни, че ще се опитат да преодолеят тези разлики ", споделя той за CNN през 2008 година
Кисинджър притегля вниманието и надалеч отвън сферата на интернационалната дипломация. През 70-те години на предишния век той оглавява класацията на Галъп за " най-възхищаван човек " три следващи години, а персоналният му живот, обществените му изяви и нощите в фамозния нюйоркски клуб " Студио 54 " постоянно се появяват на първите страници на вестниците.
" Хубавото на това да си звезда е, че в случай че отегчиш хората, те си мислят, че това е по тяхна виновност ", пошегува се един път той.
Кисинджър е претърпял брачната половинка си Нанси, двете си деца от първия си брак, Елизабет и Дейвид, и петима внуци.
Бившият президент Джордж Буш-младши си спомня за Кисинджър поради " неговата мъдрост, сексапил и комизъм ".
" Отдавна се удивлявам на индивида, който бяга от нацистите като малко момче от еврейско семейство, а по-късно се бори с тях в армията на Съединените щати. Когато по-късно стана държавен секретар, назначението му като някогашен емигрант говореше толкоз за неговото великолепие, колкото и за величието на Америка ", се споделя в изказването му. " Работил е в администрациите на двама президенти и е бил консултант на доста други. Благодарен съм за тази работа и препоръки, само че най-благодарен съм за неговото другарство. "
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ