„Известия“ : Мечтите се сбъдват: Светът „1984“ на Джордж Оруел много прилича на съвременния
Москва. На 8 юни 1949 година английското издателство Secker & Warburg разгласява първото издание на романа, на който е писано да се трансформира в една от най-популярните книги на XX век, преведена на съвсем всички езици на света и продадена в десетки милиони копия. През 2017 година тя още веднъж влезе в листата с бестселъри на Съединени американски щати, откакто съветникът на президента Тръмп направи изцяло оруелско (както мнозина забелязаха) в своето „ двусмислие ” изказване: „ Вие го наричате подправени изказвания, само че в реалност това са различни обстоятелства ”. Самите термини обаче, измислени от Джордж Оруел за Англия през 1984 година (по-точно, Писта 1, една от провинциите на Океания), от дълго време са влезнали в езика - и освен на британски. Почти всеки, който е прочел повече от три книги в живота си знае „ Големият брат те гледа “, „ мислепрестъпление “, „ новоез “, „ свободата е иго “. И, уви, фантастичните елементи на света " 1984 " стават от ден на ден и повече действителност - за тяхната реализация даже не бе нужна трета международна война или тотално обедняване на масите, нито военна тоталитарна система. Предсказанията на Оруел се сбъднаха - съвсем всички. И, наподобява, ще продължат да се сбъдват. Руското издание „ Известия “ размишлява за смисъла на великия разказ. Материалът е показан без редакторска интервенция.
Случи се не в тази система
Първият половин век след обявата на антиутопията на Оруел тя бе възприемана като зла ирония на комунистическите режими – не на последно място поради биографията на самия създател, разочаровал се от своите болшевистки благосклонности след гражданската война в Испания и признал си намерено своето предпочитание да защищити света от допустимо тоталитарно бъдеще. „ Не съм уверен, че общество от този тип ще възникне сигурно, само че съм уверен (отчитайки, несъмнено, че моята книга е сатира), че нещо от този жанр е допустимо. Убеден съм също, че тоталитарната концепция живее в съзнанието на интелектуалците на всички места и се пробвах да проследя концепцията до нейния логически свършек “, сподели писателят в свое предсмъртно изявление.
Тоталитаризмът в своята комунистическа издънка падна безславно в края на 80-те години. Всъщност неговият неволен гробар пристигна на власт в Съюз на съветските социалистически републики единствено година след датата, посочена в заглавието на романа (избрана, както се счита, просто посредством замяна на последните две числа на 1948 – годината, в която Оруел е писал своята книга). Завърши и Студената война – апропо, още един термин, фиктивен от Оруел (той го употребява в публикацията „ Ти и атомна бомба “, оповестена в Tribune през октомври 1945-та година) и влезнал в политическия лексикон на целия свят. Но Големият брат и всички съпътстващи го институции на цялостен контрол ненадейно се възродиха през XXI век – въпреки и в „ кадифена “, само че в не по-малко оскърбителна за индивида форма.
Добре знае се, че Оруел, описвайки нравите на Министерството на истината (ангажирано в обществото в „ 1984 “ в непрекъсната имитация на предишното в интерес на сегашните постановки на партията Ангсоц), се основава на личния му трудов опит по време на Втората международна война - първо в отдела за цензура на английското министерство на информацията, по-късно в Източната работа на Би Би Си.
Писателят в никакъв случай не е бил в Съюз на съветските социалистически републики – в действителност, в „ 1984 “ няма ирония съответно против руския строй, макар детайлите като мустаците на по-големия брат и много транспарантния намек към Троцки (Бронщайн) под формата на полумитичния зложелател на народа № 1 Емануел Голдщайн. Оруел не се опасяваше толкоз от руските партийни шефове - по това време беше явно, че „ обкома и обкомовците “ надали ще съумеят да „ разпалят международен пожар “, а от западните интелектуалци-технократи (които той отделя от интелигенцията в истинския смисъл на думата). Интелектуалците-технократи не разочароваха - развиването на технологиите през последното десетилетие на ХХ век докара до появяването на осведомителното общество, каквото го виждаме през днешния ден. И, уви, то припомня прекомерно малко на розовите фантазии на фантастите-оптимисти от предишния век.
Наблюдавайте себе си
Големят брат се децентрализира, загуби персонифицирана форма – нито е мустакати мъж с пламнал взор, нито даже анекдотичния „ другар-майор “, който по мнението на мнозина седнал съм някъде по средата от сървъра на „ ВКонтакте “ до твоя домакински Wi-Fi-рутер. Но „ телевизионните екрани “, излъчващи агитация и последващи потребителите, в този момент са в джоба на всеки, като се изключи това, че следи желанията и деликатно подхранва идната партида „ инфо “ не всемогъщата страна, а транснационалните корпорации. Които, както се случи, съвсем всички са основани в „ бастиона на демокрацията “ от другата страна на Атлантика.
Но даже отказал се от смарт телефона, жителят на актуалния повече или по-малко огромен град обезпечено е лишен от персонално пространство, няколко пъти дневно попада в полезрението на камерите за видеонаблюдение (в Лондон са повече от 600 хиляди – по една на 14 жителя; приблизително дневно всеки лондончанин е закрепен към 300 пъти). Разбира се, всичко това се прави извънредно за сигурността на спазващите законите жители – в края на краищата, невидимият зложелател не спи. Впрочем, както счита кметът на английската столица Садик Хан, „ терористичните офанзиви са неизбежна част от актуалния мегаполис “. Или, както споделя оруеловският приятел О‘Брайън, „ това ще бъде свят на терора - тъкмо толкоз, колкото и свят на празненствата “.
Дори и прословутите подправени вести, бичът на сегашната инфосфера, бяха планувани от Оруел. Идеалният член на партията приятел Огилви, изобретен от Министерството на истината („ другарят Огилви в никакъв случай не е съществувал в сегашното и в този момент съществува в предишното - и незабавно откакто следите на подправянето са изтрити, то ще бъде толкоз достоверно и неопровержимо, колкото Карл Велики и Юлий Цезар ”) е директен предходник на към този момент леко позабравените „ девойки с червени дантели “ и подправени иракски фотоси.
Днес обаче нечестните вести все по-често се употребяват не за политически цели, а за чисто търговски цели, в гонене на приходите от трафик и реклама - новият старши брат е много болшевик, счита, че съществото дефинира съзнанието, а облагите поддържат съвсем всяка идеология.
Днес обаче подправените вести все по-често се употребяват не за политически цели, а за чисто търговски цели, в гонене на приходите от трафик и реклама - новият Голям брат, изцяло по марксистки, счита, че битието дефинира съзнанието, а облагите поддържат съвсем всяка идеология.
Преди 20 години и на най-суровите разобличители на нравите на постиндустриалното общество им се струваше, че в бъдеще нас ни чака по-скоро „ смелият нов свят “ на Хъксли, учреден на насила да се подчиняваме посредством скотски удоволствия. Но и тук последната дума беше за Оруел. Вместо безвредните „ соми “ – смъртоносни синтетични опиати (в „ 1984 “ това е химическият джин „ Победа “, само че разликата не е голяма), вместо насладата от любовта – „ трансджендъри “, „ полиаморност “, „ небинарност “ и тук идва заплахата да се окажеш на нара, за това, което в миналото се е считало за почтен флирт. Но по едно и също време с това – обилие от порнография в интернет, насочена към актуалните „ пролове “. „ Порнхъбове “ и разнообразни нюанси на сивото от света „ 1984 “ – „ специфичният подотдел – на новоеза се споделя проносек, - пускащ най-последните порно филми “.
При това, несъмнено, актуалният Голям брат заявява – само че към този момент още не напълно разбираемо за „ проловете “ – блян към независимост, мир и просвета. Но, както и при Оруел, свободата се трансформира в робско смирение на правилата на „ толерантния “ свят – „ филантропични бомбардировки “, а науката – в поредно заличаване на традициите на образованието.
Разбира се, има и разлики сред света „ 1984 “ и този, в който живеем ние. Оруеловият Голям брат строи общество на основата на омразата и страха – и, както заслужено отбелязва протагонистът на романа Уинстън Смит, такава цивилизация е нежизнеспособна. Днешният демократичен Старши брат е избрал друга тактика: пробва се да приучи актуалният социум на Запада на доста хлъзгава „ обич “ – толерантност на границата на безразличието.
Впрочем, резултатите се получават същите, каквито са и при Оруел: „ Ние прекъснахме връзката сред родител и дете, сред мъж и жена, сред един човек и различен. Никой към този момент не има вяра на жена си, детето или приятеля. И скоро няма да има дами и другари. Ще вземем новородените от майката, както вземаме яйцата отдолу под кокошката. Ще изкореним половия нагон. Възпроизвеждането ще бъде годишна условност, като възобновяване на картата за храна. Ще анулираме оргазма. Нашите невролози към този момент търсят средства. Няма да има друга преданост с изключение на партийната преданост. Няма да има друга обич с изключение на любовта на Големия брат. Няма да има различен смях, с изключение на триумфиращият смях над победения зложелател. Няма да има изкуство, литература, просвета. Когато станем всемогъщи, ще се оправим без просвета. Няма да има разлика сред уродливото и прелестното “.
Почти всички тези пророчества са се сбъднали – родените през новия век към този момент отхвърлят секс и продължение на рода, разграничението сред грозно и красиво е усърдно изтрито във всички сфери, от мода до персоналното здраве, партийната преданост към либерално-политическия блян последователно замества и прагматичните, и етичните правила. До цялостния успех остана напълно малко.
Вярно е, че в предстоящата формула на приятел О‘Брайън (Ако ви е необходим облик на бъдещето, представете си ботуш, тъпчещ лицето на индивида – постоянно “), наподобява, грубият войнишки ботуш е сменен от изящна хипстърска обувчица. Но ще стане ли от това по-леко на хората е огромен въпрос.
Превод и редакция: Иван Христов
Случи се не в тази система
Първият половин век след обявата на антиутопията на Оруел тя бе възприемана като зла ирония на комунистическите режими – не на последно място поради биографията на самия създател, разочаровал се от своите болшевистки благосклонности след гражданската война в Испания и признал си намерено своето предпочитание да защищити света от допустимо тоталитарно бъдеще. „ Не съм уверен, че общество от този тип ще възникне сигурно, само че съм уверен (отчитайки, несъмнено, че моята книга е сатира), че нещо от този жанр е допустимо. Убеден съм също, че тоталитарната концепция живее в съзнанието на интелектуалците на всички места и се пробвах да проследя концепцията до нейния логически свършек “, сподели писателят в свое предсмъртно изявление.
Тоталитаризмът в своята комунистическа издънка падна безславно в края на 80-те години. Всъщност неговият неволен гробар пристигна на власт в Съюз на съветските социалистически републики единствено година след датата, посочена в заглавието на романа (избрана, както се счита, просто посредством замяна на последните две числа на 1948 – годината, в която Оруел е писал своята книга). Завърши и Студената война – апропо, още един термин, фиктивен от Оруел (той го употребява в публикацията „ Ти и атомна бомба “, оповестена в Tribune през октомври 1945-та година) и влезнал в политическия лексикон на целия свят. Но Големият брат и всички съпътстващи го институции на цялостен контрол ненадейно се възродиха през XXI век – въпреки и в „ кадифена “, само че в не по-малко оскърбителна за индивида форма.
Добре знае се, че Оруел, описвайки нравите на Министерството на истината (ангажирано в обществото в „ 1984 “ в непрекъсната имитация на предишното в интерес на сегашните постановки на партията Ангсоц), се основава на личния му трудов опит по време на Втората международна война - първо в отдела за цензура на английското министерство на информацията, по-късно в Източната работа на Би Би Си.
Писателят в никакъв случай не е бил в Съюз на съветските социалистически републики – в действителност, в „ 1984 “ няма ирония съответно против руския строй, макар детайлите като мустаците на по-големия брат и много транспарантния намек към Троцки (Бронщайн) под формата на полумитичния зложелател на народа № 1 Емануел Голдщайн. Оруел не се опасяваше толкоз от руските партийни шефове - по това време беше явно, че „ обкома и обкомовците “ надали ще съумеят да „ разпалят международен пожар “, а от западните интелектуалци-технократи (които той отделя от интелигенцията в истинския смисъл на думата). Интелектуалците-технократи не разочароваха - развиването на технологиите през последното десетилетие на ХХ век докара до появяването на осведомителното общество, каквото го виждаме през днешния ден. И, уви, то припомня прекомерно малко на розовите фантазии на фантастите-оптимисти от предишния век.
Наблюдавайте себе си
Големят брат се децентрализира, загуби персонифицирана форма – нито е мустакати мъж с пламнал взор, нито даже анекдотичния „ другар-майор “, който по мнението на мнозина седнал съм някъде по средата от сървъра на „ ВКонтакте “ до твоя домакински Wi-Fi-рутер. Но „ телевизионните екрани “, излъчващи агитация и последващи потребителите, в този момент са в джоба на всеки, като се изключи това, че следи желанията и деликатно подхранва идната партида „ инфо “ не всемогъщата страна, а транснационалните корпорации. Които, както се случи, съвсем всички са основани в „ бастиона на демокрацията “ от другата страна на Атлантика.
Но даже отказал се от смарт телефона, жителят на актуалния повече или по-малко огромен град обезпечено е лишен от персонално пространство, няколко пъти дневно попада в полезрението на камерите за видеонаблюдение (в Лондон са повече от 600 хиляди – по една на 14 жителя; приблизително дневно всеки лондончанин е закрепен към 300 пъти). Разбира се, всичко това се прави извънредно за сигурността на спазващите законите жители – в края на краищата, невидимият зложелател не спи. Впрочем, както счита кметът на английската столица Садик Хан, „ терористичните офанзиви са неизбежна част от актуалния мегаполис “. Или, както споделя оруеловският приятел О‘Брайън, „ това ще бъде свят на терора - тъкмо толкоз, колкото и свят на празненствата “.
Дори и прословутите подправени вести, бичът на сегашната инфосфера, бяха планувани от Оруел. Идеалният член на партията приятел Огилви, изобретен от Министерството на истината („ другарят Огилви в никакъв случай не е съществувал в сегашното и в този момент съществува в предишното - и незабавно откакто следите на подправянето са изтрити, то ще бъде толкоз достоверно и неопровержимо, колкото Карл Велики и Юлий Цезар ”) е директен предходник на към този момент леко позабравените „ девойки с червени дантели “ и подправени иракски фотоси.
Днес обаче нечестните вести все по-често се употребяват не за политически цели, а за чисто търговски цели, в гонене на приходите от трафик и реклама - новият старши брат е много болшевик, счита, че съществото дефинира съзнанието, а облагите поддържат съвсем всяка идеология.
Днес обаче подправените вести все по-често се употребяват не за политически цели, а за чисто търговски цели, в гонене на приходите от трафик и реклама - новият Голям брат, изцяло по марксистки, счита, че битието дефинира съзнанието, а облагите поддържат съвсем всяка идеология.
Преди 20 години и на най-суровите разобличители на нравите на постиндустриалното общество им се струваше, че в бъдеще нас ни чака по-скоро „ смелият нов свят “ на Хъксли, учреден на насила да се подчиняваме посредством скотски удоволствия. Но и тук последната дума беше за Оруел. Вместо безвредните „ соми “ – смъртоносни синтетични опиати (в „ 1984 “ това е химическият джин „ Победа “, само че разликата не е голяма), вместо насладата от любовта – „ трансджендъри “, „ полиаморност “, „ небинарност “ и тук идва заплахата да се окажеш на нара, за това, което в миналото се е считало за почтен флирт. Но по едно и също време с това – обилие от порнография в интернет, насочена към актуалните „ пролове “. „ Порнхъбове “ и разнообразни нюанси на сивото от света „ 1984 “ – „ специфичният подотдел – на новоеза се споделя проносек, - пускащ най-последните порно филми “.
При това, несъмнено, актуалният Голям брат заявява – само че към този момент още не напълно разбираемо за „ проловете “ – блян към независимост, мир и просвета. Но, както и при Оруел, свободата се трансформира в робско смирение на правилата на „ толерантния “ свят – „ филантропични бомбардировки “, а науката – в поредно заличаване на традициите на образованието.
Разбира се, има и разлики сред света „ 1984 “ и този, в който живеем ние. Оруеловият Голям брат строи общество на основата на омразата и страха – и, както заслужено отбелязва протагонистът на романа Уинстън Смит, такава цивилизация е нежизнеспособна. Днешният демократичен Старши брат е избрал друга тактика: пробва се да приучи актуалният социум на Запада на доста хлъзгава „ обич “ – толерантност на границата на безразличието.
Впрочем, резултатите се получават същите, каквито са и при Оруел: „ Ние прекъснахме връзката сред родител и дете, сред мъж и жена, сред един човек и различен. Никой към този момент не има вяра на жена си, детето или приятеля. И скоро няма да има дами и другари. Ще вземем новородените от майката, както вземаме яйцата отдолу под кокошката. Ще изкореним половия нагон. Възпроизвеждането ще бъде годишна условност, като възобновяване на картата за храна. Ще анулираме оргазма. Нашите невролози към този момент търсят средства. Няма да има друга преданост с изключение на партийната преданост. Няма да има друга обич с изключение на любовта на Големия брат. Няма да има различен смях, с изключение на триумфиращият смях над победения зложелател. Няма да има изкуство, литература, просвета. Когато станем всемогъщи, ще се оправим без просвета. Няма да има разлика сред уродливото и прелестното “.
Почти всички тези пророчества са се сбъднали – родените през новия век към този момент отхвърлят секс и продължение на рода, разграничението сред грозно и красиво е усърдно изтрито във всички сфери, от мода до персоналното здраве, партийната преданост към либерално-политическия блян последователно замества и прагматичните, и етичните правила. До цялостния успех остана напълно малко.
Вярно е, че в предстоящата формула на приятел О‘Брайън (Ако ви е необходим облик на бъдещето, представете си ботуш, тъпчещ лицето на индивида – постоянно “), наподобява, грубият войнишки ботуш е сменен от изящна хипстърска обувчица. Но ще стане ли от това по-леко на хората е огромен въпрос.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ