Днес е Васильовден – денят на св. Василий Велики
На 1 януари източноправославната черква чества Васильовден, именуван още Сурваки. На този ден вярващите почитат паметта на св. Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската черква. Архиепископ на Кесария.
Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска към 350 година след Христа в знатно семейство. Майка му Емелия и баба му Макрина възпитават дребния Василий и неговия брат Григорий в християнските полезности.
По-късно двамата братя учат в Кесария. В учебното заведение Василий се среща с Григорий Богослов - негов другар и съмишленик. След това младият Василий продължава своето образование в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са фамозните за времето си лектори Химерий и Прохерезий. Той получава богати знания по философия, литература, реторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.
След като приключва своето образование се открива покрай град Неокесария при река Ирис. Там той основава непретенциозно монашеско общежитие. Малко по-късно към него се причислява и неговият правилен другар и съмишленик Григорий Богослов. В този манастир те основават своя устав на монашеския живот, който епохи наред е употребен в православната черква.
Св. Василий се демонстрира като космополитен преподавател на Църквата, стремящ се да я резервира от ересите и да я укрепи и въздигне като " дирек и крепило на истината ". Той си остава един от най-видните апологети на източната черква.
Св. Василий умрял на 1 януари 379 година едвам навършил 49 години. Паметта му се празнува от църквата на 1 януари (14 януари остарял стил) и 30 януари (13 февруари).
Народната традиция свързва празника на св. Василий с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните.
Сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои региони на страната вместо дряновица се употребява и крушевица - клончета от крушово дърво.
Народът свързва дряновото дърво с положителното здраве. То е най-рано напъпилото и разцъфнало дърво, само че неговите плодове се берат последни.
Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници, тъй като по-голяма част от ритуалите и обредите, осъществявани през тези дни, носят духа на старите българи. За обредната софра се подготвят варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
На Васильовден имен ден честват Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска към 350 година след Христа в знатно семейство. Майка му Емелия и баба му Макрина възпитават дребния Василий и неговия брат Григорий в християнските полезности.
По-късно двамата братя учат в Кесария. В учебното заведение Василий се среща с Григорий Богослов - негов другар и съмишленик. След това младият Василий продължава своето образование в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са фамозните за времето си лектори Химерий и Прохерезий. Той получава богати знания по философия, литература, реторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.
След като приключва своето образование се открива покрай град Неокесария при река Ирис. Там той основава непретенциозно монашеско общежитие. Малко по-късно към него се причислява и неговият правилен другар и съмишленик Григорий Богослов. В този манастир те основават своя устав на монашеския живот, който епохи наред е употребен в православната черква.
Св. Василий се демонстрира като космополитен преподавател на Църквата, стремящ се да я резервира от ересите и да я укрепи и въздигне като " дирек и крепило на истината ". Той си остава един от най-видните апологети на източната черква.
Св. Василий умрял на 1 януари 379 година едвам навършил 49 години. Паметта му се празнува от църквата на 1 януари (14 януари остарял стил) и 30 януари (13 февруари).
Народната традиция свързва празника на св. Василий с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните.
Сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои региони на страната вместо дряновица се употребява и крушевица - клончета от крушово дърво.
Народът свързва дряновото дърво с положителното здраве. То е най-рано напъпилото и разцъфнало дърво, само че неговите плодове се берат последни.
Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници, тъй като по-голяма част от ритуалите и обредите, осъществявани през тези дни, носят духа на старите българи. За обредната софра се подготвят варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
На Васильовден имен ден честват Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ