Валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 г. със Закона за БНБ
На 1 юли 1997 година в България е въведен Валутен ръб и българския лев е приравнен към немската марка (1 DEM = 1000 BGN).
Решението за използването му у нас е взето на 15 февруари същата година от служебното държавно управление на Стефан Софиянски.
Проблемите в ръководството на страната, зародили заради устрема на предходното държавно управление на Българска социалистическа партия, оглавявано от премиера Жан Виденов, по едно и също време да резервира работните места (като не закрива губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да управлява валутния курс, се задълбочават до степен на икономическа рецесия. Правителството е изправено пред вероятността от наново, след мораториума на кабинета на Андрей Луканов през 1990 година, преустановяване на заплащанията по външния дълг. Това от своя страна провокира политическа рецесия, довела до всеобщи митинги в цялата страна и оставка на държавното управление през декември 1996 година.
Поради систематичната некадърност на българските държавни управления да ръководят дейно обществените финанси Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на държавното управление единствено при изискване да се вкара валутен съвет. Преговорите стартират през есента на 1996-а, само че дефинитивно решение взема едвам служебното държавно управление на Стефан Софиянски през пролетта на 1997 година.
След политическата рецесия при започване на 1997 година и извършените избори, Валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 година със Закона за Българската национална банка, признат на 5 юни същата година. Функциите на институцията " Валутен съвет " са поети от Управление „ Емисионно “ на Българската национална банка.
Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лв. за 1 немска марка. (След въвеждането на еврото през 1999 година курсът е 1955.83 лв. за 1 евро, което след деноминацията на лв. на 5 юли същата година става 1.95583 лв. за 1 евро.)
Валутният съвет
именуван по-често неточно валутен ръб (англ. currency board), също и паричен съвет , е орган за парична политика, както и неговата система, при която дадена парична единица е обменяема при закрепен валутен курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това значи, че тя е изцяло обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е сходна система, при която цената на паричната единица е закрепена към обещано количество злато.
Валутният съвет е откритие на Британската империя – първият валутен съвет е въведен на остров Мавриций през 1849 година. До през днешния ден е имало над 70 валутни съвета, най-вече в английските колонии и в някои други дребни страни и територии. Целта на установяването им е да се даде постоянна и конвертируема валута (в случаите на английските колонии това е английската лира) без да се поемат разноските при подмяна на националните пари с непознати банкноти и монети. Обикновено след извоюване на независимостта на колониите валутните препоръки са прераствали в централни банки.
В Европа валутни препоръки е имало в Естония (1992 г.) и Литва (1994 г.). Естония на практика излиза от валутен съвет през 1999 година, анализирайки резултата от използването му, като го „ модифицира “. Тя стартира свободно да емитира национална валута, без да се преценява с валутните си запаси, като съумява да запази закрепения си курс до влизането си в Еврозоната. Подобна е обстановката и с Литва.
Решението за използването му у нас е взето на 15 февруари същата година от служебното държавно управление на Стефан Софиянски.
Проблемите в ръководството на страната, зародили заради устрема на предходното държавно управление на Българска социалистическа партия, оглавявано от премиера Жан Виденов, по едно и също време да резервира работните места (като не закрива губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да управлява валутния курс, се задълбочават до степен на икономическа рецесия. Правителството е изправено пред вероятността от наново, след мораториума на кабинета на Андрей Луканов през 1990 година, преустановяване на заплащанията по външния дълг. Това от своя страна провокира политическа рецесия, довела до всеобщи митинги в цялата страна и оставка на държавното управление през декември 1996 година.
Поради систематичната некадърност на българските държавни управления да ръководят дейно обществените финанси Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на държавното управление единствено при изискване да се вкара валутен съвет. Преговорите стартират през есента на 1996-а, само че дефинитивно решение взема едвам служебното държавно управление на Стефан Софиянски през пролетта на 1997 година.
След политическата рецесия при започване на 1997 година и извършените избори, Валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 година със Закона за Българската национална банка, признат на 5 юни същата година. Функциите на институцията " Валутен съвет " са поети от Управление „ Емисионно “ на Българската национална банка.
Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лв. за 1 немска марка. (След въвеждането на еврото през 1999 година курсът е 1955.83 лв. за 1 евро, което след деноминацията на лв. на 5 юли същата година става 1.95583 лв. за 1 евро.)
Валутният съвет
именуван по-често неточно валутен ръб (англ. currency board), също и паричен съвет , е орган за парична политика, както и неговата система, при която дадена парична единица е обменяема при закрепен валутен курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това значи, че тя е изцяло обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е сходна система, при която цената на паричната единица е закрепена към обещано количество злато.
Валутният съвет е откритие на Британската империя – първият валутен съвет е въведен на остров Мавриций през 1849 година. До през днешния ден е имало над 70 валутни съвета, най-вече в английските колонии и в някои други дребни страни и територии. Целта на установяването им е да се даде постоянна и конвертируема валута (в случаите на английските колонии това е английската лира) без да се поемат разноските при подмяна на националните пари с непознати банкноти и монети. Обикновено след извоюване на независимостта на колониите валутните препоръки са прераствали в централни банки.
В Европа валутни препоръки е имало в Естония (1992 г.) и Литва (1994 г.). Естония на практика излиза от валутен съвет през 1999 година, анализирайки резултата от използването му, като го „ модифицира “. Тя стартира свободно да емитира национална валута, без да се преценява с валутните си запаси, като съумява да запази закрепения си курс до влизането си в Еврозоната. Подобна е обстановката и с Литва.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ