Мразех “Поета с ватенката, който го беше казал, защото повечето

Мразех “Поета с ватенката ”, който го беше споделил, тъй като множеството от нас нямаше по какъв начин да знаем какво е да си на път. Просто тъй като имахме неприятния шанс да се родим откъм по-лошата страна на “Желязната завеса ”. Пътувахме най-вече до Созопол или Велико Търново. И толкоз. Пътят на моето потомство беше стеснен в географските рамки на социалистическата ни татковина. И това ме натъжаваше. И съгласно дефиницията на Пеньо Пенев, ни правеше по-малко хора.

С наименованието “Beat generation ”, или безусловно “битническото потомство ”, става прочут стеснен книжовен кръг от млади американски писатели, които реализират международна популярност в средата на 50-те години на предишния век. Най-знаковите творби на бийт поколението са “Вопъл ” (1956) на Алън Гинсбърг, “Голият обяд ” (1959) на Уилям Бъроуз и, несъмнено, “По пътя ” (1957) на може би най-иконичната и разпознаваема фигура от кръга, Джак Керуак. Творчеството на тримата е в основата на развилата се по-късно контракултура, явила се като Жокер, който сгорчава живота на Батман. По-просто казано, това е субкултурата, която демонстрира междинен пръст на мейнстрийм изкуството от това време и снася яйцата с концепциите, които през 60-те хипи придвижването ще измъти.

Джон Керуак във времето, когато е в Колумбийския университет

В паметното си произведение “По пътя ” Керуак написа: “Единствените хора за мен са лудите, тези, които са луди за живот, луди за диалози, луди за избавление, тези, които пожелават всичко едновременно, които в никакъв случай не се прозяват, не дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойеверки… ”

Изобщо хора като самия него. Книгата e написана за три седмици и въпреки че е напълно тъничка, скоро след издаването си придобива скандална известност. Под въздействие на керуаковата прозаичност децата напряко изтрещяват – наливат се с алкохол, взимат всевъзможни опиати и зарязват учението, с цел да пътуват на автостоп по пътищата на континента, единствено с една риза на гърба си и няколко $ в джоба.

Самият Джак не постоянно е бил “такова ” дете. Като дребен е сериозен и грижлив в учебно заведение, деликатен към приятелите си и предан на майка си. Понеже е отличен състезател, с лекост печели футболна стипендия за Колумбийския университет. Родителите му напущат родния Лауъл, с цел да последват сина си в Ню Йорк. И тъкмо тогава нещата потеглят на зле. Още през първата година на следването си Джак се изпокарва с треньора на футболния тим, който непрекъснато го държи на аварийна пейка. Баща му губи бизнеса си и се впиянчва, а Джак, отчаян освен от него, само че и от всички и всичко, напуща университета и стартира да се размотава в компанията на всякакви “подозрителни видове ” – дегенерата интелектуалец Алън Гинсбърг, особнякът Уилям Бъроуз и радостното каубойче от Денвър Нийл Касиди. Втората международна война е в разгара си, а четиримата другари още не подозират, че няколко години след края й ще станат известни в ъндърграунд средите като “бийт поколението ”.

След публикуването на “По пътя ” славата на Керуак придобива колосални размери за доста малко време. От непредвидена благословия обаче, неочакваната известност скоро се трансформира в най-голямото проклинание за писателя. През идващите години той стремително се спуска по наклонената повърхност на моралния и нравствен крах. В старанието си да поддържа имиджа, който си е построил с автобиографичния си облик в “По пътя ”, Керуак стартира да пие от ден на ден. Алкохолът последователно замъглява другояче будния му разсъдък, и макар че през този интервал издава много книги, множеството от тях са написани доста по-рано.

Пиенето го състарява и разболява физически и даже философията на будизма, към който се е обръща при започване на 50-те, не съумява да го извади от дупката, в която е пропаднал. Няколкодневните му запои стартират да отблъскват даже най-близките му другари. Въпреки че се към момента получава предложения за изяви в телевизионни стратегии, прави аудио записи на творбите си и написа публикации за разнообразни списания, репутацията му на сериозен създател е съществено разтърсена. През 1961 година Керуак прави опит да вкара живота си назад в релси като заживява в къща по средата на нищото. А другояче казано, в Биг Сър – рядконаселена област в централна Калифорния, известна с живописната си природа. Но вместо смяната на средата да му помогне да се отърве от нездравословните си привички, резултатът е противоположен. В един миг цялата тази отвратително красива природа стартира да му работи смазващо. Един ден той си стяга куфарите, връща се в Сан Франциско и се напива до лудост.

За другия ослепителен представител на бийт поколението може да се каже, че е модерната версия на обичания стихотворец на Америка Уолт Уитман. И неговата персона е също толкоз необхватна, колкото и тази на Уитман. Той е намерено гей, одушевен, занимателен, недопечен, фрапантен, умен.

Алън Гинсбърг

Когато през есента на 1943-а Гинсбърг идва да учи в Колумбийския университет, той е едно притеснително, обществено несъответстващо еврейче, чиито очила с големи стъкла вършат очите му да наподобяват неуместно огромни. Беден и непретенциозен, също като Франсис Скот Фицджерлад преди него, той се надява, че с идването в “Голямата ябълка ”, ще успее да се впише в живота на богатите и “дивите ”. Патологичната свенливост не му пречи скоро да откри другари, измежду които са Каруак, Бъроуз и може би най-дивия от тях, Лусиен Кар. Когато през 1944 година Кар убива човек, Гинсбърг и Керуак са задържани по обвиняване, че не са съобщили навреме на управляващите за закононарушението. Както се споделя, внимавай какво си пожелаваш…

В началото на идващото десетилетие Гинсбърг към момента не е напълно наясно със сексуалността си и настойчиво пробва да убеди самичък себе си, че е “нормален ”. Толкова е добър в самозаблудата си, че за известно време си има държанка и даже се изявява като хомофоб, наричайки съперниците на бийт поколението “первезни педалчета дилетанти ”. Само че какъв брой дълго човек може да върви против същинската си природа?

Гинсбърг в действителност постоянно е бил притеглен от мощни, мускулести, хетеросексуални мъже. Безпаметното му влюбване в мачото на литературната им група, Нийл Касиди е неизбежно. Само че Касиди не откликва с необикновен възторг на възприятията, и когато среща бъдещата си жена, Каролин, Гинсбърг е сломен. Окончателно е изгубил борбата за сърцето на Нийл. Въпреки несполуките на любовния фронт обаче един ден и на улицата на Гинсбърг изгрява слънце. Среща Питър Орловски. Това е индивидът, който от всички любовници на поета, най-дълго и най-успешно ще се впише в ролята на негов непрекъснат сътрудник. Въпреки токсичната, взаимноексплоативна природа на връзките им, която унищожава душeвността (и здравето) и на двамата, Орловски и Гинсбърг остават дружно цели 25 години.

Уилям Бъроуз

Демоните на третия от битниците,, изпълзяват от още по-тъмни кътчета на подсъзнанието. Още от ранно детство момчето, родено в Сейнт Луис, Мисури, се захласва по магията и окултното. Интересът му прогресира през годините дотам, че в един миг придобива извънредно тревожни измерения. Авторът на “Голият обяд ” практикува магия в всекидневието си с такава лекост, отдаденост и опитност, все едно готви спагети. Изучава разнообразни вещерски практики, с използването на които се надява да вреди на тези, които по някакъв метод са му навредили, и в същото време да защищава самия себе си от въздействието на зли вълшебства. Бъроуз не се тормози да приказва за вещерските си занимания както в другарските си кръгове, по този начин и в изявленията. Нещото, в което писателят най-силно има вяра, и на което се уповава през целия си живот, е така наречен “магическа галактика ”. В нея, твърди той, няма такова нещо като съвпадения или случайности. Нищо не се случва, в случай че човек не желае да се случи.

“Начинът, по който по какъв начин виждам по какъв начин се случват нещата, е цялостна диаметралност на метода, по който учените изясняват по какъв начин действа вселената. Науката има също толкоз пагубно въздействие върху човечеството, колкото и църквата! ”

Не единствено животът, само че и творчеството му е подвластно на езотеричните показа за действието на вселената. Той е на мнение, че събитията, за които написа, към този момент са се случили, и че неговата работа като публицист, е просто да “пришие ” обособените детайли на историята.

През последните десетина година от живота си Бъроуз се увлича по безпорядък магията – магическа традиция, чийто главен принцип е, че вярата е средство. Хаос магията употребява цялост от обичайни окултни техники и постмодернистичен песимизъм, за постигане до ултимативната истина. А Бъроуз, като множеството безпорядък магьосници през 70-те, употребява купища психеделични опиати, с цел да реализира същия резултат.

Литераурните критици обичат да лепят на Бъроуз етикета на първия публицист, станал прочут с неща, които по принцип се прикриват. И да, огромна част от творбите му са чисто биографични и отразяват живота му на привързан към опиатите човек. Неслучайно първият му разказ носи заглавието “ ” (1953).