Датското европредседателство започва със загриженост за Украйна, но и за Дания се очертават грижи
На 1 юли Дания пое ротационното. Обявените цели за идващите шест месеца са свързани с защитата и сигурността, миграцията, разширението на Евросъюза и общия бюджет до края на годината.
Първите сигнали от Копенхаген обаче са ориентирани съответно в посока Киев. Датският министър по европейските въпроси Мари Биере съобщи, че страната е подготвена да бъде - тъй като Будапеща блокира европейската интеграция на Украйна.
А, че в случай че Съединени американски щати изоставят (по отношение на военната помощ) Киев, това би накърнило освен Украйна, само че и Европейски Съюз, и НАТО.
И всичко това - едвам на третия ден от председателството...
И преди съм обръщал внимание, че Европейският съюз е огромен дебитор на Украйна - страната, в която за първи път в историята хора водиха война и загиваха под знамето на Европейски Съюз (това се случи по време на Киевския Майдан).
Ако Евросъюзът беше подкрепял съответно Украйна след съветската инвазия, то тази инвазия до момента щеше да бъде отблъсната или най-малкото Киев нямаше да бъде в сегашната неизгодна за мирни договаряния позиция.
Вместо това обаче, Брюксел се фокусираше върху нанайстия пакет наказания към Москва, без да си дава сметка, че война се печели не толкоз с икономическо предимство, колкото с съществуване на воля да се превъзмогнат военновременните компликации.
Още при съветската анексия на Крим в Европа имаха вяра, че с стопански напън могат да усмирят и в последна сметка да принудят Кремъл да се откаже от експанзионистичната си политика. Още тогава виталният стандарт в Русия бе по-нисък, в сравнение с в по-голямата част на Европа, а след глобите и военните ограничавания разумно продължи да пада.
Но се оказа, че в Европа са подценили волята на съветския хайлайф и съветското общество да водят борба, без значение от компликациите. В Кремъл господства тактиката, че военната мощ е ключът към другите триумфи - дипломатически, търговски, стопански. А в съветското общество господства мисленето, че в случай че се наложи, ще ръфат стърготини, само че няма да паднат на колене пред " груповия Запад ".
Европа изгуби скъпо време в това да подчертава върху икономическата страна за сметка на военната. А и откакто стартира да осъзнава тази неточност, желанието се оказва по-голямо от опциите.
Показателно е, че при цялата си икономическа и индустриална мощност Европейският съюз не съумява да създаде задоволително снаряди за Украйна, а Северна Корея съумява да създаде задоволително снаряди за Русия...
Затова в този момент е добър знак, че Европейски Съюз в лицето на ротационния ръководител Дания като че ли се пробва да поправи тази неточност - и по отношение на Украйна, и по отношение на личната сигурност и защита на Съюза. Включително и с въвеждане на.
Датската угриженост за Украйна обаче води до борба с Унгария. Което може да сътвори следващи пречки при осъществяване на задачите на актуалното европредседателство и по-конкретно, задачата за разширение на Европейски Съюз.
И не, не става дума единствено за Украйна. Не става дума даже за Молдова, чиято евроинтеграция досега въври " пакетно " с тази на Украйна.
Унгария на Виктор Орбан несъмнено е взела " под крилото " си идеята на Република Северна Македония и това се видя при приемането във външната комисия на Екологичен потенциал на неизгодния за нас, включващ понятията " македонска еднаквост и език ".
Конфронтирайки се с Будапеща, Копенхаген губи съдружник за присъединението на РСМ към Европейски Съюз, т.е. за разширението на Евросъюза в посока Западните Балкани (между другото, тази посока бе прокарана още при българското европредседателство през първата половина на 2018 година).
Погледнато от нашата камбанария, едно вероятно отнемане на Унгария от право на глас конюнктурно би било в интерес на България, тъй като Унгария на Орбан тотално се демаскира като наш съперник, що се отнася до проблема с евроинтеграцията на Северна Македония (и в частност, спазването на правата на българите там). Но съществуват и редица други проблеми, по които е належащо да се търсят " ситуационни болшинства " в границите на Европейски Съюз.
Копенхаген рискува да загуби Будапеща като съдружник и във връзка с миграцията - друга тематика, оповестена за предпочитана в границите на датското председателство.
А Унгария има поредна позиция за мощно ограничение на имиграцията в Европа. Позиция, която в последна сметка е напът да бъде приета за вярната - в контраст на дългогодишното европейско миграционно безхаберие.
Датската угриженост за украинската идея може да докара до грижи и за самата Дания. Така шестте месеца председателство могат да се окажат много дълги и комплицирани.
„ Клетниците “ на Макрон
Каквото и да бяха решили в Париж, Европа си остава в миманса на напъните за преустановяване на руско-украинския спор
И това единствено по " вътрешните " проблеми на Евросъюза. А като прибавим и " интернационалното състояние "...
Тук незабавно следва да се обърне внимание на гренландския проблем, който непосредствено визира Дания. Арктическият остров Гренландия се стреми към самостоятелност, а в това време се оказва обект на апетитите на сегашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Въобще, " датската Македония " може да се окаже по-проблемна и от нашата.
Датското европредседателство стартира. С ясни сигнали. Да забележим обаче с какво ще остане в историята.
Първите сигнали от Копенхаген обаче са ориентирани съответно в посока Киев. Датският министър по европейските въпроси Мари Биере съобщи, че страната е подготвена да бъде - тъй като Будапеща блокира европейската интеграция на Украйна.
А, че в случай че Съединени американски щати изоставят (по отношение на военната помощ) Киев, това би накърнило освен Украйна, само че и Европейски Съюз, и НАТО.
И всичко това - едвам на третия ден от председателството...
И преди съм обръщал внимание, че Европейският съюз е огромен дебитор на Украйна - страната, в която за първи път в историята хора водиха война и загиваха под знамето на Европейски Съюз (това се случи по време на Киевския Майдан).
Ако Евросъюзът беше подкрепял съответно Украйна след съветската инвазия, то тази инвазия до момента щеше да бъде отблъсната или най-малкото Киев нямаше да бъде в сегашната неизгодна за мирни договаряния позиция.
Вместо това обаче, Брюксел се фокусираше върху нанайстия пакет наказания към Москва, без да си дава сметка, че война се печели не толкоз с икономическо предимство, колкото с съществуване на воля да се превъзмогнат военновременните компликации.
Още при съветската анексия на Крим в Европа имаха вяра, че с стопански напън могат да усмирят и в последна сметка да принудят Кремъл да се откаже от експанзионистичната си политика. Още тогава виталният стандарт в Русия бе по-нисък, в сравнение с в по-голямата част на Европа, а след глобите и военните ограничавания разумно продължи да пада.
Но се оказа, че в Европа са подценили волята на съветския хайлайф и съветското общество да водят борба, без значение от компликациите. В Кремъл господства тактиката, че военната мощ е ключът към другите триумфи - дипломатически, търговски, стопански. А в съветското общество господства мисленето, че в случай че се наложи, ще ръфат стърготини, само че няма да паднат на колене пред " груповия Запад ".
Европа изгуби скъпо време в това да подчертава върху икономическата страна за сметка на военната. А и откакто стартира да осъзнава тази неточност, желанието се оказва по-голямо от опциите.
Показателно е, че при цялата си икономическа и индустриална мощност Европейският съюз не съумява да създаде задоволително снаряди за Украйна, а Северна Корея съумява да създаде задоволително снаряди за Русия...
Затова в този момент е добър знак, че Европейски Съюз в лицето на ротационния ръководител Дания като че ли се пробва да поправи тази неточност - и по отношение на Украйна, и по отношение на личната сигурност и защита на Съюза. Включително и с въвеждане на.
Датската угриженост за Украйна обаче води до борба с Унгария. Което може да сътвори следващи пречки при осъществяване на задачите на актуалното европредседателство и по-конкретно, задачата за разширение на Европейски Съюз.
И не, не става дума единствено за Украйна. Не става дума даже за Молдова, чиято евроинтеграция досега въври " пакетно " с тази на Украйна.
Унгария на Виктор Орбан несъмнено е взела " под крилото " си идеята на Република Северна Македония и това се видя при приемането във външната комисия на Екологичен потенциал на неизгодния за нас, включващ понятията " македонска еднаквост и език ".
Конфронтирайки се с Будапеща, Копенхаген губи съдружник за присъединението на РСМ към Европейски Съюз, т.е. за разширението на Евросъюза в посока Западните Балкани (между другото, тази посока бе прокарана още при българското европредседателство през първата половина на 2018 година).
Погледнато от нашата камбанария, едно вероятно отнемане на Унгария от право на глас конюнктурно би било в интерес на България, тъй като Унгария на Орбан тотално се демаскира като наш съперник, що се отнася до проблема с евроинтеграцията на Северна Македония (и в частност, спазването на правата на българите там). Но съществуват и редица други проблеми, по които е належащо да се търсят " ситуационни болшинства " в границите на Европейски Съюз.
Копенхаген рискува да загуби Будапеща като съдружник и във връзка с миграцията - друга тематика, оповестена за предпочитана в границите на датското председателство.
А Унгария има поредна позиция за мощно ограничение на имиграцията в Европа. Позиция, която в последна сметка е напът да бъде приета за вярната - в контраст на дългогодишното европейско миграционно безхаберие.
Датската угриженост за украинската идея може да докара до грижи и за самата Дания. Така шестте месеца председателство могат да се окажат много дълги и комплицирани.
„ Клетниците “ на Макрон
Каквото и да бяха решили в Париж, Европа си остава в миманса на напъните за преустановяване на руско-украинския спор
И това единствено по " вътрешните " проблеми на Евросъюза. А като прибавим и " интернационалното състояние "...
Тук незабавно следва да се обърне внимание на гренландския проблем, който непосредствено визира Дания. Арктическият остров Гренландия се стреми към самостоятелност, а в това време се оказва обект на апетитите на сегашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Въобще, " датската Македония " може да се окаже по-проблемна и от нашата.
Датското европредседателство стартира. С ясни сигнали. Да забележим обаче с какво ще остане в историята.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ