40 години Купа Ронкети: Спомени от пожълтелите страници
На 10 октомври в Музея на спорта в София (Национален стадион „ Васил Левски “) цяла плеяда звезди и митове на женския ни баскетбол ще се събере да отпразнува един от скъпите интернационалните титли във витрината на вековния у нас спорт. На 28 март 1979 година „ Левски Спартак “ печели за повторно и оставя вечно във витрината си баскетболната купа „ Лиляна Ронкети “. Финалът е напълно български – в Ямбол за трофея пред очите на Алдо Витале „ сините “ спорят с „ Марица “ (Пловдив). „ Левски Спартак “ печели трагично със 70:69. Точно този празник ще празнуват девойките от „ синия “ клуб.
Събирането съответствува със серията от събития, свързани с честването на 100 години проведен баскетбол в България, с които от БФБаскетбол означават юбилея на обичания спорт. Решихме да разровим старите вестници и книги, с цел да напомним страстите, с които трофеят е посрещнат преди 40 години.
„ Драматичен мач, в 13-ата минута, при 20:20, избавиха ситуацията Голчева и Новкова, при 61:60 за Марица – Барзова, а в последните секунди – Богданова и Макавеева. Смогна да се разпише даже и Радкова, която влезе за малко… …В избрани моменти всяка се оказа способна да изиграе своята дребна, само че въпреки всичко основна роля. Всяка – от Ана Лабова до Юлия Боянова. Изключението – единствено Голчева, ненадминатата! “, написа в репортажа си за в. „ Народен спорт “ огромната журналистка Надежда Богданова. По-късно тя включва спомените за този край на Надка Голчева и Петкана Макавеева в книгата си „ Баскетболно съзвездие “.
Ето какво споделят те за мача в Ямбол .
Надка Голчева: „ При битката за втората „ Ронкети “ бях капитанка на „ Левски Спартак “. Със „ Слован “ отново се срещнахме - на полуфинал („ сините “ побеждават братиславския отбор на финала на същия шампионат година по-рано – б.ред.). У нас бихме с 23 точки, в Чехословакия устискахме ситуацията, въпреки че бяхме подложени на поголовна сеч от съдиите. Усетих какво значи капитанската отговорност и капитанско мъчение. След мача ми стана неприятно от пренапрежението., повръщах. На финала победихме „ Марица “ (Пловдив). Учредителят на купата „ Ронкети “ – италианецът Алдо Витале, предложения мен и Пенка Стоянова от Пловдив да упражняваме една седмица с баскетболистките от неговия римски тим и да играем в техния състав няколко демонстративни мача. Наистина отидохме и тренирахме, само че играхме единствено един мач – у нас започваха финалите за Купата на републиката, дружествените ни тимове се нуждаеха от поддръжка. “
Петкана Макавеева: „ Бях бременна, когато „ Левски Спартак “ завоюва първата „ Ронкети “. За втората „ Ронкети “ обаче бях на линия., въпреки и не в блестяща форма. И тогава по този начин се случи, че аз да имам последната дума: 30 секунди преди края означих панер и поведохме против „ Марица “ на финала в Ямбол. Пловдивчанки имаха време да ни го върнат. Пред погледа ми още е Пенка Стоянова, която получи топката под самия кръг, само че наподобява се уплаши да не я „ захлупим “, върна пас обратно, ние го прекъснахме и минутата изтече. “
Непосредствено след мача пък треньорът Станислав Бояджиев изяснява пред в. „ Народен спорт “: „ Успехът е резултат от положителния климат и от зрелостта на колектива. Много съм удовлетворен от психическата резистентност на състезателките. В решителните срещи тимът сподели, че може да води война! Изненадахме противника. Пловдивчанки чакаха зона (така ги бяхме били на техен терен), а ние избрахме персоналната отбрана. Гледахме по какъв начин упражняват в Марица и чухме техни изказвания от сорта на: „ Ако пък ни излязат с персонална отбрана – още по-добре. Проблеми няма да имаме! “ А проблеми въпреки всичко им създадохме… “
Най-раздвоен е основателят на шампионата Алдо Витале: „ Ако половината ми сърце е в купата и дружно с нея остава при победителките, другата половина сервирам на достойните им съпернички от " Марица " “.
basketball.bg
Събирането съответствува със серията от събития, свързани с честването на 100 години проведен баскетбол в България, с които от БФБаскетбол означават юбилея на обичания спорт. Решихме да разровим старите вестници и книги, с цел да напомним страстите, с които трофеят е посрещнат преди 40 години.
„ Драматичен мач, в 13-ата минута, при 20:20, избавиха ситуацията Голчева и Новкова, при 61:60 за Марица – Барзова, а в последните секунди – Богданова и Макавеева. Смогна да се разпише даже и Радкова, която влезе за малко… …В избрани моменти всяка се оказа способна да изиграе своята дребна, само че въпреки всичко основна роля. Всяка – от Ана Лабова до Юлия Боянова. Изключението – единствено Голчева, ненадминатата! “, написа в репортажа си за в. „ Народен спорт “ огромната журналистка Надежда Богданова. По-късно тя включва спомените за този край на Надка Голчева и Петкана Макавеева в книгата си „ Баскетболно съзвездие “.
Ето какво споделят те за мача в Ямбол .
Надка Голчева: „ При битката за втората „ Ронкети “ бях капитанка на „ Левски Спартак “. Със „ Слован “ отново се срещнахме - на полуфинал („ сините “ побеждават братиславския отбор на финала на същия шампионат година по-рано – б.ред.). У нас бихме с 23 точки, в Чехословакия устискахме ситуацията, въпреки че бяхме подложени на поголовна сеч от съдиите. Усетих какво значи капитанската отговорност и капитанско мъчение. След мача ми стана неприятно от пренапрежението., повръщах. На финала победихме „ Марица “ (Пловдив). Учредителят на купата „ Ронкети “ – италианецът Алдо Витале, предложения мен и Пенка Стоянова от Пловдив да упражняваме една седмица с баскетболистките от неговия римски тим и да играем в техния състав няколко демонстративни мача. Наистина отидохме и тренирахме, само че играхме единствено един мач – у нас започваха финалите за Купата на републиката, дружествените ни тимове се нуждаеха от поддръжка. “
Петкана Макавеева: „ Бях бременна, когато „ Левски Спартак “ завоюва първата „ Ронкети “. За втората „ Ронкети “ обаче бях на линия., въпреки и не в блестяща форма. И тогава по този начин се случи, че аз да имам последната дума: 30 секунди преди края означих панер и поведохме против „ Марица “ на финала в Ямбол. Пловдивчанки имаха време да ни го върнат. Пред погледа ми още е Пенка Стоянова, която получи топката под самия кръг, само че наподобява се уплаши да не я „ захлупим “, върна пас обратно, ние го прекъснахме и минутата изтече. “
Непосредствено след мача пък треньорът Станислав Бояджиев изяснява пред в. „ Народен спорт “: „ Успехът е резултат от положителния климат и от зрелостта на колектива. Много съм удовлетворен от психическата резистентност на състезателките. В решителните срещи тимът сподели, че може да води война! Изненадахме противника. Пловдивчанки чакаха зона (така ги бяхме били на техен терен), а ние избрахме персоналната отбрана. Гледахме по какъв начин упражняват в Марица и чухме техни изказвания от сорта на: „ Ако пък ни излязат с персонална отбрана – още по-добре. Проблеми няма да имаме! “ А проблеми въпреки всичко им създадохме… “
Най-раздвоен е основателят на шампионата Алдо Витале: „ Ако половината ми сърце е в купата и дружно с нея остава при победителките, другата половина сервирам на достойните им съпернички от " Марица " “.
basketball.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ