На 1 септември един от корифеите на българската журналистика ще

На 1 септември един от корифеите на българската публицистика ще навърши 90 лета. Мнозина го назовават Учителя, други пък " живата история на актуалната българска публицистика ", а за множеството от братството той е просто бай Дамян. Та в тези юбилейни за него дни един от най-търсените събеседници ми " пристана " да се забележим и да опише какво е било обратно във времето и по какъв начин се е правила журналистика у нас.

- Преди пет години, когато разговаряхме, ми сподели, че твоят танец е публицистиката. Като по какъв начин го танцувахте двамата - валс, танго, рок, хоро?

- Всичките жанрове на танца. Да стартира от началото - в. " Народна юноша ", където постъпих през 1952 година Бях юноша и започнах от А, Б, В... Но доста бързо усвоих нещата, тъй като към мен имаше превъзходни публицисти. Друг е въпросът, че тогава вестниците бяха бедняшки - четири страници и огромен формат. И какво да сложиш там - някакви държавни документи се пускаха, Българска телеграфна агенция даваше поток от информация, само че пък ситуацията в редакцията беше отлична. Няколко месеца след мен пристигна от Берковския край Йордан Радичков, с който станахме незабавно близки. След това през 1966-а стартира в. " Поглед ", и то с един доста добър състав. Тогава започнахме да вършим същински вестник. Той беше събитие, събитие, което най-вече личеше от огромните опашки пред павилионите за вестници в понеделник. Аз и Тамара Джеджева работехме на едно бюро. Тя беше превъзходен човек. След това ме извикаха в " Отечествен фронт ". Там започнах да редуцирам държавните документи, които трябваше да публикуваме, с цел да има място за журналистическите материали.

- Казваше: " Живей по този начин, че да си завиждаш. " Сега, като погледнеш обратно - на какво си завиждаш?

- За това, че имах опция да изявя себе си. През живота си имам две уволнения - едно в младежките години, когато бях комсомолски секретар в Дряново. А тук, към този момент като публицист и основен редактор на " Труд ", с Георги Тамбуев пуснахме сериозна публикация за един прокурор, който е осиновен от деен герой, с цел да може да употребява привилегии. Сигналът за този случай пристигна от Етрополе и аз побеснях. И освен разпоредих случая на Георги Тамбуев, само че и дружно с него ходихме по всякакви институции, с цел да прецизираме неща. Всичко към този момент беше изпипано и публикацията " Власт, облечена в корупция " на Тамбуев към този момент беше подготвена за щемпел и е на бюрото ми. В ранния следобяд на деня ми се обаждат от Централен комитет на Българска комунистическа партия да не я пущам. Забраняват ми. Аз обаче взех решение и я пуснах и на другия ден тя излезе. Оттам нататък настана огромна дандания. Разследваха ни с Тамбуев по този начин, както го вършат в съда... Уволниха ни. В интерес на истината след една година получих в " София прес " известие да се явя в Централен комитет на Българска комунистическа партия при Тодор Живков, който ми сподели, че анулират уволнението ми. Не се извини, само че ми сподели, че ме връщат в " Труд ". Няма да не помни по какъв начин тогава след ден-два в Съюз на българските журналисти се отбелязваше Денят на руския щемпел. И като влязох в залата, някой се провикна: " Дамян възкресе! Дамян възкресе! " Изпитвал съм постоянно голямо наслаждение, че съм в публицистиката и че имам опцията да виждам и споделям какви са нещата, доколкото е допустимо. Е, имаше някои, които не можеха да се споделят, само че въпреки всичко каквото сме могли, сме го създали. Журналистът не би трябвало да има " някаква " идея, а единствено една висша - да служи на истината.

Из изявление на Розалина Евдокимова с юбиляря, поместено на уеб страницата на СБЖ