50 години без лилавата мъгла на Джими Хендрикс
Музиката е повсеместен език, който съумяваме да разберем със сърце. Един от най-големите „ лингвисти “ в международната музикална история си остава Джими Хендрикс, от чиято гибел през днешния ден се навършват 50 години. Той има изумителна дарба да опитомява китарата и да свири на нея освен с пръсти, само че и със зъби, със затворени очи, а от време на време даже я поставя зад тила си и отново уцелва струните. И не просто удря верните акомпанименти, а основава виртуозни творби в своите импровизации.
Музикантът се ражда на 27 ноември 1942 година в Сиатъл, Вашингтон, а рожденото му име е Джони Алън Хендрикс. Когато е на 3, татко му взема решение да го прекръсти с името на умрелия му брат – Джеймс, откъдето идва и познатото и до през днешния ден послание Джими. Родителите му се развеждат, когато е на 9, а 7 години по-късно майка му умира. Джими е оставен при баба си – индианка от племето чероки.
Първите си музикални опити прави с укулеле, а по-късно татко му подарява акустична китара, която е купил от битака за 5 $. Отделя се от единствено до момента в който е в армията. Постъпва като парашутист, с цел да избегне присъда за шофиране на крадена кола, само че на 26-ия скок си чупи глезена и се уволнява. После се мести в Нашвил, където стартира да свири с локални групи. Талантът му незабавно е видян и става поддържащ музикант на реализатори като блус музикантът Би Би Кинг и даже самия Литъл Ричард, считан за един от пионерите в рокендрола.
Големият му пробив обаче не идва на родна земя – китаристът на група Animals вижда необятните качества на Джими и му урежда среща с английския продуцент Майкъл Джефри. Двамата се договарят и по този начин се ражда групата The Jimi Hendrix Experience, в чийто състав влизат още китаристът Ноел Рединг и барабанистът Мич Мичъл. Триото покорява музикалните подиуми във Англия, а Джими се подрежда до огромните имена на Ерик Клептън, с който стават другари, и членовете на The Beatles и The Who.
Хендрикс съумява да ги впечатли с неподправения си нюх за естетика и устрема да звучи друго от всички свои съвременници. Целта му е изпълнена – смесва стилове сполучливо, а музиката му се трансформира в безконечен опит с избухливи резултати… Буквално. Китаристът даже подпалва инструмента си на сцената, а по-късно е признат в болница поради изгарянията си.
През 1967 година излиза първият му огромен шлагер Hey, Joe, достигнал до върховете на музикалните ранглисти. Този запис е и първият, в който Джими се осмелява да пее, с помощта на препоръките на музикантите от групата му. Отношенията сред тримата обаче са обтегнати и групата се разделя през 1969 година За Ноел Рединг и Мич Мичъл става все по-трудно да влизат в опитите на Хендрикс, а в същия интервал той използва опиати все по-често. През 1968 година е задържан в Стокхолм, откакто в пиянството си разрушава хотелската си стая. През идната година е арестуван на летището в Торонто, тъй като в багажа му е открит хероин. Освободен е от ареста против 10 хиляди $ гаранция, само че остава пандизчия на зависимостта си към субстанциите.
Тя си личи и на сцената – музикантът прави неприлични жестове по време на концертите, кара се с екипа си, нападателен е. През 1970 година излиза най-известната му ария Purple Haze, за която мнозина считат, че е повлияна от използването му на LSD и други опиати. В същата година – на 18 септември, Джими е открит мъртъв в една от подземните стаи на хотел " Самарканд " в Западен Лондон, където прекарал нощта с приятелката си Моника Данеман. След осъществена аутопсия се открива, че музикантът се е задушил, до момента в който е повръщал под въздействието на успокоителни. Когато полицията идва на адреса, намира единствено тялото на китариста, а вратата е необятно отворена, тъй като Моника бяга. По-късно тя разкрива, че Хендрикс е взел 9 от нейните приспивателни, а през 1966 година се самоубива, откакто стартира ново следствие за гибелта на Хендрикс и стартират да я упрекват за случилото се.
Джими Хендрикс остава вечно на 27, също като Джанис Джоплин, Джим Морисън, и Ейми Уайнхаус.
Музикантът се ражда на 27 ноември 1942 година в Сиатъл, Вашингтон, а рожденото му име е Джони Алън Хендрикс. Когато е на 3, татко му взема решение да го прекръсти с името на умрелия му брат – Джеймс, откъдето идва и познатото и до през днешния ден послание Джими. Родителите му се развеждат, когато е на 9, а 7 години по-късно майка му умира. Джими е оставен при баба си – индианка от племето чероки.
Първите си музикални опити прави с укулеле, а по-късно татко му подарява акустична китара, която е купил от битака за 5 $. Отделя се от единствено до момента в който е в армията. Постъпва като парашутист, с цел да избегне присъда за шофиране на крадена кола, само че на 26-ия скок си чупи глезена и се уволнява. После се мести в Нашвил, където стартира да свири с локални групи. Талантът му незабавно е видян и става поддържащ музикант на реализатори като блус музикантът Би Би Кинг и даже самия Литъл Ричард, считан за един от пионерите в рокендрола.
Големият му пробив обаче не идва на родна земя – китаристът на група Animals вижда необятните качества на Джими и му урежда среща с английския продуцент Майкъл Джефри. Двамата се договарят и по този начин се ражда групата The Jimi Hendrix Experience, в чийто състав влизат още китаристът Ноел Рединг и барабанистът Мич Мичъл. Триото покорява музикалните подиуми във Англия, а Джими се подрежда до огромните имена на Ерик Клептън, с който стават другари, и членовете на The Beatles и The Who.
Хендрикс съумява да ги впечатли с неподправения си нюх за естетика и устрема да звучи друго от всички свои съвременници. Целта му е изпълнена – смесва стилове сполучливо, а музиката му се трансформира в безконечен опит с избухливи резултати… Буквално. Китаристът даже подпалва инструмента си на сцената, а по-късно е признат в болница поради изгарянията си.
През 1967 година излиза първият му огромен шлагер Hey, Joe, достигнал до върховете на музикалните ранглисти. Този запис е и първият, в който Джими се осмелява да пее, с помощта на препоръките на музикантите от групата му. Отношенията сред тримата обаче са обтегнати и групата се разделя през 1969 година За Ноел Рединг и Мич Мичъл става все по-трудно да влизат в опитите на Хендрикс, а в същия интервал той използва опиати все по-често. През 1968 година е задържан в Стокхолм, откакто в пиянството си разрушава хотелската си стая. През идната година е арестуван на летището в Торонто, тъй като в багажа му е открит хероин. Освободен е от ареста против 10 хиляди $ гаранция, само че остава пандизчия на зависимостта си към субстанциите.
Тя си личи и на сцената – музикантът прави неприлични жестове по време на концертите, кара се с екипа си, нападателен е. През 1970 година излиза най-известната му ария Purple Haze, за която мнозина считат, че е повлияна от използването му на LSD и други опиати. В същата година – на 18 септември, Джими е открит мъртъв в една от подземните стаи на хотел " Самарканд " в Западен Лондон, където прекарал нощта с приятелката си Моника Данеман. След осъществена аутопсия се открива, че музикантът се е задушил, до момента в който е повръщал под въздействието на успокоителни. Когато полицията идва на адреса, намира единствено тялото на китариста, а вратата е необятно отворена, тъй като Моника бяга. По-късно тя разкрива, че Хендрикс е взел 9 от нейните приспивателни, а през 1966 година се самоубива, откакто стартира ново следствие за гибелта на Хендрикс и стартират да я упрекват за случилото се.
Джими Хендрикс остава вечно на 27, също като Джанис Джоплин, Джим Морисън, и Ейми Уайнхаус.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ