На 1 април в Деня на шегата, хумора и иронията

На 1 април в Деня на шегата, хумора и иронията Маргарита Доровска , шеф на музей „ Дом на хумора и сатирата “ в Габрово, споделя в “Артефир “ за празника, за музея и за смешното през днешния ден.

“Тази година 1 април в действителност ни е комичен. Наскоро си гледахме фотосите от предишния 1 април, когато празнувахме затворени. Физиономиите ни бяха малко стреснати, само че тази година е напълно друго, тъй като за първи ден още веднъж са отворени музеите. Както постоянно, имаме Ден на отворените порти с вход свободен. “



Следващата година музеят има 50-годишен празник

“Последната година си мислим много за този половинвековен празник, който ни следва идната година. Ровим се из архивите, преглеждаме историята на музея. Тя е извънредно добре непокътната в документи. Подготвяме едни преглед на тези 50 години. “

Смешното – преди и в този момент

“Няма по какъв начин да не си даваме сметка, че сатирата във времето преди 1989 година е имала едни много ясни, въпреки и неписани правила – до каква степен, по какъв начин и с кого можеш да се шегуваш . Знаем за сатирици, които са си разрешавали повече, знаем и за такива, които са били набеждавани, че са си разрешавали повече, да вземем за пример книжката “Люти чушки “.

Сега политическата ирония е добре пристигнала в “Дом на хумора и сатирата “. Стараем се да я демонстрираме оптимално доста. Даваме си доста ясна сметка, че хуморът е доста основан на подтекста. Универсалният комизъм става отегчителен. Хората се забавляват на това, което дава отговор на настоящото им всекидневие. Това се опитваме да демонстрираме.

Нетърпимост към хумора имат тези идеологии, които са с фундаменталистка настройка . Тоталитарните режими. Властта, която не понася никаква форма на опозиция, смешка, тоталитарната власт.   Все повече ни се коства, че тя понижава в нашия свят и по едно и също време с това такива острови остават.

Другото, което се случва, е едно извънредно разбъркване на пластовете с глобализацията. Ако в миналото е имало сатирични издания, които са били популяризирани с абонамент, и хората са желали да ги получават, забавлявали са се със наличието им, то в този момент има наличие, което попада пред очи, които са неподготвени за него . Случаят с „ Шарли Абдо “ е подобен, с изключение на хората, които получават списанието, то е попаднало и измежду хора, които нямат тази сензитивност и нямат схващане за свободата на изложение. Това е конфликт на цивилизации. В случая религията извънредно ловко се употребява като инструмент за ръководене на политически и стопански ползи. “



Следи от пандемията в хумора

“Много е осезаемо това в късите смешки, така наречен “мемета “, които се популяризират в интернет. С сътрудниците направихме обзор на това по какъв начин са се променяли те в тази една година. Първите са свързани с откровено развлечение от глупостта на обстановката. Че се движим с маски, че можеш да влезеш в банката с маска, историята с изгубването на тоалетната хартия, първото осъзнаване на новия метод на другарство, отдалечената работа – това бяха първите смешки.

Лятото се успокоихме и безусловно забравихме за тези три месеца, в които седяхме по къщите. Есента започнаха да се появяват шегите към имунизациите . Около Нова година ни се искаше вълшебен да повярваме, че в 12 часа всичко ще е друго.

В момента това, което следя, е извънредно доста “мемета “, свързани с умората и депресията. Хората се майтапят със себе си, че са комплицирани, депресирани, че прекаляват с алкохола, напълняването и така нататък Определено чувството е за отмалялост. “

Разговора можете да чуете от звуковия файл.