Германският посланик у нас Н.Пр. Кристоф Айххорн: Незная дали сме на прага на войната, но положението и изключително сериозно
" Моята първа обич е семейство ми, а по-късно идват радиото и дипломатическата активност. Любовта към радиото - това е това чувство, което като микрочип в мен, който се включва при всяка вълнуваща история. Сигурен съм, че Ви е познато това чувство, моментът, в който ти си прикрепен към радиото и то не те пуска ... ", сподели пред БНР немският дипломат у нас Н.Пр. Кристоф Айххорн. Той е специфичен посетител и съводещ на предаването " Хоризонт до обед ", издание отдадено на радиото, ден откакто отбелязахме Световния ден.
Преди да стане посланик Н.Пр. Кристоф Айххорн е бил радиожурналист , модератор и кореспондент в радио ARD, а в паметната 1989 година е на дипломатически пост в Москва и събира в едно и като жулналист и като посланик, политическите каузи, които раздрусват и трансформират света.
" Аз съм от Западна Германия, само че мисля, че би трябвало ние да си приказваме като германци и българи за уроците от предишното и да не ги повтаряме ", това сподели немският дипломат на въпрос за доносничеството преди рухването на Берлинската стена, преди 1989 година.
" Има доста действителни истории от предишното в тази посока. Но има още нещо, което също ни свързва и това е, че и от двете страни е имало хора, които са желали и са се опитвали да бъдат експерти в региона си като публицисти. И това зависи от самите хора , което няма нищо общо с идеологията , това е поминък ", уточни още Н.Пр. Кристоф Айххорн . И добави:
" Ние германците сме претърпели две диктатури - " алена " и " кафява ". И забелязахме, че в случай че желаеме да бъдем почтени към себе си, да осветлим обстоятелствата, би трябвало да приказваме за тези неща като общество, това няма да ни направи по-слаби, а по-силни . Абстрактните полемики - няма изгода от тях, нещата би трябвало се посочват с същинските им имена. Това направи нашето общество по-силно и по-свободно и през днешния ден ние сме една свободна, обединена страна в обединена Европа, както и България.
Радиото има голяма роля във всичко това. Когато падна Берлинската стена, десетки жители отиват в радио - " Риас ", американското радио в американската зона на разделения Берлин. Радиото имаше милиони слушатели в някогашната Германска демократична република. И тази паметна заран в 5 часа сутрината десетки трабанти са на паркинга пред медията . Хората желаят да схванат детайлности от журналисите там - тъй като това е гласът на свободата ", описа още немският дипломат пред БНР.
" RBB Radio Berlin " - радио Берлин до 1952 година е било превзето от Съветската войска, като е трябвало да предизвестяват, че това не е западно-германското радио и хората да не отиват там, да не изпращат писма.
Сигналът на това радио можеше да се чува в цялостен Берлин и в източен и западен Берлин, само че не и на юг. Затова се сложи една втора антена, с цел да се препредава и сигналът в южната част на Германска демократична република . За да се разбере дали и хората на юг чуват радиото, се измисля една викторина за жителите , в която те би трябвало да попълнят пощенска картичка, която да се изпрати в радиото.
Това на комунистите и на някогашната Държавна сигурност на Германска демократична република не им харесва . Те се пробват да прихванат тези пощенски картички. И съумяват да заловен част от тях. След рухването на стената в мазето на Щази са открити стотици чували с тези картички, а когато ги четете, ви избива студена пот ...там са човешки истории ", спомня си немският дипломат.
Радиото и войната. Ситуацията в Украйна също беше коментирана от Н.Пр. Кристоф Айххорн :
" Федералният канцлер през днешния ден е в Киев, а на следващия ден ще бъде на посещаване в Москва. Ситуцията в Украйна извънредно сериозна.
Външният министър на Германия неотдавна посети Москва и там съобщи, че наоколо до Украйна, без някаква разумна причина сега там се намират над 100 хиляди съветски бойци с танкове и артилерия. И е мъчно това да не бъде възприето като опасност. Това значи, че в медиите би трябвало се обърне внимание на три неща главно : взаимност, да бъдем мощни във възпирането на опасността, и разговор, който да докара до а.
Това важи за всички нас в Европейския съюз, в НАТО, както за Германия, по този начин и за България. Медиите тук играят голяма роля, тъй като хората не знаят на кои медии да се доверят . Защото съществува едно комплициране, което цели да обезвери и дезориентира хората. Затова всички медии би трябвало да имат опция да работят свободно ", съобщи още в " Хоризонт до обед " немският дипломат у нас.
" Незная дали сме на прага на войната , само че ситуацията и извънредно съществено ", сподели още Н.Пр. Кристоф Айххорн пред БНР.
Превод в ефир: Милкана Делер.
Още по тематиката в звуковия файл.
Преди да стане посланик Н.Пр. Кристоф Айххорн е бил радиожурналист , модератор и кореспондент в радио ARD, а в паметната 1989 година е на дипломатически пост в Москва и събира в едно и като жулналист и като посланик, политическите каузи, които раздрусват и трансформират света.
" Аз съм от Западна Германия, само че мисля, че би трябвало ние да си приказваме като германци и българи за уроците от предишното и да не ги повтаряме ", това сподели немският дипломат на въпрос за доносничеството преди рухването на Берлинската стена, преди 1989 година.
" Има доста действителни истории от предишното в тази посока. Но има още нещо, което също ни свързва и това е, че и от двете страни е имало хора, които са желали и са се опитвали да бъдат експерти в региона си като публицисти. И това зависи от самите хора , което няма нищо общо с идеологията , това е поминък ", уточни още Н.Пр. Кристоф Айххорн . И добави:
" Ние германците сме претърпели две диктатури - " алена " и " кафява ". И забелязахме, че в случай че желаеме да бъдем почтени към себе си, да осветлим обстоятелствата, би трябвало да приказваме за тези неща като общество, това няма да ни направи по-слаби, а по-силни . Абстрактните полемики - няма изгода от тях, нещата би трябвало се посочват с същинските им имена. Това направи нашето общество по-силно и по-свободно и през днешния ден ние сме една свободна, обединена страна в обединена Европа, както и България.
Радиото има голяма роля във всичко това. Когато падна Берлинската стена, десетки жители отиват в радио - " Риас ", американското радио в американската зона на разделения Берлин. Радиото имаше милиони слушатели в някогашната Германска демократична република. И тази паметна заран в 5 часа сутрината десетки трабанти са на паркинга пред медията . Хората желаят да схванат детайлности от журналисите там - тъй като това е гласът на свободата ", описа още немският дипломат пред БНР.
" RBB Radio Berlin " - радио Берлин до 1952 година е било превзето от Съветската войска, като е трябвало да предизвестяват, че това не е западно-германското радио и хората да не отиват там, да не изпращат писма.
Сигналът на това радио можеше да се чува в цялостен Берлин и в източен и западен Берлин, само че не и на юг. Затова се сложи една втора антена, с цел да се препредава и сигналът в южната част на Германска демократична република . За да се разбере дали и хората на юг чуват радиото, се измисля една викторина за жителите , в която те би трябвало да попълнят пощенска картичка, която да се изпрати в радиото.
Това на комунистите и на някогашната Държавна сигурност на Германска демократична република не им харесва . Те се пробват да прихванат тези пощенски картички. И съумяват да заловен част от тях. След рухването на стената в мазето на Щази са открити стотици чували с тези картички, а когато ги четете, ви избива студена пот ...там са човешки истории ", спомня си немският дипломат.
Радиото и войната. Ситуацията в Украйна също беше коментирана от Н.Пр. Кристоф Айххорн :
" Федералният канцлер през днешния ден е в Киев, а на следващия ден ще бъде на посещаване в Москва. Ситуцията в Украйна извънредно сериозна.
Външният министър на Германия неотдавна посети Москва и там съобщи, че наоколо до Украйна, без някаква разумна причина сега там се намират над 100 хиляди съветски бойци с танкове и артилерия. И е мъчно това да не бъде възприето като опасност. Това значи, че в медиите би трябвало се обърне внимание на три неща главно : взаимност, да бъдем мощни във възпирането на опасността, и разговор, който да докара до а.
Това важи за всички нас в Европейския съюз, в НАТО, както за Германия, по този начин и за България. Медиите тук играят голяма роля, тъй като хората не знаят на кои медии да се доверят . Защото съществува едно комплициране, което цели да обезвери и дезориентира хората. Затова всички медии би трябвало да имат опция да работят свободно ", съобщи още в " Хоризонт до обед " немският дипломат у нас.
" Незная дали сме на прага на войната , само че ситуацията и извънредно съществено ", сподели още Н.Пр. Кристоф Айххорн пред БНР.
Превод в ефир: Милкана Делер.
Още по тематиката в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ