Шапка му свалям на виенския Музей на шапките
Музеят на шапките в австрийската столица в действителност е исторически ресторант, където сервират гозби по предписания от времето на Австро-Унгарската империя като Виенски руладини, типичен шницел, говеждо със зеленчуци и пъстърва, отгледана в личен разплодник. Вината са подбрани в духа на Ордена на пиаристите, чиито монаси са стопанисвали мястото.
Палитрата от ястия в Piaristenkeller се добавя от домашно изпечен самун в манастирската пещ, вегетариански блюда от Алпите и сезонен дивеч. Тестените произведения като че ли са приготвени от умелата ръка на чешка старица. На първо място въздушно-плодовия десерт Waldheimat-Tommerl от бисквита с горещи ягоди в сос от кисело мляко с боровинки. Тортата се сервира персонално от притежателя с герба на ресторанта върху луксозен, декориран със злато огледален поднос.
Традиция е преди десерта Ерих Рупeрт Ембергер да нахлупи шапка от армията на Франц Йозеф Втори и да поведе гостите из подземията на 300-годишната манастирска маза. Стотици свещи осветяват пътя им под сводове от 16-и век. Но преди този момент да ви опиша ситуацията – старинни резбовани маси, маслени портрети на от дълго време умряли благородници, пасторални ловни подиуми, хусарски униформи и парадни саби. Тежки шкафове с кристални стъкла, зад чиито витрини проблясва нежен порцелан. Дори в тоалетната диспенсърите за сапун са с герба на императорското семейство.
Разходката из подземията се назовава „ Обичаи от винарската маза “ и включва дегустация на питиета и студени мезета. Но… там човек не може да влезе гологлав. И не царува никаква народна власт. Върху елегантни закачалки са накачулени повече от 250 шапки, направени от движимости майстори в Австро-Унгария. Посегнах към розова коприна с щраусови пера и притежателят хер Ембергер съвсем ме плесна през ръцете. Подаде ми приказност в черно и сребро, която ми пасна чудесно. И незабавно се почувствах знатна дама. Сякаш над панталоните ми изникна дълга рокля с турнюр – онази възглавничка, която основава издаденост над задните елементи.
Още в ерата на Австро-унгарската империя из подземията на Piaristenkeller се разхождали напети офицери от висшето общество и госпожици с фантастични шапки. Може би по тази причина разходката включва и уроци по целуване на ръка съгласно чара на виенския етикет. Той е директно завещание от дворцовия парад, който включвал и обред за блъскане с чаши и дегустация на вино. Парадът на шапките от императорски времена, обаче няма еднакъв! В него участници са самите посетители, обхванати от носталгичен панаир на суетата от положителните остарели времена.
Мъжете имат достойнството да се нагиздят с копринени цилиндри, парадни военни шапки, или т.нар осерки – обичайни национални кепета от историческото селце Bad Aussee, близо до Залцбург, където императорът Франц Йозеф Втори отдъхвал през лятото. Там той се отдавал на лов за сърни и диви прасета.
Дамите ахкат пред отражението си в огледалото с дантелените воалетки, изкуствените цветя и плодове, перата от екзотични птици и с мирис на от дълго време отминали имперски времена. Шапките дават опция да се потопят в изконната виенска атмосфера и да изиграят функциите на баронеси и цветарки, ландграфове и офицери на негово императорско величество.
Разбира се, фотосите, въпреки и на светлината на свещите, стават незабравими.
И въпреки, че ресторантът побира до 287 души плюс 80 в лятната градина, рядко се получава скупчване в старите манастирски подземия, тъй като моментът преди десерта на другите компании рядко съответствува.
Отявлен фен на старинни движимости от ерата на сецесиона като мен се усеща като дете в безвъзмездна сладкарница. Още повече, че всяка от тях е съпроводена с легенда – парадната сабя на хусар от армията, която заложил, тъй като не можел да си заплати сметката. Така и не пристигнал да се издължи. Кахлена камина, направена от най-големите майстори в сектора като пример за отоплителна печка. Стъклени чашки за ликьор, принадлежали на императрица Сиси. Оригинални литографии от сватбата ѝ. Мраморни портрети, при които камъкът е изваян тъй че наподобява като стелещ се плат.
В каменните коридори са съхранени и големи половинтонни бъчви за вино. В една от тях има традиция годениците да влизат, за първи целувки, до момента в който гостите на тържеството им тропат по обръчите със специфични дървени чукала. Нещо като елегантна версия на богатствата ракия у нас.
Целуването на ръка също е превърнато в театър. Обучението по този обред се организира върху специфичен подиум. Собственикът демонстрира образно с какво внимание кавалерът би трябвало да поеме ръката на дамата, като че ли е фарфорова, да се наведе над нея и когато стигне до 2 см над кожата да спре. Разстоянието е задоволително за въздушна целувка. Така тя ще усети полъха на дъха, който раздвижва мустаците му, а той – ще вдъхне дискретния й парфюм.
След токова чувства десертът ни се коства непотребен, само че въпреки всичко си го хапваме.
Снимки: Магдалена Гигова
Палитрата от ястия в Piaristenkeller се добавя от домашно изпечен самун в манастирската пещ, вегетариански блюда от Алпите и сезонен дивеч. Тестените произведения като че ли са приготвени от умелата ръка на чешка старица. На първо място въздушно-плодовия десерт Waldheimat-Tommerl от бисквита с горещи ягоди в сос от кисело мляко с боровинки. Тортата се сервира персонално от притежателя с герба на ресторанта върху луксозен, декориран със злато огледален поднос.
Традиция е преди десерта Ерих Рупeрт Ембергер да нахлупи шапка от армията на Франц Йозеф Втори и да поведе гостите из подземията на 300-годишната манастирска маза. Стотици свещи осветяват пътя им под сводове от 16-и век. Но преди този момент да ви опиша ситуацията – старинни резбовани маси, маслени портрети на от дълго време умряли благородници, пасторални ловни подиуми, хусарски униформи и парадни саби. Тежки шкафове с кристални стъкла, зад чиито витрини проблясва нежен порцелан. Дори в тоалетната диспенсърите за сапун са с герба на императорското семейство.
Разходката из подземията се назовава „ Обичаи от винарската маза “ и включва дегустация на питиета и студени мезета. Но… там човек не може да влезе гологлав. И не царува никаква народна власт. Върху елегантни закачалки са накачулени повече от 250 шапки, направени от движимости майстори в Австро-Унгария. Посегнах към розова коприна с щраусови пера и притежателят хер Ембергер съвсем ме плесна през ръцете. Подаде ми приказност в черно и сребро, която ми пасна чудесно. И незабавно се почувствах знатна дама. Сякаш над панталоните ми изникна дълга рокля с турнюр – онази възглавничка, която основава издаденост над задните елементи.
Още в ерата на Австро-унгарската империя из подземията на Piaristenkeller се разхождали напети офицери от висшето общество и госпожици с фантастични шапки. Може би по тази причина разходката включва и уроци по целуване на ръка съгласно чара на виенския етикет. Той е директно завещание от дворцовия парад, който включвал и обред за блъскане с чаши и дегустация на вино. Парадът на шапките от императорски времена, обаче няма еднакъв! В него участници са самите посетители, обхванати от носталгичен панаир на суетата от положителните остарели времена.
Мъжете имат достойнството да се нагиздят с копринени цилиндри, парадни военни шапки, или т.нар осерки – обичайни национални кепета от историческото селце Bad Aussee, близо до Залцбург, където императорът Франц Йозеф Втори отдъхвал през лятото. Там той се отдавал на лов за сърни и диви прасета. Дамите ахкат пред отражението си в огледалото с дантелените воалетки, изкуствените цветя и плодове, перата от екзотични птици и с мирис на от дълго време отминали имперски времена. Шапките дават опция да се потопят в изконната виенска атмосфера и да изиграят функциите на баронеси и цветарки, ландграфове и офицери на негово императорско величество.
Разбира се, фотосите, въпреки и на светлината на свещите, стават незабравими.
И въпреки, че ресторантът побира до 287 души плюс 80 в лятната градина, рядко се получава скупчване в старите манастирски подземия, тъй като моментът преди десерта на другите компании рядко съответствува.
Отявлен фен на старинни движимости от ерата на сецесиона като мен се усеща като дете в безвъзмездна сладкарница. Още повече, че всяка от тях е съпроводена с легенда – парадната сабя на хусар от армията, която заложил, тъй като не можел да си заплати сметката. Така и не пристигнал да се издължи. Кахлена камина, направена от най-големите майстори в сектора като пример за отоплителна печка. Стъклени чашки за ликьор, принадлежали на императрица Сиси. Оригинални литографии от сватбата ѝ. Мраморни портрети, при които камъкът е изваян тъй че наподобява като стелещ се плат. В каменните коридори са съхранени и големи половинтонни бъчви за вино. В една от тях има традиция годениците да влизат, за първи целувки, до момента в който гостите на тържеството им тропат по обръчите със специфични дървени чукала. Нещо като елегантна версия на богатствата ракия у нас.
Целуването на ръка също е превърнато в театър. Обучението по този обред се организира върху специфичен подиум. Собственикът демонстрира образно с какво внимание кавалерът би трябвало да поеме ръката на дамата, като че ли е фарфорова, да се наведе над нея и когато стигне до 2 см над кожата да спре. Разстоянието е задоволително за въздушна целувка. Така тя ще усети полъха на дъха, който раздвижва мустаците му, а той – ще вдъхне дискретния й парфюм.
След токова чувства десертът ни се коства непотребен, само че въпреки всичко си го хапваме.
Снимки: Магдалена Гигова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ