(Mother with Two Children , 1917, by Egon Schiele) ♥

(Mother with Two Children, 1917, by Egon Schiele)

♥ Модели на връзките, изследвани през първата година от живота на бебетата

За положително или неприятно, множеството от реакциите ни и връзките ни като родители се дефинират от преживелиците ни като деца.

Ако детето усеща, че не е одобрявано безусловно, това се дължи на обстоятелството, че любовта на родителите се пречупва през характера им. Ако възрастният е уплашен, малтретиран от неразрешени проблеми или има незадоволени потребности, дребното най-вероятно ще се окаже в обстановка, в която ще се усеща изоставено – макар че това не би отговаряло на желанията на огромните.

Група канадски откриватели пишат, че „ грижите на майката в ранното детство „ програмират “ поведенческите реакции на стрес в подрастващите, като се трансформират нервните системи, осъществяващи посредничеството за плашливото държание “. Казано другояче, прекомерно евентуално е тревожните майки да предадат безпокойствата си на своите потомци и техните генерации. Учени са създали таблица, посредством която се правят оценка качествата на обвързаност сред родителите и техните деца. Измерването е по точкова система, а изследваните генерации били три: възрастни майки, техните дъщери и бабите им по майчина линия.

Резултатите сочат, че степента на обвързаност била идентична при другите генерации. Сред порасналите деца на оживели от холокоста, страдащи от ПТС (пост травматичен стрес), се следят проблеми с ендокринната система и производството на кортизол. Колкото по-голям е ПТС на родителите, толкоз по-увредени са механизмите за секреция на кортизол у децата.

Мери Ейнсуърт, професор по логика на психиката в Университета на Виджиния в Шарлотсвил, сформира способ за оценка на вида и качествата на привързаността сред родителите и децата им. През първата година от живота на бебето експертите записвали другите реакции на дребните и връзките им с майките в домашна среда. След приключването на тази година участниците в опита са заведени в лаборатория за къс опит, наименуван „ Непозната обстановка “.

„ През разнообразни шпации в границите на 20 минути дребното оставаше или с майка си, или с майка си и чужд човек, или единствено с непознатия, или напълно единствено, все за към 3 минути. Идеята беше (и към момента е), че отделянето на едногодишното дете от лицето, към което е привързано, и слагането му в непозната конюнктура ще задейства системата му на обвързаност. Така беше допустимо да се проучат реакциите му при отделянето от майката и нейното завръщане. Най-полезните резултати се получиха в епизода на връщането на майката. “

Оказало се, че държанието на бебето било програмирано от метода, по който то взаимодействало с родителя си през миналата първа година. Малките, които расли в естетика и били обект на внимание вкъщи си, показали признаци, че майките им липсват след краткотрайната разлъка. Те я посрещнали с наслада при завръщането й, търсейки и физически контакт. Утешили се бързо и минали към спонтанните си игри. Този модел на връзките е избран като „ спокоен “.

Но имало и редица неспокойни модели, надлежно наименувани „ отбягващ “, „ спорен “ и „ смутен “. Отбягващите деца не посочили стрес след отделянето си от майката и я отбягвали или не й обръщали внимание след нейното завръщане. Това не значи, че хлапето е независимо, а приказваме за същата псевдо-автономия, която споменахме и в случаите на пациентите с ревматоиден артрит: вярата, че би трябвало да разчитат само на себе си, тъй като опитите да се притегли помощ от родителя са безполезни. Вътрешно обаче тези бебета изживяват физиологичен стрес от завръщането на майката, който е открит посредством смяната на пулса.

Малките, които са попаднали в несигурните категории, идват от домашна среда, в която отсъстват хармоничните връзки. Те получавали ясни знаци за прочувствената дистанцираност на майката или спорни послания, при които се редували моменти на непосредственост и студенина. Едва навършили годинка, децата към този момент демонстрират реакции, които ще характеризират тяхната персона и държание за в бъдеще.

От: „ Когато тялото споделя „ Не “: Цената на скрития стрес “, Габор Мате, изд. Лик
Картина: Mother with Two Children, 1917, by Egon Schiele