43 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов
„ Моята детска фантазия беше да стана моряк, само че не ми провървя и започнах да уча парашутизъм, моторно и безмоторно хвърчене в аероклуба в родния ми град Ловеч “. Години по-късно вместо да покорява синята простор, Георги Иванов записва името си в историята като първия българин и балканец покорил необятния Космос за едно денонощие, 23 часа и една минута. Точно преди 43 години.
На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време от космодрума в Байконур, намиращ се на територията на сегашен Казахстан, галактическият кораб „ Съюз-33 “ е изстрелян в орбита около Земята. На борда му, след едногодишни профилирани тренировки и асортимент, са Георги Иванов и командирът на полета летеца-космонавт от тогавашния Съюз на съветските социалистически републики Николай Рукавишников. Така в оня миг България става шестата галактическа страна в света след Русия, Съединени американски щати, Чехословакия, Полша и Германия.
За полета са основани напълно български принадлежности дело на родни учени. Разработени са и със опазване на вкусовите, ароматните и питателните качества на продуктите в изискванията на галактически полет. Част от българските разработки на храни не престават да се употребяват и до през днешния ден.
По проект „ Съюз-33 “ трябвало да остане в Космоса 7 денонощия, само че проблем с един от моторите осуетява скачването му с орбиталната станция „ Салют 6 “ и принуждава екипажа спешно да се завърне на Земята, откакто прави 31 цялостни обиколки към нея. Много са легендите за случилото се на борда в тези близо две денонощия, само че единственият безспорен факт е, че по време на цялата задача Георги Иванов остава спокоен и слага връх в международната космонавтика с най-спокойния пулс в историята на пилотираните полети .
Според мнозина специалисти това е бил значителен детайл за щастливата развръзка на полета. „ На орбиталната станция бях взел със себе си българския байрак, „ История славянобългарска ”, пръст от остарялата българска столица Плиска и от връх Шипка – знак на героизма за освобождението на България от Османско иго “ – споделя преди години Иванов пред Радио България.
А от открития космос той си „ взема “ 72 фрагмента, които прави персонално по време на задачата. Голяма част от фотосите са включени в документалния филм на Валери Маринов „ Полет на ръба на безкрая ” и са показвани не един път в, покрай град Пловдив.
Именно там се съхранява и спускаемият уред, с който Георги Иванов и Николай Рукавишников се завръщат назад на Земята.
Във връзка с Международния ден на авиацията и космонавтиката – 12 април, авиомузеят в Крумово ще бъде с вход свободен и специфична дневна стратегия, която включва среща с първата българка, призната да взе участие в за подготовка на астронавти Татяна Иванова.
Редактор: Весела Кръстева
Снимки: БГНЕС – списък, БНР – Архивен фонд, airmuseum-bg.com
На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време от космодрума в Байконур, намиращ се на територията на сегашен Казахстан, галактическият кораб „ Съюз-33 “ е изстрелян в орбита около Земята. На борда му, след едногодишни профилирани тренировки и асортимент, са Георги Иванов и командирът на полета летеца-космонавт от тогавашния Съюз на съветските социалистически републики Николай Рукавишников. Така в оня миг България става шестата галактическа страна в света след Русия, Съединени американски щати, Чехословакия, Полша и Германия.
За полета са основани напълно български принадлежности дело на родни учени. Разработени са и със опазване на вкусовите, ароматните и питателните качества на продуктите в изискванията на галактически полет. Част от българските разработки на храни не престават да се употребяват и до през днешния ден.
По проект „ Съюз-33 “ трябвало да остане в Космоса 7 денонощия, само че проблем с един от моторите осуетява скачването му с орбиталната станция „ Салют 6 “ и принуждава екипажа спешно да се завърне на Земята, откакто прави 31 цялостни обиколки към нея. Много са легендите за случилото се на борда в тези близо две денонощия, само че единственият безспорен факт е, че по време на цялата задача Георги Иванов остава спокоен и слага връх в международната космонавтика с най-спокойния пулс в историята на пилотираните полети .
Според мнозина специалисти това е бил значителен детайл за щастливата развръзка на полета. „ На орбиталната станция бях взел със себе си българския байрак, „ История славянобългарска ”, пръст от остарялата българска столица Плиска и от връх Шипка – знак на героизма за освобождението на България от Османско иго “ – споделя преди години Иванов пред Радио България.
А от открития космос той си „ взема “ 72 фрагмента, които прави персонално по време на задачата. Голяма част от фотосите са включени в документалния филм на Валери Маринов „ Полет на ръба на безкрая ” и са показвани не един път в, покрай град Пловдив.
Именно там се съхранява и спускаемият уред, с който Георги Иванов и Николай Рукавишников се завръщат назад на Земята.
Във връзка с Международния ден на авиацията и космонавтиката – 12 април, авиомузеят в Крумово ще бъде с вход свободен и специфична дневна стратегия, която включва среща с първата българка, призната да взе участие в за подготовка на астронавти Татяна Иванова.
Редактор: Весела Кръстева
Снимки: БГНЕС – списък, БНР – Архивен фонд, airmuseum-bg.com
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ