1 септември – Симеоновден
На 1 септември Православната черква отбелязва Симеоновден. В християнския календар се празнува паметта на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта – на този ден се поставя началото на църковната Нова година. Със Симеоновден (Свети Симеон, Симеон Стълпник, Стар Симеон, Смион Забележник) – се отбелязват два годишни празника – зимен и летен Симеоновден, отразяващи на светогледно и обредно равнище двойното разделяне на годишното време, особено за българския национален календар.
Според житието му е роден през 357 година в Мала Азия в семейство на небогати християни. На 18-годишна възраст постъпва в манастир, след което заживява първо в манастир с други монаси (предполагаемо в региона Халеб, Сирия, а по-късно и самичък – като аскет в мъчно налична планинска пещера. По-късно взема решение да се изолира изцяло от света, като заживява в каменна кула, висока 40 лакти, построена по негов план, заради което е наименуван Стълпник, което име е възприето и като название на почитателите му.
Смята се, че е постигнал доста дългоденствие и е умрял на 103-годишна възраст, макар че систематично се поддържа в неприятно здравословно положение, като отглежда в тялото си дребни животни, описвани като „ червеи “ (вероятно – ларви на насекоми)
Сред българите денят е прочут още като “Симеон орач ”, „ Симеон сърп ”, “Симеон брульо ”, „ Летен полазник ”.
Симеоновден се смятал в предишното за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите.
Традиции, обреди и символика на Симеоновден
1 септември – Симеоновден В българския национален календар празникът е прочут още като „ Летни Симеоновден “, /зимният е на 3 февруари/, „ Симеон орач “, „ Симеон сърп “, „ Симеон брульо “, „ Летен полазник “, тъй като на него стартира есенната оран и сеитба, както и бруленето и събирането на орехите. В тази връзка старите българи свързват този ден с настъпването на Новата земеделска година. За тях 1 септември е първият сеитбен ден и по тази причина главните обредни дейности са свързани с подготовката на семето за сеитбата, с ритуалите на равнищата, с приготвянето на обредната храна.
Ритуалните дейности и забрани са призвани да попречат на злите сили да „ изнесат берекета и щастието “ от вкъщи, както и да подсещат светеца, настойник на орачите, да им оказва помощ в битката с природата за добра годишна продукция и благоденствие.
Обредността на летния Симеоновден, както и при други християнски празници, е компилация от езически и християнски детайли, имаща напълно поземлен темперамент и целяща да обезпечи отбраната на хора и животни, да омилостиви силите на природата за удобен излаз за новите аграрни действия. Както при зимния Симеоновден, по този начин и при Летния, гадателните традиции характеризират празника като временен интервал, в който се чертае бъдещето за новия икономически цикъл.
Според непокътнатата национална традиция в навечерието на празника стопаните занасят семената за посев в църквата, с цел да бъдат осветени, след което се върви на засяване. Сред зърното, изсипано в нови, чисти чували, се поставят филиз босилек /Божието цвете с апотропейна мощ – да пази от беди, заболявания, порои и градушки/, чесън, плодове, червен конец с нанизани на него червени чушки, сребърни монети и пепел от бъдника – дървото, горяло на Бъдни вечер в фамилното огнище.
1 септември – Симеоновден Този бит се съблюдава, с цел да порастват буйно посевите и да се опази непокътната реколтата. В някои райони е публикувано вярването, че за изобилие, преди да ги засеят семената се пускат през кръг – невестински пръстен или гривна, дупката на теслата, ухото на ралото, отвора на мъжка риза и други, с цел да са „ цялостни и тежки “. Поставят също в чувалите със зърно, орехи, дренки и лешници, с цел да е едро и крепко житото. За да не се разболяват посевите пък, някои стопани слагат в семената сребърни предмети – пръстени, пафти от колани, невестини гривни и други.
В ранното утро на празника домакините замесват пшенично тесто и изпичат обредни питки, като с едната от тях зареждат ритуално добитъка, с който се орат нивите. На рогата на животните нанизват дребни кравайчета и връзват червени вълнени конци. Облечени в чисти облекла, орачите и сеячите кичат с венци и китки каруците и воловете и се подготвят да тръгнат рано за полето. Стопанките обикалят три пъти впрегнатите каруци и ръсят пепел или плам, с цел да е противоречива работата.
1 септември – Симеоновден Някъде изсипват казан с мълчана вода или слагат плява, покрита с алена престилка и други В елементи от Северозападна България стопанката коли пред каруцата петел, който назовава за „ курбан на Свети Симеон “, след което подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница. След това тя отваря необятно портите и го изпраща тържествено, като ги оставя по този начин или до момента в който той стигне на равнищата или до момента в който се завърне в къщи.
След подготовката на семето за равнищата стопанките приготвят и трапезата за празника. От прекаденото просо се посипва към къщата и се замесват обредни пити. На Симеоновден се меси погача, без специфична декорация. На този ден наложително се прави курбан – петел или кокошка, някъде държат те да бъдат с алена перушина. В другите региони на страната птицата се коли или над семето за посев, с цел да изтече кръвта му върху семето, или на ярема сред воловете, с цел да ръми кръвта равнищата.
За празника вечерта се поставя богата софра с пита, баница, пиле, жито и вино. От питата, която се разчупва вкъщи, първият залък се оставя пред вратата за невидимия дух, настойник на къщата.
1 септември – Симеоновден С избрана символика в празничния ден са и обредите на равнищата. Щом стопанинът дойде на равнищата,той смъква калпака си, прекръства се извърнат на изток, след което хвърля една или три шепи семе, като назовава за изобилие и задоволеност на равнищата и хората. След като изоре първата вадичка, той вади питата, търкулва я по нея по посока на слънцето, изричайки благословията „ да се роди жито “.
По това по какъв начин ще се обърне погачата, се гадае за реколтата – в случай че падне с горната част е на положително, на изобилие и цялостни хамбари. Сетне подвига високо хляба, с цел да порастват високи житата и го разчупва, като първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия страж на равнищата,а четвъртото стопанинът изяжда самичък.
Костите на варената кокошка се заравят също в първата вадичка. Храна назад в къщата не се връща, заравя се също в земята. След това се довършва сеитбата, тъй като се има вяра, че не е хубаво семето да се връща вкъщи. Затова и на този ден не се носи доста жито на равнищата, в случай че вали въпреки всичко би трябвало да се засеят най-малко няколко бразди. На равнищата се оставят и цветята и китката босилек да пази равнищата от беди, заболявания, порои и дъждове.
Поверия за Симеоновден
1 септември – Симеоновден Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, с цел да не “излезе ” берекетът от дома;
Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, с цел да се предпазят от огън нивите;Не се пере и не се простира, с цел да не поникнат празни житните класове;
С вълна не се работи, с цел да не атакуват вълци стадата;
Гледа се кой ще пристигна пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благоденствие през годината.
Орачът гледа кого ще срещне на първо време по пътя си. Ако види бременна булка или жена с „ цялостни ръце ”, има вяра, че реколтата ще е плодовита;
Из някои краища на България е публикувано поверието, че в случай че на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година;
Идеи за дарове за Симеоновден
1 септември – Симеоновден Изборът на подобаващ подарък за Симеоновден може да бъде прелестно предизвикателство. За да улесним задачата ти, ето няколко хрумвания, които да те вдъхновят:
Персонализирани дарове:
Чаша с надпис: Можеш да избереш чаша с красиво изображение и да добавиш името „ Симеон “ или персонализирано обръщение.
Ключодържател с гравирано име: Малък, само че благ жест, който ще припомня на твоя непосредствен за твоя привет.
Тениска с надпис или картинка: За по-младите Симеони, можеш да избереш занимателна тениска с надпис, обвързван с името или с неговите ползи.
Картина с името: Има доста красиви картини, които могат да бъдат персонализирани с името „ Симеон “.
Дневник или бележник с името: Практичен и автентичен подарък, който може да бъде потребен в всекидневието.
Подаръци съгласно ползите:
1 септември – Симеоновден За феновете на книги: Нова книга от обичания му създател или абонамент за електронни книги.
За ценителите на положителното вино: Бутилка качествено вино или комплект за дегустация.
За феновете на спорта: Аксесоар, обвързван с обичания му спорт (топка, екипировка и др.).
За ценителите на изкуството: Билети за концерт или театрална режисура, картини или статуи.
За феновете на технологията: Нови гаджети или аксесоари за телефон.
Класически дарове:
1 септември – Симеоновден Цветя: Букет цветя постоянно е подобаващ за специфичен мотив.
Шоколад или бонбони: Сладък подарък, който ще зарадва всеки.
Козметика или парфюм: За да се поглези твоя непосредствен.
Подаръчна кошница: Събери разнообразни артикули, които смяташ, че ще хареса на Симеон.
Традиционни дарове:
Икона: Религиозен подарък, който ще бъде скъп от вярващите.
Народни носии или аксесоари: За да подчертаеш българските обичаи.
Важно: При избора на подарък, намерения за ползите и желанията на индивида, на който го подаряваш. Най-важното е подаръкът да идва от сърце и да бъде определен с внимание.
Кой чества имен ден през днешния ден?
1 септември – Симеоновден На Симеоновден имен ден честват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Смиляна, Мона, Моника, Божан, Божана, Марта(въпреки, че Марта по-скоро чества на 1 март).
Честит имен ден на всички именици!
