Започва проучването на подводна каменна гора край Созопол
Мултидисциплинарен екип от учени стартира изследването на подводна каменна гора от миоценската ера. Тя се намира в региона на Созопол, сред остров Кирик и Св. Иван и за в този момент за науката не е прочут различен сходен естествен феномен. Каменната гора е била жива и процъфтяваща преди 12 милиона години, когато Созопол е била крайбрежна зона, само че на друго море.
Ще изследват каменната гора още веднъж, 38 години след първата експедиция тук. Сега учените разполагат с нови и по-точни способи и ще разчетат доста повече информация. Между Кирик и Св. Иван, подводната гора е обичана дестинация за доста фенове водолази
Но каква е тази гора, що за естествен феномен е това - никой не знае. Резултатите от първата експедиция тук са потънали надълбоко в научните архиви
1981 година юношески експедиционен клуб взема решение да ревизира какво стои зад разказите на риболовци за дънери по дъното.
Проф. Христо Пимпирев - геолог: С моя сътрудник Нешо Чипев, който беше водолаз събрахме хора.Водолазите се гмуркаха и където видят пън пускаха един буй, а една друга група на сушата ги засичаше с теодолит.
Експедицията разказва голям брой дънери, някои от тях са 4 метра в диаметър, с корени които се развиват в бездънен въглищен слой. Крайно необикновена, геологията последователно разплита загадката.
Проф. Христо Пимпирев - - геолог: Тук преди 70 млн. години, когато измират динозаврите, е имало вулкани. Фактически нос Св. Иван е част от тази калдера като кратера е потопен.
Калдерата или скалистия кожух на кратера е изолирал сладководна лагуна, в която преди повече от 12 милиона години са се развивали торф и субтропични гори. Созопол и тогава е бил крайбрежна зона, само че на доста по-голямо море - Сармантското. След някакъв прелом в лагуната нахлува солена вода с доста силикати. Те последователно изместват органичните макромокелули. За да схванат каква е била гората, учените вадят проби от каменната дървесина.
Д-р Димитър Беров - Институт по биоразнообразие и екосистемни проучвания, Българска академия на науките: Това е напълно вкаменено. Доц. доктор Любомир Кендеров: Вижда се жилкуването, което ни дава информация, че въпреки всичко е дърво, само че тежестта е жоляма, като на камък. Д-р Димитър Беров - Институт по биоразнообразие и екосистемни проучвания, Българска академия на науките: Един пън открихме, който беше към 5-6 метра дълъг. Трябва да се обходят и останалите места и ние в действителност като го създадем снимаме и GPS координатите и картираме обекта.
Изследователите от първата експедиция позволяват, че гората е била главно от блатни кипариси. Какви - занапред ще се обяснява. Сега учените ще могат да проучат по-бързо и огромно фосилната гора и картината от предишното ще оживее с повече детайлности.
Ще изследват каменната гора още веднъж, 38 години след първата експедиция тук. Сега учените разполагат с нови и по-точни способи и ще разчетат доста повече информация. Между Кирик и Св. Иван, подводната гора е обичана дестинация за доста фенове водолази
Но каква е тази гора, що за естествен феномен е това - никой не знае. Резултатите от първата експедиция тук са потънали надълбоко в научните архиви
1981 година юношески експедиционен клуб взема решение да ревизира какво стои зад разказите на риболовци за дънери по дъното.
Проф. Христо Пимпирев - геолог: С моя сътрудник Нешо Чипев, който беше водолаз събрахме хора.Водолазите се гмуркаха и където видят пън пускаха един буй, а една друга група на сушата ги засичаше с теодолит.
Експедицията разказва голям брой дънери, някои от тях са 4 метра в диаметър, с корени които се развиват в бездънен въглищен слой. Крайно необикновена, геологията последователно разплита загадката.
Проф. Христо Пимпирев - - геолог: Тук преди 70 млн. години, когато измират динозаврите, е имало вулкани. Фактически нос Св. Иван е част от тази калдера като кратера е потопен.
Калдерата или скалистия кожух на кратера е изолирал сладководна лагуна, в която преди повече от 12 милиона години са се развивали торф и субтропични гори. Созопол и тогава е бил крайбрежна зона, само че на доста по-голямо море - Сармантското. След някакъв прелом в лагуната нахлува солена вода с доста силикати. Те последователно изместват органичните макромокелули. За да схванат каква е била гората, учените вадят проби от каменната дървесина.
Д-р Димитър Беров - Институт по биоразнообразие и екосистемни проучвания, Българска академия на науките: Това е напълно вкаменено. Доц. доктор Любомир Кендеров: Вижда се жилкуването, което ни дава информация, че въпреки всичко е дърво, само че тежестта е жоляма, като на камък. Д-р Димитър Беров - Институт по биоразнообразие и екосистемни проучвания, Българска академия на науките: Един пън открихме, който беше към 5-6 метра дълъг. Трябва да се обходят и останалите места и ние в действителност като го създадем снимаме и GPS координатите и картираме обекта.
Изследователите от първата експедиция позволяват, че гората е била главно от блатни кипариси. Какви - занапред ще се обяснява. Сега учените ще могат да проучат по-бързо и огромно фосилната гора и картината от предишното ще оживее с повече детайлности.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ