На 10 септември в Габрово в Дома на хумора и

На 10 септември в Габрово в Дома на хумора и сатирата скулпторът Андрей Врабчев ще предизвика публиката със своята последна апаратура, поставяща в центъра на вниманието властта.

В града на смеха ще сменят главите на модерни политици върху една безглава фигура в римска роба . Вернисажът е очакван за 18.30 часа, а инсталацията ще остане в Зала 6 на Музея до края на годината.

На статуята на владетеля може да седи главата на Тереза Мей, Владимир Путин, Тръмп, Макрон и други.

Единственият български политик, на който скулпторът е изваял портрет е Бойко Борисов .

Скулптурната апаратура е въодушевена от практиката в античен Рим да се слагат безглави скулптури на владетеля, които разрешават бърза и лесна замяна на портрета на императора при неговата промяна. По това време статуите са били употребявани освен за прослава, само че и за информиране на поданиците за това, кой е на власт, коeто постоянно траелo малко.

За изложбата споделя Андрей Врабчев в “Нашият ден “

“Поставяйки цялата галерия да звучи музейно и по-скоро археологически, се пробвам да направя една отпратка за това по какъв начин след 100, след 200 година фигурата на властта, императорът, още веднъж ще е различим. Но хората, които сега са толкоз значими и мощни ще изчезнат и ще бъдат забравени.

Това, че включвам Бойко Борисов е по-скоро жест към публиката в България, в сравнение с знак, че той ми е бил забавен. Каквото имах към него го изчерпах с говорещия монумент, който направих. Използвах готовата глава от предходната негова скулптора. Реших, че нямам нито предпочитание, нито интерес да върша повторно огромна глава.

Ако би трябвало да бъда почтен в България има прекалено много глави, които бих могъл да направя за тази галерия, само че се пробвам да се обърна към доста по-широка група хора.

Ако би трябвало да сме почтени нито Бойко Борисов, нито Слави Трифонов никой от тях не е различим, нито ще бъде забавен .



За да представиш универсална концепция, би трябвало да използваш универсални знаци . Нашите политици не са универсални знаци за политическо водачество.

Много постоянно казусът е, че една персона, влизайки в тази роля смята, че е безконечна. Нито мисли за бъдещето задоволително отговорно, нито поема отговорностите на тези, които са били преди. Този конфликт на човешкото, персоналното с властта като някаква абстракция съм посочил по един комичен метод.

Чуйте в звуковия файл.

Снимки: БНР