На какви музикални инструменти са свирили руските царе?
Музикалните принадлежности на съветските царе от време на време са много необикновени: Петър Велики има загадка пристрастеност към барабаните, а Николай I въодушевява внука си да научи тромпет.
Като млад Иван Грозни пирува и танцува със скоморохите, поканени в двора му. Пищялки, тръстикови принадлежности, флейти, домри, струни принадлежности, колесни лири (хурди-гурди) и гусли – това са инструментите, на които свирят скоморохите, музиканти и реализатори, чиито представления крият доста съветски езически обичаи. Но сходен тип развлечения не стават за царя. На формалните приеми в съветския царски двор се пеят единствено тържествени съветски православни химни. А това е единственият тип музика, на който самите царе им е „позволено“ да се отдават от православната черква.
Руското православно духовничество и духовни писатели, които са срещу старите езически обичаи, назовават песните на скоморохите „дяволски“ и „сатанински“. Вместо това Иван се насочва към писането на религиозни песнопения. Той взе участие в църковните служби, пее в хора и може да основава както текстовете на песнопенията, по този начин и техните музикални съпроводи. Същото може да се каже и за първите трима Романови – от Михаил Фьодорович до Фьодор Алексеевич. Петър Велики е този, който пръв минава от религиозно пеене към свирене на музикални принадлежности.
Петър Велики – пеене и… барабани!
Барабан с палки. Русия. 2-ра половина на 18 век.Музей на Отечествената война от 1812 г
Цар Петър има военни барабани измежду играчките си още от детските си години. Той обаче обичайно е обучаван на църковно пеене. И макар че по-късно Петър лимитира в доста връзки привилегиите на Руската православна черква и въобще презира старите съветски традиции, той обича да взе участие в църковните служби като артист, за което неведнъж загатват разнообразни съвременници. Предпочита да пее бас и има „силен глас и добър музикален слух“, спомня си граф Хенинг декор Басевиц. Понякога Петър даже управлява хора, както по време на сватбата на племенницата си Екатерина Йоановна в Данциг през 1716 година, където „Петър… постоянно се мести от едно място на друго и самичък показва на артистите в книгата с псалми какво би трябвало да се пее“, свидетелстват спомените на барон Айхолц, боен консултант на брачна половинка на Екатерина Йоановна Карл Леополд Мекленбург-Шверин.
Барабанист на лейбгвардията на Преображенския полк, от 1700 до 1720 г.Висковатов В. В. „Историческо изложение на облеклото и оръжията на съветските войски от антични времена“/Свободни източници
Петър умее да чете и да запомня ноти, което, несъмнено, му оказва помощ да научи барабани от ранна възраст. Сред чиновете на неговата войска от играчки Петър е посочен преди всичко като боен барабанист, частично за да внуши почитание даже към най-ниските чинове в неговата военна работа. Отчасти тъй като Петър просто обича мощните звуци и блясъка, които съпровождат военния марш. С течение на времето Питър се усъвършенства и в свиренето на барабани. Той барабани на доста празнични мотиви, сватби на свои другари и военни паради. Освен това Петър свири на гайда и обой – тъй че може да се каже, че великият цар е бил много добър музикант.
Елисавета Петровна – пеене
Портрет на императрица Елисавета Петровна, 1743 година, Иван ВишняковДържавна Третяковска галерия/Свободни източници
Въпреки че не е необятно известно, Елисавета Руска, щерка на Петър, наследява гения и любовта му към пеенето. През 2018 година Юлия Демиденко, откривател от Руския музей в Санкт Петербург, открива нотния лист, който императрица Елисавета най-вероятно е употребила по време на пеенето си.
14-те тома ръкописни ноти в сребърна подвързия са ноти за 14 гласа за 16-гласен хоров концерт, формиран от Герасим Завадовски, регент на хора на Александро-Невската лавра. Един от томовете, съдържащ сопранова партия, е декориран с воден знак „Сватбата на Богородица“, който символизира женското ръководство в Русия. Изследователят допуска, че това е партията, която е пяла самата Елисавета. В едно от писмата си тя назовава себе си „първата певица на дискант“.
Петър III – цигулка
Портрет на Петър III, 1761 година, Лукас Конрад ПфанделтЕрмитаж/Свободни източници
Император Петър III, злощастният брачен партньор на Екатерина Велика, ръководи Русия единствено шест месеца и не оказва изключително въздействие върху съветската политика, само че съвременниците си спомнят, че той постоянно е намирал време за упражненията си по цигулка. Екатерина, която не обича музиката, доста се нервира от любовта на брачна половинка си към инструмента. „Той не знаеше нито една нота, само че имаше отличен слух и за него хубостта на музиката се криеше в силата и страстта“, написа самата тя. Петър III има сбирка от отлични, скъпи цигулки и наподобява музиката е една от дребното му същински пристрастености, за разлика от дамите или политиката.
Павел I – клавесин
Пиано ZumpeГМЗ „Павловск“
Синът на Петър и Екатерина, император Павел I, към този момент е роден в ера, когато свиренето на инструмент е наложително за аристократ и още повече за царска персона. Павел и брачната половинка му Мария Фьодоровна са обучавани на музика от Джовани Паизиело, най-популярния оперен композитор от края на XVII в., чийто жанр оказва въздействие върху Моцарт и Росини. Паизиело е поканен в Санкт Петербург от Екатерина Велика през 1776 година и служи като велможа композитор до 1784 година. През това време той преподава на великия княз и великата княгиня.
Павел е владее добре свиренето на клавесин, а брачната половинка му е добър пианист. Двамата обичат и актуалната музика. През 1782 година във Виена Павел и Мария Фьодоровна, поканени от император Йозеф II в Свещената римска империя, стават очевидци на огромния двубой на клавесин сред Волфганг Моцарт и Муцио Клементи, най-техничните музиканти на епохата.
Александър I – цигулка
Цигулка, 1798 година, Йоханес Теодорус КуйперсRijksmuseum/Свободни източници
В началото на XIX в. всички членове на съветското царско семейство учат музика като наложителен предмет. Александър I е обучаван на кларинет и цигулка. Неговият преподавател, Антон Фердинанд Тиц, е възпитаник на известния композитор Кристоф Вилибалд Глук. Известно е, че Александър I свири измежду най-близкия си другарски кръг – за разлика от времето на Петър Велики, при започване на XIX век не се счита за обичайно император да свири обществено, защото статутът му се възприема като прекомерно значим за това.
Николай I – тромпети
Корнет, 1833 г.Музей на изкуствата „Метрополитън“/Свободни източници
По същия метод, по който Александър е обучаван на цигулка, синът на Павел и идващ император Николай I е обучаван на духови принадлежности. Николай, който е висок и има огромни дробове, без проблем свири на флейта, валдхорна и корнет, макар че избира да назовава всички тези принадлежности „тромпет“.
През 1830-те години, написа историкът Игор Зимин, документите за персоналните средства на императора демонстрират доста разноски за разчистване и ремонт на музикалните му принадлежности и за закупуване на нови в Европа. Императорът сигурно свири доста, макар че през 1840-50-те години, когато остарява, броят на концертите понижава.
Александър III – тромпети
Изправени отляво надясно: княз А. П. Олденбургски, Ф. О. Бергер, царевич Александър Александрович, граф Ал. В. Олсуфиев, Ф. А. Шрейдер, Ф. О. Търнър. Седнал отляво надясно: М. В. Половцов, граф пъкъл. В. Олсуфиев, А. А. Берс. Царское село. 1872Свободни източници
За музикалните усети на Александър II, сина на Николай, не се знае доста, като се изключи че той и брачната половинка му Мария Александровна, свирят на пиано. Но техният наследник, бъдещият Александър III, демонстрира интерес към музиката още от ранна възраст: през 1847 година, когато великият княз Александър е едвам на две години, той моли един от възпитателите си да му купи тромпет! Възпитателят се снабдява с два тромпета-играчки – един за Александър и един за по-малкия му брат Владимир. Децата „не изпускат тръбите от ръцете и устата си от заран до вечер“, за злощастие на всички в фамилията.
иолончело на Николай II, 1898 година, Албер ЖакоДворец Шереметиев – Музей на музиката
Когато Александър порасва, не изоставия любовта си към духовите принадлежности. Отначало го учат да свири на пиано, само че без да поставя старания в уроците, той го изоставия. Когато обаче на 15 години Александър стартира да взема уроци по тромпет, той не пропуща нито един и постоянно се упражнява самичък. Внукът на Николай I, Александър, явно желае да свири на тромпет, както е свирил популярният му дядо – и евентуално даже е виждал Николай да свири на домашните празненства. Въпреки че бил наедрял и недодялан на външен тип, Александър е разпален фен на музиката и свирач. Той държи инструментите си наоколо. В двореца си в Гатчина държи валдхорна в кабинета си и два тромпета в гримьорната си. Очевидно Александър обича да свири доброволно за себе си. През 1872 година той даже основава „Дружество на феновете на духовата музика“ и в продължение на девет години (преди да стане император през 1881 г.) Александър постоянно репетира с сътрудниците си музиканти. Репертоарът им надалеч не е любителски – Бетховен, Шуман, Вагнер и други
Императрица Александра Фьодоровна – пиано
Александра Федоровна свири на пианоСвободни източници
За разлика от татко си, Николай II не е огромен фен на музиката. Той се научава да свири на пиано, само че не го прави доста постоянно. Но брачната половинка му, императрица Александра Фьодоровна, е умел пианист. След 1905 година тя наема учители, които да се упражняват с нея по пиано и пеене. Николай не слуша свиренето и пеенето на брачната половинка си, макар че от време на време идва в покоите ѝ, с цел да чуе по какъв начин Александра и придворната ѝ дама Анна Вирубова свирят симфонии от Пьотр Чайковски – композитор, който е доста скъп в царското семейство.
Императрица Александра, германка по рождение, развива пристрастеност и към един локален съветски инструмент – балалайката. Тя не може да се научи да свири на нея, тъй като щяла да наподобява неуместно – балалайката се счита за „селски“ инструмент, неприсъщ за царска персона. Дори единствено с цел да слуша балалайка, императрицата би трябвало да го прави на борда на царската яхта.
Царевич Алексей, последният престолонаследник – балалайка
Царевич Алексей свири на балалайка, яхта „Штандарт“, юни 1907 година
Царевич Алексей, престолонаследникът, обича балалайката най-вече от всички принадлежности – стартира да свири, когато е единствено на три години. Когато Алексей е на 12 години, той получава серия от професионални уроци по балалайка. Той купува и две балалайки за своите другари от детството, курсантите Агаев и Макаров – Царевичът заплаща за инструментите от персоналните си средства, с цел да може да свири дружно с приятелите си. Алексей взема двете балалайки със себе си в Тоболск, когато царското семейство е изселено след революцията. Така даже през последните месеци от живота си, живеейки в тежки условия, лишен от жанр и трофеи, наследникът продължава да свири на обичания си инструмент.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Като млад Иван Грозни пирува и танцува със скоморохите, поканени в двора му. Пищялки, тръстикови принадлежности, флейти, домри, струни принадлежности, колесни лири (хурди-гурди) и гусли – това са инструментите, на които свирят скоморохите, музиканти и реализатори, чиито представления крият доста съветски езически обичаи. Но сходен тип развлечения не стават за царя. На формалните приеми в съветския царски двор се пеят единствено тържествени съветски православни химни. А това е единственият тип музика, на който самите царе им е „позволено“ да се отдават от православната черква.
Руското православно духовничество и духовни писатели, които са срещу старите езически обичаи, назовават песните на скоморохите „дяволски“ и „сатанински“. Вместо това Иван се насочва към писането на религиозни песнопения. Той взе участие в църковните служби, пее в хора и може да основава както текстовете на песнопенията, по този начин и техните музикални съпроводи. Същото може да се каже и за първите трима Романови – от Михаил Фьодорович до Фьодор Алексеевич. Петър Велики е този, който пръв минава от религиозно пеене към свирене на музикални принадлежности.
Петър Велики – пеене и… барабани!
Барабан с палки. Русия. 2-ра половина на 18 век.Музей на Отечествената война от 1812 г
Цар Петър има военни барабани измежду играчките си още от детските си години. Той обаче обичайно е обучаван на църковно пеене. И макар че по-късно Петър лимитира в доста връзки привилегиите на Руската православна черква и въобще презира старите съветски традиции, той обича да взе участие в църковните служби като артист, за което неведнъж загатват разнообразни съвременници. Предпочита да пее бас и има „силен глас и добър музикален слух“, спомня си граф Хенинг декор Басевиц. Понякога Петър даже управлява хора, както по време на сватбата на племенницата си Екатерина Йоановна в Данциг през 1716 година, където „Петър… постоянно се мести от едно място на друго и самичък показва на артистите в книгата с псалми какво би трябвало да се пее“, свидетелстват спомените на барон Айхолц, боен консултант на брачна половинка на Екатерина Йоановна Карл Леополд Мекленбург-Шверин.
Барабанист на лейбгвардията на Преображенския полк, от 1700 до 1720 г.Висковатов В. В. „Историческо изложение на облеклото и оръжията на съветските войски от антични времена“/Свободни източници
Петър умее да чете и да запомня ноти, което, несъмнено, му оказва помощ да научи барабани от ранна възраст. Сред чиновете на неговата войска от играчки Петър е посочен преди всичко като боен барабанист, частично за да внуши почитание даже към най-ниските чинове в неговата военна работа. Отчасти тъй като Петър просто обича мощните звуци и блясъка, които съпровождат военния марш. С течение на времето Питър се усъвършенства и в свиренето на барабани. Той барабани на доста празнични мотиви, сватби на свои другари и военни паради. Освен това Петър свири на гайда и обой – тъй че може да се каже, че великият цар е бил много добър музикант.
Елисавета Петровна – пеене
Портрет на императрица Елисавета Петровна, 1743 година, Иван ВишняковДържавна Третяковска галерия/Свободни източници
Въпреки че не е необятно известно, Елисавета Руска, щерка на Петър, наследява гения и любовта му към пеенето. През 2018 година Юлия Демиденко, откривател от Руския музей в Санкт Петербург, открива нотния лист, който императрица Елисавета най-вероятно е употребила по време на пеенето си.
14-те тома ръкописни ноти в сребърна подвързия са ноти за 14 гласа за 16-гласен хоров концерт, формиран от Герасим Завадовски, регент на хора на Александро-Невската лавра. Един от томовете, съдържащ сопранова партия, е декориран с воден знак „Сватбата на Богородица“, който символизира женското ръководство в Русия. Изследователят допуска, че това е партията, която е пяла самата Елисавета. В едно от писмата си тя назовава себе си „първата певица на дискант“.
Петър III – цигулка
Портрет на Петър III, 1761 година, Лукас Конрад ПфанделтЕрмитаж/Свободни източници
Император Петър III, злощастният брачен партньор на Екатерина Велика, ръководи Русия единствено шест месеца и не оказва изключително въздействие върху съветската политика, само че съвременниците си спомнят, че той постоянно е намирал време за упражненията си по цигулка. Екатерина, която не обича музиката, доста се нервира от любовта на брачна половинка си към инструмента. „Той не знаеше нито една нота, само че имаше отличен слух и за него хубостта на музиката се криеше в силата и страстта“, написа самата тя. Петър III има сбирка от отлични, скъпи цигулки и наподобява музиката е една от дребното му същински пристрастености, за разлика от дамите или политиката.
Павел I – клавесин
Пиано ZumpeГМЗ „Павловск“
Синът на Петър и Екатерина, император Павел I, към този момент е роден в ера, когато свиренето на инструмент е наложително за аристократ и още повече за царска персона. Павел и брачната половинка му Мария Фьодоровна са обучавани на музика от Джовани Паизиело, най-популярния оперен композитор от края на XVII в., чийто жанр оказва въздействие върху Моцарт и Росини. Паизиело е поканен в Санкт Петербург от Екатерина Велика през 1776 година и служи като велможа композитор до 1784 година. През това време той преподава на великия княз и великата княгиня.
Павел е владее добре свиренето на клавесин, а брачната половинка му е добър пианист. Двамата обичат и актуалната музика. През 1782 година във Виена Павел и Мария Фьодоровна, поканени от император Йозеф II в Свещената римска империя, стават очевидци на огромния двубой на клавесин сред Волфганг Моцарт и Муцио Клементи, най-техничните музиканти на епохата.
Александър I – цигулка
Цигулка, 1798 година, Йоханес Теодорус КуйперсRijksmuseum/Свободни източници
В началото на XIX в. всички членове на съветското царско семейство учат музика като наложителен предмет. Александър I е обучаван на кларинет и цигулка. Неговият преподавател, Антон Фердинанд Тиц, е възпитаник на известния композитор Кристоф Вилибалд Глук. Известно е, че Александър I свири измежду най-близкия си другарски кръг – за разлика от времето на Петър Велики, при започване на XIX век не се счита за обичайно император да свири обществено, защото статутът му се възприема като прекомерно значим за това.
Николай I – тромпети
Корнет, 1833 г.Музей на изкуствата „Метрополитън“/Свободни източници
По същия метод, по който Александър е обучаван на цигулка, синът на Павел и идващ император Николай I е обучаван на духови принадлежности. Николай, който е висок и има огромни дробове, без проблем свири на флейта, валдхорна и корнет, макар че избира да назовава всички тези принадлежности „тромпет“.
През 1830-те години, написа историкът Игор Зимин, документите за персоналните средства на императора демонстрират доста разноски за разчистване и ремонт на музикалните му принадлежности и за закупуване на нови в Европа. Императорът сигурно свири доста, макар че през 1840-50-те години, когато остарява, броят на концертите понижава.
Александър III – тромпети
Изправени отляво надясно: княз А. П. Олденбургски, Ф. О. Бергер, царевич Александър Александрович, граф Ал. В. Олсуфиев, Ф. А. Шрейдер, Ф. О. Търнър. Седнал отляво надясно: М. В. Половцов, граф пъкъл. В. Олсуфиев, А. А. Берс. Царское село. 1872Свободни източници
За музикалните усети на Александър II, сина на Николай, не се знае доста, като се изключи че той и брачната половинка му Мария Александровна, свирят на пиано. Но техният наследник, бъдещият Александър III, демонстрира интерес към музиката още от ранна възраст: през 1847 година, когато великият княз Александър е едвам на две години, той моли един от възпитателите си да му купи тромпет! Възпитателят се снабдява с два тромпета-играчки – един за Александър и един за по-малкия му брат Владимир. Децата „не изпускат тръбите от ръцете и устата си от заран до вечер“, за злощастие на всички в фамилията.
иолончело на Николай II, 1898 година, Албер ЖакоДворец Шереметиев – Музей на музиката
Когато Александър порасва, не изоставия любовта си към духовите принадлежности. Отначало го учат да свири на пиано, само че без да поставя старания в уроците, той го изоставия. Когато обаче на 15 години Александър стартира да взема уроци по тромпет, той не пропуща нито един и постоянно се упражнява самичък. Внукът на Николай I, Александър, явно желае да свири на тромпет, както е свирил популярният му дядо – и евентуално даже е виждал Николай да свири на домашните празненства. Въпреки че бил наедрял и недодялан на външен тип, Александър е разпален фен на музиката и свирач. Той държи инструментите си наоколо. В двореца си в Гатчина държи валдхорна в кабинета си и два тромпета в гримьорната си. Очевидно Александър обича да свири доброволно за себе си. През 1872 година той даже основава „Дружество на феновете на духовата музика“ и в продължение на девет години (преди да стане император през 1881 г.) Александър постоянно репетира с сътрудниците си музиканти. Репертоарът им надалеч не е любителски – Бетховен, Шуман, Вагнер и други
Императрица Александра Фьодоровна – пиано
Александра Федоровна свири на пианоСвободни източници
За разлика от татко си, Николай II не е огромен фен на музиката. Той се научава да свири на пиано, само че не го прави доста постоянно. Но брачната половинка му, императрица Александра Фьодоровна, е умел пианист. След 1905 година тя наема учители, които да се упражняват с нея по пиано и пеене. Николай не слуша свиренето и пеенето на брачната половинка си, макар че от време на време идва в покоите ѝ, с цел да чуе по какъв начин Александра и придворната ѝ дама Анна Вирубова свирят симфонии от Пьотр Чайковски – композитор, който е доста скъп в царското семейство.
Императрица Александра, германка по рождение, развива пристрастеност и към един локален съветски инструмент – балалайката. Тя не може да се научи да свири на нея, тъй като щяла да наподобява неуместно – балалайката се счита за „селски“ инструмент, неприсъщ за царска персона. Дори единствено с цел да слуша балалайка, императрицата би трябвало да го прави на борда на царската яхта.
Царевич Алексей, последният престолонаследник – балалайка
Царевич Алексей свири на балалайка, яхта „Штандарт“, юни 1907 година
Царевич Алексей, престолонаследникът, обича балалайката най-вече от всички принадлежности – стартира да свири, когато е единствено на три години. Когато Алексей е на 12 години, той получава серия от професионални уроци по балалайка. Той купува и две балалайки за своите другари от детството, курсантите Агаев и Макаров – Царевичът заплаща за инструментите от персоналните си средства, с цел да може да свири дружно с приятелите си. Алексей взема двете балалайки със себе си в Тоболск, когато царското семейство е изселено след революцията. Така даже през последните месеци от живота си, живеейки в тежки условия, лишен от жанр и трофеи, наследникът продължава да свири на обичания си инструмент.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ