Мракът на войната още се стеле в сръбското кино
" Мрак " на Душан Милич дойде на българския екран с две вести по едно и също време. Едната е, че филмът е сръбското предложение за " Оскар " 2023 - в предварителната селекция той ще се бори с нашия " В сърцето на машината " и още 120 заглавия от целия свят. Другата - че присъединяване на българския оператор Кирил Проданов квалифицира копродукцията сред Сърбия, Дания, България, Италия и Гърция като " задоволително български " филм в изобретателно отношение, с цел да взе участие в състезанието на родния фестивал " Златна роза, завършил нощес. А в това време публиката може да го гледа в арт салоните в София и други градове.
Душан Милич, някогашен другар на България и " София филм фест " (той е и съсценарист на " Светът е огромен и избавление дебне отвред " дружно със Стефан Командарев и Юрий Дачев), познаваме като създател на жизнерадостните " Гуча! " и " Ягода в супермаркета " - дебюта му, продуциран от Емир Кустурица. И въпреки че сянката на юговойните тегне съвсем незабележимо и над предишни негови филми (най-вече третия, " Травелатор ", 2014), едвам в този момент сърбинът взема решение да направи филм ЗА войната и нейните жертви. Фокус на описа му са изолираните сръбски анклави в Косово, където фамилии живеят изцяло изолирано, токът стопира постоянно, а децата са возени на учебно заведение с бронетранспортьори на КФОР.
Поне това е историята на Слободанка Тасич - 11-годишно момиче, което разказва всекидневието си в Косово през 1999 година, а тогавашният сръбски президент Борис Тадич чете писмото й пред Съвета на Организация на обединените нации. То трогва младия режисьор, който години по-късно изпитва потребност да опише тази история на екран. Разбира се, в " Мрак " има доста художествена небивалица. Във кино лентата няма персонифициран зложелател, няма същинска пукотевица или военни дейности - вместо това създателят е черпил от традицията на американския психически трилър, да вземем за пример " Сламени кучета " на Сам Пекинпа, като на моменти съвсем завива към жанра на ужасите.
Героинята на Миона Илов (отново отлично детско актьорско наличие, както и в другия настоящ сръбски филм по екраните - " Как се научих да хвърча " ) живее с майка си и с дядо си. Бащата е липсващ безследно, както доста други по време на войната. Но дядото упорства, че синът му ще се върне, и не желае да замине, както се случва с толкоз други фамилии от района - в учебното заведение към църквата към този момент са останали единствено три деца. Врагът е отдалечен, незабележим, страховете и мракът идват през нощта, когато токът стопира, а звуците от гората са заплашителни и неразбираеми. Операторът Кирил Проданов дори се страхувал, че фрагментите ще бъдат брак, толкоз тъмни ги искал режисьорът!
Без да доближава прочувствената мощ на шедьоврите за юговойната, снимани през последните три десетилетия, " Мрак " е въпреки всичко умело изработен, трагичен и въздействащ филм. Той има своето място в художествения разговор сред някогашните югославски републики, през днешния ден самостоятелни страни, върху осмислянето на тази братоубийствена война - излизайки месеци след " Кошер ", първия интернационално приет филм от Косово, спечелил три награди в Сънданс. Година по-рано пък босненският " Кво вадис, Аида " заслужи номинация " Оскар ". Травмите остават - не просто с цел да въодушевяват създателите, а да ни припомнят, че и сега напълно покрай нас се води сходна война.
Душан Милич, някогашен другар на България и " София филм фест " (той е и съсценарист на " Светът е огромен и избавление дебне отвред " дружно със Стефан Командарев и Юрий Дачев), познаваме като създател на жизнерадостните " Гуча! " и " Ягода в супермаркета " - дебюта му, продуциран от Емир Кустурица. И въпреки че сянката на юговойните тегне съвсем незабележимо и над предишни негови филми (най-вече третия, " Травелатор ", 2014), едвам в този момент сърбинът взема решение да направи филм ЗА войната и нейните жертви. Фокус на описа му са изолираните сръбски анклави в Косово, където фамилии живеят изцяло изолирано, токът стопира постоянно, а децата са возени на учебно заведение с бронетранспортьори на КФОР.
Поне това е историята на Слободанка Тасич - 11-годишно момиче, което разказва всекидневието си в Косово през 1999 година, а тогавашният сръбски президент Борис Тадич чете писмото й пред Съвета на Организация на обединените нации. То трогва младия режисьор, който години по-късно изпитва потребност да опише тази история на екран. Разбира се, в " Мрак " има доста художествена небивалица. Във кино лентата няма персонифициран зложелател, няма същинска пукотевица или военни дейности - вместо това създателят е черпил от традицията на американския психически трилър, да вземем за пример " Сламени кучета " на Сам Пекинпа, като на моменти съвсем завива към жанра на ужасите.
Героинята на Миона Илов (отново отлично детско актьорско наличие, както и в другия настоящ сръбски филм по екраните - " Как се научих да хвърча " ) живее с майка си и с дядо си. Бащата е липсващ безследно, както доста други по време на войната. Но дядото упорства, че синът му ще се върне, и не желае да замине, както се случва с толкоз други фамилии от района - в учебното заведение към църквата към този момент са останали единствено три деца. Врагът е отдалечен, незабележим, страховете и мракът идват през нощта, когато токът стопира, а звуците от гората са заплашителни и неразбираеми. Операторът Кирил Проданов дори се страхувал, че фрагментите ще бъдат брак, толкоз тъмни ги искал режисьорът!
Без да доближава прочувствената мощ на шедьоврите за юговойната, снимани през последните три десетилетия, " Мрак " е въпреки всичко умело изработен, трагичен и въздействащ филм. Той има своето място в художествения разговор сред някогашните югославски републики, през днешния ден самостоятелни страни, върху осмислянето на тази братоубийствена война - излизайки месеци след " Кошер ", първия интернационално приет филм от Косово, спечелил три награди в Сънданс. Година по-рано пък босненският " Кво вадис, Аида " заслужи номинация " Оскар ". Травмите остават - не просто с цел да въодушевяват създателите, а да ни припомнят, че и сега напълно покрай нас се води сходна война.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ