Мултимилиардерът, филантроп и основател на Microsoft Бил Гейтс разказва историята

Мултимилиардерът, човеколюбец и създател на Microsoft Бил Гейтс споделя историята на своите триумфи в първата си публична автобиография, която към този момент може да бъде открита и на български език в първокласно издание с твърди корици. 

Постиженията на Бил Гейтс нямат потребност от резюме – надали има човек, който да не е употребявал компютър с операционна система Windows. Но по какъв начин един двайсетгодишен юноша взема решение да напусне „ Харвард “, с цел да преследва фантазиите си и да сътвори програмен продукт, който изцяло ще промени света? 

През 2025 година Бил Гейтс ще навърши 70 години, а с „ Изходен код “ той стартира поредност от записки, с които се вглежда обратно към предишното и разкрива пред читателите откровения и персонален роман за пътя и хората, които го водят до върха. 

Простирайки се в интервала от ранното детство на Гейтс в Сиатъл до първите години от основаването на Microsoft, „ Изходен код “ споделя историята на дете с голямо любознание, което постоянно не признава разпоредбите, само че схваща, че колкото и комплициран да наподобява светът, той може да бъде свестен.

С необикновено възприятие за комизъм той рисува пред читателя собствен замайващ и на моменти самоироничен автопортрет: от първите победи (в играта на карти у дома) в живота на Бил Гейтс и въздействието на баба му и фамилията му върху неговия мироглед, през годините в учебно заведение, пристрастеността му към планината и първите стъпки в програмирането, влизането му в „ Харвард “ и решението да напусне влиятелния университет, с цел да се посвети напълно на работата си.

Разхождайки се из двореца на спомените си, Бил Гейтс отдава нужната признателност на хората, които са го формирали като персона, и не икономисва сложните моменти – като депресията, в която изпада, когато най-хубавият му другар умира при драматичен случай едвам на 17 години. 

А феновете на работата на Гейтс ще научат от първо лице за онази вечер през 1974 година, когато двамата с Пол Алън разпростират списанието Popular Electronics и осъзнават, че си заслужава да захвърлят всичко, с цел да развиват софтуера си. Или пък за срещата му с мъж с „ дълга черна коса, късо подстригана брада и костюм с жилетка “, който се оказва Стив Джобс. 

Завладяваща и написана с доста покорност и мъдрост, тази автобиография е персоналният „ Изходен код “ на Бил Гейтс, който обръща любопитния си взор във вътрешността към себе си. Там, където към момента се крие непослушното малко дете, което бяга от у дома, с цел да програмира – без да подозира, че някой ден ще реализира гражданска война във възприемането ни на света.

* * *

Снимка " Сиела "

Microsoft
Когато дойдох в Албъкърки през лятото на 1975 година, някогашната сладкарница, която MITS наричаше своя централа, бе превърната в спонтанна фабрика за компютри, с дълги маси, сковани от греди и шперплат. Около тях по през целия ден сновяха най-малко десетина души и тъпчеха електронните елементи в кутии, които след това се разпращаха до клиентите допустимо най-бързо, само че въпреки всичко не толкоз бързо, че да задоволят търсенето за новия компютърен комплект, струващ 400 $. Истинските върли почитатели караха стотици и даже хиляди километри до офиса на MITS, с цел да вземат персонално своя Altair. Сутрин беше нормална панорама да завариш каравани, паркирани на ъгъла на Лин авеню и Калифорния и чакащи своята покупка като пица за у дома. Това помещение, ситуирано в стар търговски център и заобиколено от пункт за осребряване на чекове, социална пералня и салон за разтривки, беше епицентърът на зараждащата се гражданска война в персоналните компютри.

Бащата на всичко Ед Робъртс, въпреки и осенен от вярната концепция, мощно бе подценил известността на продукта си. Според неговите прогнози MITS можеше да разчита на към осемстотин клиенти годишно, подготвени да отделят пари за удоволствието да имат личен компютър. А не щеш ли още през първите няколко месеца поръчките доближиха хиляди. Купувачите на Altair очевидно не се интересуваха, че откакто един път го сглобят, не могат да вършат с него кой знае какво, с изключение на да натискат превключвателите и да карат светлинките да мигат. Те бяха най-вече инженери, лекари, притежатели на дребен бизнес, студенти и други запалянковци, разполагащи с нужните средства за електронни джаджи и със свободното време да се занимават с тях.

В Менло парк, Калифорния, група от трийсет и двама фенове се събират през месец март в гараж, с цел да обменят информация за Altair. Преди тази среща един от тях кара от Калифорния чак до Албъкърки, с цел да ревизира дали компанията, стояща зад доставяния по пощата компютър, е същинска. Среща се с Ед Робъртс и узнава от него, че MITS получава поръчки за доста повече машини, в сравнение с е подготвена да създаде. На идната колекция на клуба членовете му за пръв път зърват същински Altair, въпреки и без програмен продукт, клавиатура и екран. Неговият притежател, дърводелец на име Стив Домпиър, вкарва елементарна стратегия. Щом щраква и последния ключ, устройството изсвирва стакато версия на песента Fool on the Hill на „ Бийтълс “, употребявайки за задачата AM радио. (Следва Daisy, Daisy, за която всички присъстващи знаят, че е първата ария, пускана в миналото на компютър още през 1957 година, както и мелодията, изпълнявана от постепенно „ умиращия “ HAL 9000 във кино лентата „ 2001: Космическа авантюра “.)

Групата се назовава Homebrew Computer Club, а членовете за броени месеци нарастват до стотици. Подобни любителски клубове никнат като гъби из цялата страна. Участниците в тях също като мен са израснали с разбирането, че компютрите костват стотици хиляди долари. А в този момент всеки може да се снабди със собствен личен за под 1000 $, пък бил той и с лимитирани благоприятни условия.

За да разпали огъня на дребния, само че въодушевен пазар, Ед Робъртс натовари в синия си бус Dodge няколко компютъра Altair и нае един студент да направи рекламна обиколка из градовете на Съединени американски щати. Синята гъска, както стана прочут бусът, се отбиваше в локалния хотел от веригата Holiday Inn и организираше среща, на която чиновници на MITS демонстрираха Altair, работещ с нашия BASIC, преди да продължат към идващия град.

През юни аз също взех самолета до Сан Франциско, причислих се за няколко дни към хората от MITS и Синята гъска и се срещнах с клуба Homebrew и с други запалянковци. Това бе първото ми посещаване в Силициевата котловина – име, възприето няколко години по-рано поради наличието в региона на компании за произвеждане на чипове като Fairchild и Intel. Пътуването послужи като същинско признание за мен. Много от феновете, с които разговарях, разглеждаха Altair и цялата идея за персоналния компютър през призмата на контракултурата. Евтините и безвъзмездни компютри пасваха на хипи атмосферата от 60-те и началото на 70-те. Те представляваха успех на масите против монопола на страната и корпорациите, контролиращи достъпа до технологиите. Имаше инженери, работещи за отбранителната промишленост в компании като Lockheed или в огромни производители на електроника като Hewlett-Packard, само че даже и тяхната пристрастеност към нововъведенията се коренеше в идеологията за обществената смяна и за свободния поток на информация. Една от групите, с които се срещнах, се наричаше People’s Computer Company („ Народна компютърна компания “), или в резюме PCC, и в действителност беше компания не повече от групата, въодушевила името – Big Brother and the Holding Company на Джанис Джоплин. PCC беше по-скоро клуб, предлагащ на ниска цена компютърен достъп и безвъзмездни компютърни курсове най-вече за възпитаници. Първият брой на бюлетина излагаше нейната задача:

Компютрите са употребяват най-вече против хората вместо за хората.

Използват се за надзор над хората вместо за тяхното избавление.

 Време е да променим всичко това…

Една спирка от нашето пътешестване, запомнена от мнозина, се състоя в хотел Rickey’s Hyatt House в Пало Алто. Пол, Монти и аз преди броени месеци бяхме написали на харвардския компютър своя програмен продукт 4K BASIC – обикновен и жестоко работещ първообраз, който планирахме да усъвършенстваме през лятото. Същевременно нямаше различен програмен език, предлаган от MITS за Altair, тъй че в тези ранни демонстрации това бе гвоздеят на програмата, с чиято помощ компютърните почитатели можеха фактически да свършат нещо с кутията за 400 $.

Двайсет и пет години по-късно един публицист назова въпросното събитие „ деня, в който някой открадна софтуера на Бил Гейтс “. В конферентната зала на хотела се бяха натъпкали няколкостотин души, в това число и доста членове на клуба Homebrew. Докато чиновник на MITS демонстрираше Altair, някой от присъстващите бръкна в картонената кутия и отмъкна аварийна ролка с кода на 4K BASIC. Аз съвсем не помня въпросната вечер, а още по-малко дали съм забелязал изчезналата хартиена лента. Последиците се усетиха няколко месеца по-късно. Ролката откри своя път до член на Homebrew, който я развъди в седемдесет екземпляра и ги раздаде на среща на клуба, насърчавайки своите сподвижници да последват образеца му.

Не след дълго стотици копия циркулираха в близост – седмици преди да приключим с версията, която планирахме да продадем. В сходство с хипи духа в зараждащия се свят на персоналните компютри се ширеше разбирането, че софтуерът би трябвало да бъде безвъзмезден – нещо, което може да се копира от другар, да се споделя намерено или даже да се открадне. Същото значително важеше и за музиката. През това лято доста почитатели на Брус Спрингстийн си купиха албума му Born to Run, само че други избраха да го заемат от прочут и да го запишат на касета без пари.

В сходство с хипи духа в зараждащия се свят на персоналните компютри се ширеше разбирането, че софтуерът би трябвало да бъде безвъзмезден – нещо, което може да се копира от другар, да се споделя намерено или даже да се открадне. Същото значително важеше и за музиката. През това лято доста почитатели на Брус Спрингстийн си купиха албума му Born to Run, само че други избраха да го заемат от прочут и да го запишат на касета без пари.

Хардуерът беше друга история. Той беше веществен. Стоеше на бюрото и човек можеше да чуе бръмченето на охлаждащия му вентилатор. Да сложи ръка върху кутията и да усети топлината на зареждането. Да смъкна капака и да прегледа всички дребни елементи, спретнато запоени по местата си, с цел да образуват микропроцесорния мозък – магическото устройство, толкоз сензитивно, че трябваше да се създава в безпрашна среда. Софтуерът, в противен случай, имаше виртуална природа и се състоеше от битове информация, невидимо съхранени върху магнитна лента или под формата на неразгадаеми белези върху ролка хартия. Нужен беше скок на въображението, с цел да осъзнаеш, че някой е прекарал хиляди часове в планиране, писане и премахване на неточности, напрягайки всички сили, с цел да го накара да работи. А и откакто постоянно е бил безвъзмезден, за какво да не го раздаваме на близки и познати?

Но Пол и аз искахме да изградим бизнес. Убеждението, до което достигнахме след доста среднощни диалози, беше, че щом персоналните компютри стават все по-евтини и се популяризират по домовете и офисите, ще възникне и съвсем безкрайно търсене на съответния първокачествен програмен продукт. Още до момента в който работехме върху първата версия на BASIC за MITS, обсъждахме какви други стратегии ще са нужни на потребителите на лични компютри. Можехме да сътворяваме принадлежности от рода на редактори на кодове и версии за други известни езици като FORTRAN и COBOL. Аз изследвах операционната система, работеща с миникомпютъра PDP-8 на DEC, който, сходно на Altair, имаше доста малко памет, и бях съвсем сигурен, че ние също ще успеем да създадем цяла операционна система. Един ден, в случай че нещата се развиеха съгласно нашите упования, Micro-Soft щеше да се трансформира във „ фабрика за програмен продукт “ и да дава необятна гама артикули, нареждащи се измежду най-хубавите в своя клас. А при повече шанс можехме да наемем и огромен екип от квалифицирани програмисти, които да работят за нас.

По това време, в случай че някой ме попиташе за нашата цел, щях да опиша визията за софтуерната фабрика или просто да кажа, че желаеме да инсталираме нашия програмен продукт на всеки личен компютър по света.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.