По-добре да не оставим България на лумпенизираните агитки
Мой другар сподели тези дни: " Този път без мен, няма да гласоподавам ". Тръгнах да го обезсърчавам и се получи огромна подигравка. Той бе доста вдъхновен през последните 2 години, обяснявайки ми по какъв начин тая или оная партия ще промени България; отвръщах му, че нищо няма да променят, а доста наподобяват на старите, които преди време отново го въодушевляваха. Сега аз, хулителят на партиите, чух от него личните си причини.
Социологическите агенции до една предвиждат, че доста българи ще постъпят като приятеля ми. В неделя ни чака може би най-ниската изборна интензивност за последните 30 години. Тя би била изцяло разумна предвид на умората и разочарованието. Но моят другар и милионите като него ще постъпят неверно. Няма никаква гаранция, че с гласуването ще оказват помощ на България и себе си. Но е несъмнено, че ще навредят.
На първо място, тъй като изборите по този начин или другояче ще излъчат депутати, процедурата за образуване на власт ще се задвижи. Ще се случи с помощта на най-твърдите електорати, на лумпенизираните агитки. Те всеки ден са пред очите ни с помощта на обществените мрежи. Затова не е мъчно да ги преценим. Това не са свободни жители. Те са
воини на съответната партия,
водач или концепция. За тях положителното и неприятното е пречупено през създателя на постъпките - в случай че са " нашите ", всичко е окей; врагът ли е - назад. Борят лъжата с неистина. И лудо се нахвърлят да боготворят или унищожават. Те в никакъв случай не са разочаровани, в никакъв случай уединени, никога търсещи. Те са правоверни, подготвени да убиват другите (добрата вест е, че в наши дни по нашите географски ширини могат да го вършат единствено на думи). На тях ли следва да бъде оставена България? На тази аномалия? На тази неначетеност? На техните усеща, мисли, фантазии?...
На второ място следва да се регистрира, че страната в действителност се намира в неповторимо сложна обстановка. Да оставим интернационалното състояние, което в действителност е плашещо... Трудно е и поради самият факт, че препускаме от избори на избори и служебни държавни управления. За всеки естествен човек е ясно, че в тази обстановка положителното решение за България е стабилната власт - най-малко средносрочна. Отказ от гласоподаване обаче носи голямата възможност
да подсече радикално каквато и да е власт
Как се ръководи, да кажем, с поддръжката на една седма от хората с право на глас? Никак, с приключването на вота ще започва идващият. Но има и по-лош сюжет. Той е от пепелището да полети нов политически изверг - я под формата на избавител (след цар, военачалник, чалгар...), я като чудодейство (Велико национално заседание, смяна на президентските пълномощия и т.н.). Това би било следващото търсене на благополучие след промяна на формата; смяна посредством тракване с пръсти. Няма по-подходяща среда за раждане на този изверг от политиката, в която хората отхвърлят да вземат участие.
Знам възраженията: но за какво да съучастваме на партиите, идентични са, нямаме избор... Трудно може да се опонира на сходни изказвания. Само че има нещо изначално сбъркано в тях. Разочарованието е
подбудено от неоправданата надежда
Обезверяването - от излъганата религия. Ето го проблема - множеството българи отдават на партиите част от себе си, предоставяйки им религия и надежда; по този начин резонно след неуспеха им се чувстват наранени, отводът от гласоподаване се явява като наказване за невярност на обичан. И политиката в последна сметка се трансформира в богослужение - " или-или ", " този път към този момент ще ", " няма да "... - непроменяемо пределна обстановка. Но най-сетне следва да се разбере, че нищо пределно няма в нея. Никаква религия и вяра не би трябвало да се дава на партиите! Никакъв възторг, никакви страсти! Те предизвикат утопии. Към политиката следва да се подхожда с минимални упования, а към самото гласоподаване - като при избор на водопроводчик. Капе тръбата, просто следва да повикаш някого - банално, прозаичност...; в случай че е несръчен, слагаш кофа - до идващия път, когато викаш различен. Адски жалко е да даряваш религия,
вяра и обич на водопроводчик
Тъпо е и да не го викаш изобщо.
Така аз, който не съм отчаян, тъй като никаква религия не съм подарявал, и нищо голямо не съм очаквал, ще повикам водопроводчика като всякога. Считам изборите за комунална услуга, която по-добре да се употребява. Моят другар няма да гласоподава, засегнат след богослужение с ВиК. Мисля, че моите усещания по-малко вещаят наводняване.
Освен това е доста противоречиво дали напълно нищо не се трансформира у нас. Ето, машинното гласоподаване да вземем за пример отстрани невалидния избор. Този избор бе едно от средствата за манипулиране на резултатите. Казвам го като човек, който не бе уверен последовател на машините. Но в този момент няма по какъв начин да отрека очевадностите. Разни хора настойчиво настояват, че машинният вот може да се хакне централно. Но даже да са прави, това не е по-различно от хакване на софтуера, с който и преди се обработваха протоколите. Истината е, че премахването на хартията
понижи байганьовските начини
А това прави изборите по-честни, което е още един претекст да се гласоподава.
На сергията този път има цели осем обединения с късмет за Народното събрание. Кухо звучат оправданията " нямаме избор ". Вярно е, че изборът наподобява като желание за най-малкото зло, само че по този начин си е по принцип. Изборите постоянно на всички места са избор на най-малкото зло. И в случай че доскоро страдахме от заблуди, с помощта на интернет би трябвало да сме погледнали, че и в развитите демокрации е същото.
Политиците са идентични навсякъде,
единствено дето едни общества в този миг от историческото развиване са 100 години пред други (1789 година - 1878 г и т.н.). Изоставането няма да се навакса с негласуване. Но при дребна кошница, каквато следва да носим, даже у нас може да видим еволюционни натрупвания. Например ние към този момент не се терзаем може ли монархията да ни избави от тъгите. Знам, че въпросът е заровен, наподобява недействителен за по-младите, само че в това му е красивото - през половината преход бе животрептящ. Като стана дума за младите... - да не гласуваш е все едно да оставиш бъдещето на децата на самотек, тъй като така и така ще срещнат разочарования в живота.
Осемте партии носят още нещо позитивно, което,
като го нямаме, мечтаем за него - представителността
Многото обединения може да се окажат непродуктивни за сформиране на власт, а може и противоположното - отговорът е незнаен. Но предвид на представителността, има късмет да се получат едни положителни избори. Защо да го изтърваваме?
Мнозина отхвърлят да вървят на изборите, тъй като икономическите и политическите перспективи за страната не са положителни. Не са розови и за самите партии, тъй като, в случай че се получи някак ръководство, то ще е на цената на великански техни предизборни неистини. Никой не ще да гласоподава за неистини, да им асистира. Но колкото и необичайно да наподобява, неучастието е услуга на същите тези лъжливи партии. Защото тяхно е задължението да търсят положителни вероятности, да се трансформират. Ако хората така и така пасуват, за какво да го вършат? Отделно от това партиите, и 10% активност да има, отново ще създадат лъжовните си обединения. Затова - гласувайте, а след това им търсете сметка! Не ги жалете!
Социологическите агенции до една предвиждат, че доста българи ще постъпят като приятеля ми. В неделя ни чака може би най-ниската изборна интензивност за последните 30 години. Тя би била изцяло разумна предвид на умората и разочарованието. Но моят другар и милионите като него ще постъпят неверно. Няма никаква гаранция, че с гласуването ще оказват помощ на България и себе си. Но е несъмнено, че ще навредят.
На първо място, тъй като изборите по този начин или другояче ще излъчат депутати, процедурата за образуване на власт ще се задвижи. Ще се случи с помощта на най-твърдите електорати, на лумпенизираните агитки. Те всеки ден са пред очите ни с помощта на обществените мрежи. Затова не е мъчно да ги преценим. Това не са свободни жители. Те са
воини на съответната партия,
водач или концепция. За тях положителното и неприятното е пречупено през създателя на постъпките - в случай че са " нашите ", всичко е окей; врагът ли е - назад. Борят лъжата с неистина. И лудо се нахвърлят да боготворят или унищожават. Те в никакъв случай не са разочаровани, в никакъв случай уединени, никога търсещи. Те са правоверни, подготвени да убиват другите (добрата вест е, че в наши дни по нашите географски ширини могат да го вършат единствено на думи). На тях ли следва да бъде оставена България? На тази аномалия? На тази неначетеност? На техните усеща, мисли, фантазии?...
На второ място следва да се регистрира, че страната в действителност се намира в неповторимо сложна обстановка. Да оставим интернационалното състояние, което в действителност е плашещо... Трудно е и поради самият факт, че препускаме от избори на избори и служебни държавни управления. За всеки естествен човек е ясно, че в тази обстановка положителното решение за България е стабилната власт - най-малко средносрочна. Отказ от гласоподаване обаче носи голямата възможност
да подсече радикално каквато и да е власт
Как се ръководи, да кажем, с поддръжката на една седма от хората с право на глас? Никак, с приключването на вота ще започва идващият. Но има и по-лош сюжет. Той е от пепелището да полети нов политически изверг - я под формата на избавител (след цар, военачалник, чалгар...), я като чудодейство (Велико национално заседание, смяна на президентските пълномощия и т.н.). Това би било следващото търсене на благополучие след промяна на формата; смяна посредством тракване с пръсти. Няма по-подходяща среда за раждане на този изверг от политиката, в която хората отхвърлят да вземат участие.
Знам възраженията: но за какво да съучастваме на партиите, идентични са, нямаме избор... Трудно може да се опонира на сходни изказвания. Само че има нещо изначално сбъркано в тях. Разочарованието е
подбудено от неоправданата надежда
Обезверяването - от излъганата религия. Ето го проблема - множеството българи отдават на партиите част от себе си, предоставяйки им религия и надежда; по този начин резонно след неуспеха им се чувстват наранени, отводът от гласоподаване се явява като наказване за невярност на обичан. И политиката в последна сметка се трансформира в богослужение - " или-или ", " този път към този момент ще ", " няма да "... - непроменяемо пределна обстановка. Но най-сетне следва да се разбере, че нищо пределно няма в нея. Никаква религия и вяра не би трябвало да се дава на партиите! Никакъв възторг, никакви страсти! Те предизвикат утопии. Към политиката следва да се подхожда с минимални упования, а към самото гласоподаване - като при избор на водопроводчик. Капе тръбата, просто следва да повикаш някого - банално, прозаичност...; в случай че е несръчен, слагаш кофа - до идващия път, когато викаш различен. Адски жалко е да даряваш религия,
вяра и обич на водопроводчик
Тъпо е и да не го викаш изобщо.
Така аз, който не съм отчаян, тъй като никаква религия не съм подарявал, и нищо голямо не съм очаквал, ще повикам водопроводчика като всякога. Считам изборите за комунална услуга, която по-добре да се употребява. Моят другар няма да гласоподава, засегнат след богослужение с ВиК. Мисля, че моите усещания по-малко вещаят наводняване.
Освен това е доста противоречиво дали напълно нищо не се трансформира у нас. Ето, машинното гласоподаване да вземем за пример отстрани невалидния избор. Този избор бе едно от средствата за манипулиране на резултатите. Казвам го като човек, който не бе уверен последовател на машините. Но в този момент няма по какъв начин да отрека очевадностите. Разни хора настойчиво настояват, че машинният вот може да се хакне централно. Но даже да са прави, това не е по-различно от хакване на софтуера, с който и преди се обработваха протоколите. Истината е, че премахването на хартията
понижи байганьовските начини
А това прави изборите по-честни, което е още един претекст да се гласоподава.
На сергията този път има цели осем обединения с късмет за Народното събрание. Кухо звучат оправданията " нямаме избор ". Вярно е, че изборът наподобява като желание за най-малкото зло, само че по този начин си е по принцип. Изборите постоянно на всички места са избор на най-малкото зло. И в случай че доскоро страдахме от заблуди, с помощта на интернет би трябвало да сме погледнали, че и в развитите демокрации е същото.
Политиците са идентични навсякъде,
единствено дето едни общества в този миг от историческото развиване са 100 години пред други (1789 година - 1878 г и т.н.). Изоставането няма да се навакса с негласуване. Но при дребна кошница, каквато следва да носим, даже у нас може да видим еволюционни натрупвания. Например ние към този момент не се терзаем може ли монархията да ни избави от тъгите. Знам, че въпросът е заровен, наподобява недействителен за по-младите, само че в това му е красивото - през половината преход бе животрептящ. Като стана дума за младите... - да не гласуваш е все едно да оставиш бъдещето на децата на самотек, тъй като така и така ще срещнат разочарования в живота.
Осемте партии носят още нещо позитивно, което,
като го нямаме, мечтаем за него - представителността
Многото обединения може да се окажат непродуктивни за сформиране на власт, а може и противоположното - отговорът е незнаен. Но предвид на представителността, има късмет да се получат едни положителни избори. Защо да го изтърваваме?
Мнозина отхвърлят да вървят на изборите, тъй като икономическите и политическите перспективи за страната не са положителни. Не са розови и за самите партии, тъй като, в случай че се получи някак ръководство, то ще е на цената на великански техни предизборни неистини. Никой не ще да гласоподава за неистини, да им асистира. Но колкото и необичайно да наподобява, неучастието е услуга на същите тези лъжливи партии. Защото тяхно е задължението да търсят положителни вероятности, да се трансформират. Ако хората така и така пасуват, за какво да го вършат? Отделно от това партиите, и 10% активност да има, отново ще създадат лъжовните си обединения. Затова - гласувайте, а след това им търсете сметка! Не ги жалете!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ