Пет психологически навика, които ни пречат да мислим
Мозъкът е като компютърен процесор – има лимитирана мощ, или умствени запаси, които могат да се употребяват в даден миг. Всяка задача или (емоционално състояние), която употребява прекомерно доста от тази мощ пречи на способността ни да се концентрираме, да решаваме проблеми, да мислим креативен или да използваме други познавателни качества. Резултатът е, че действаме с понижен коефициент на просветеност.
За да видите този принцип в деяние, пробвайте да ходите, до момента в който броите до 1000 по седмици (1000, 993, 986 и т.н.). Скоро ще спрете да вървите. Защо? Мозъкът ви би трябвало да работи прекомерно доста, с цел да направи тези сметки, така че няма задоволително запаси, с цел да каже на краката ви какво да вършат.
Някои психически привички употребяват такова количество мисловен запаси, че отслабват познавателните ни качества. Малко хора са наясно какъв брой мощно е въздействието на тези психически привички – само че от време на време те са повода да не можем да изпълняваме дадена задача с цялостния си потенциал.
1. Мрачните мисли
Припомнянето на разстройващи, фрустриращи и стресиращи събития още веднъж и още веднъж – изключително когато това се трансформира в табиет – кара мозъкът ни да препуска, замесен в неприятни мисли и ни разстройва до степен, която съществено се отразява върху умствените ни качества. Освен това предъвкването на неприятни мемоари е сериозна опасност за прочувственото ни и физическо здраве.
2. Неразрешена виновност
Всички се усещаме отговорни понякога. Когато го вършим, нормално се извиняваме или подхващаме някакво деяние, с цел да разгадаем казуса с виновността. Въпреки това, в случай че не предприемем нищо и възприятията за виновност се връщат още веднъж и още веднъж, това води до разпръскване на мозъка, което съществено пречи на неговото действие. Опитайте да се освободите от възприятията на виновност колкото можете по-скоро.
3. Безрезултатно недоволство
Повечето хора са склонни да споделят разочарованията си с другари, след което да обсъдят въпроса с някой, който може да помогне. Проблемът е, че всякога, когато описваме за теглилата си, ние се ядосваме и разочароваме още веднъж. Гневът и фрустрацията водят до забележителна загуба на дарба за култивиране на информацията. Безрезултатните недоволства постоянно източват умствените ми сили.
