Мотиви от Малко късмет за по-късно станаха вдъхновение за едноименния

Мотиви от " Малко шанс за по-късно " станаха ентусиазъм за едноименния игрален филм, който е по кината от предходната седмица

[ "Жанет 45 "] Роденият през 1950 година в София Палми Ранчев е боксьор и стихотворец.

Бил е играч, треньор (включително на националния тим по бокс на Ирак), притежател на кафене и игрална зала, шеф на вестник, публицист, сценарист, ефирен водещ и незает. Автор е на десетки стихосбирки, романи, новели, сборници с разкази и кино сюжети. Превеждан е на британски, френски, полски, испански, маджарски, турски, сръбски, гръцки и други езици. Носител е на значително литературни оценки. Особено цени премията си от състезанието на Bank Austria Literaris за " Малко шанс за по-късно ", издадена на немски от Dietrich.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Казва, че боксът постоянно е бил забавен за писателите (с този спорт са се занимавали Ърнест Хемингуей, Бърнад Шоу, Хулио Кортасар и доста други), тъй като на кръга се случва всичко, като в елементарния живот, само че несравнимо по-наситено.

" Писането дълго време беше незаконното ми занятие. Имах кариера като треньор по бокс и май към този момент бях " Заслужил треньор ", когато разгласих първите си разкази във в. " Старт ", спомня си Ранчев.

През 2007 година се появява казус в историята на литературната премия " Хеликон " - за първи път в една и съща година един създател е номиниран с две свои творби. Това е Палми Ранчев с романа " Анонимни снайперисти " и сборника с разкази " Малко шанс за по-късно ".

Мотиви от " Малко шанс за по-късно " станаха ентусиазъм за едноименния игрален филм (реж. Александър Смолянов), който е по кината от предходната седмица.

Най-новият алманах с разкази на писателя се споделя " Тази вечер нищо не е инцидентно " (изд. " Жанет 45 " ). От близо две години Палми Ранчев живее най-вече в Барселона, където е приключила образованието си и към този момент работи неговата щерка. " Тези странствания дават отговор на скитническата ми природа. И тук при опция постоянно пътувам. Утре потеглям към Кан и Монако. "

Като какъв човек се определяте?
Често друг, само че постоянно в личните си граници.

Нещо, в което вярвате безусловно?
Ако имам вяра, постоянно е безусловно.

Любимият ви миг от деня?
Свързан е с неутрално сиво небе, без ярки слънца и черни облаци.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Началото. Свързването на предходния ден със идващия.

Как бихте обяснили това, което вършиме, на 5 годишно дете?
Ще отговоря, че нищо не върша. Чакам го да поиграем.

Как си почивате?
Умората от работа и от отмора е друга. Редувам ги.

Какво ви зарежда?
Неизпълнимите проекти.

Какво ви разсмива?
Обичам тъпите вицове на всекидневието.

Какво ви натъжава?
Тъпите вицове на всекидневието.

Какво ви вбесява?
Свързано е със зареждането, разсмиването и тъгата.

Личност, на която се възхищавате?
Просякът на прилежащия ъгъл. Възхищавам се на смирението му.

Кое свое качество харесвате най-вече?
Способността си непрекъснато да се отхвърлям и със също неизменност да не преставам, с каквото и да съм се захванал.

А какво по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
Способността си да не помня предателите и измените.

Какъв гений бихте желали да притежавате?
Певчески. Искам да пея в някоя морска механа.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Усмивките, на околните ми и моята.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Facebook, mail.bg, Факел.

Къде бихте желали да живеете?
Винаги в своя ъгъл.

Любимите ви имена?
Адриана, Рилка, Адриани

Най-интересното място, на което сте били?
Една денонощна книжарница в Ню Йорк.

Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
Всяко усъвършенстване е краткотрайно.