„Взгляд“: Присъдата на Ратко Младич е построена върху наглите и пресметливи лъжи на ЕС и НАТО
Москва. Международният углавен арбитражен съд за някогашна Югославия осъди някогашния пълководец на армията на Република Сръбска Ратко Младич на пожизнен затвор. Това не изненада никого – всеки, който се осведоми за събитията в Босна не от клюки, схваща, че в случай че 74-годишният военачалник бе оневинен, това щеше да значи провал за НАТО и Европейски Съюз. Това би разрушило идеологическата структура на Запада, която строят към този момент 25 години, разяснява съветският вестник „ Взгляд “.
Най-важното, което би трябвало да се знае, е, че информацията за значителните загуби измежду 28-ма дивизия на босненската войска в региона на Сребреница послужи за претекст за начало на бомбардировките на Република Сръбска от самолети на НАТО. Т.е. събитията в Сребреница са залегнали в обосновката на европейската митология за ролята на Европейски Съюз и НАТО в „ миротворческата интервенция в някогашна Югославия “. Ако този камък се преобърне, ще зародят маса въпроси и към НАТО, и към обединена Европа, и към обособени персони, даже и към цели народи.
Нищо чудно, че през миналите години Сребреница се трансформира в самобитен фетиш, който се поддържа освен от силите на мюсюлманите от Босна и нападателното държавно управление в Сараево. Жреци на този фетиш станаха мнозина от западните политици; появи се пропагандистка просвета на Сребреница, включваща кинофилми, театрални постановки и известна музика. Сърбите заеха мястото на „ съветската мафия “ в холивудските продукции и обликът им стана толкоз окарикатурено нечовечен, че надминава даже индианците от старите уестърни. А отричането на геноцида в Сребреница по тежест на обвиняването съвсем се приравни с отричането на Холокоста – за различна трактовка на тези събития бързо биха ви зачеркнали от благоприличното общество.
Така, победилата система - европейската и натовската – си сътвори механизъм за самоотбрана. Без Сребреница и нейния фетиш не би имало и интервенция на НАТО в някогашна Югославия, затова оправданието на интервенцията, дори възхваляването й („ ние спряхме геноцида “) – е наложителен детайл от европейската политика. Ако не обвинят сърбите (нацията като цяло и обособени нейни представители), европейците ще би трябвало да отговорят за личните си действия. Особено за основаването на система за напън над непокорните нации, на пръв ред сръбския и съветския.
При тоя сюжет Ратко Младич нямаше никакъв късмет за правораздаване – най-малкото такова, каквото мюсюлманите, хърватите и албанците получават, написа изданието.
Превод и редакция: Калина Жекова
Най-важното, което би трябвало да се знае, е, че информацията за значителните загуби измежду 28-ма дивизия на босненската войска в региона на Сребреница послужи за претекст за начало на бомбардировките на Република Сръбска от самолети на НАТО. Т.е. събитията в Сребреница са залегнали в обосновката на европейската митология за ролята на Европейски Съюз и НАТО в „ миротворческата интервенция в някогашна Югославия “. Ако този камък се преобърне, ще зародят маса въпроси и към НАТО, и към обединена Европа, и към обособени персони, даже и към цели народи.
Нищо чудно, че през миналите години Сребреница се трансформира в самобитен фетиш, който се поддържа освен от силите на мюсюлманите от Босна и нападателното държавно управление в Сараево. Жреци на този фетиш станаха мнозина от западните политици; появи се пропагандистка просвета на Сребреница, включваща кинофилми, театрални постановки и известна музика. Сърбите заеха мястото на „ съветската мафия “ в холивудските продукции и обликът им стана толкоз окарикатурено нечовечен, че надминава даже индианците от старите уестърни. А отричането на геноцида в Сребреница по тежест на обвиняването съвсем се приравни с отричането на Холокоста – за различна трактовка на тези събития бързо биха ви зачеркнали от благоприличното общество.
Така, победилата система - европейската и натовската – си сътвори механизъм за самоотбрана. Без Сребреница и нейния фетиш не би имало и интервенция на НАТО в някогашна Югославия, затова оправданието на интервенцията, дори възхваляването й („ ние спряхме геноцида “) – е наложителен детайл от европейската политика. Ако не обвинят сърбите (нацията като цяло и обособени нейни представители), европейците ще би трябвало да отговорят за личните си действия. Особено за основаването на система за напън над непокорните нации, на пръв ред сръбския и съветския.
При тоя сюжет Ратко Младич нямаше никакъв късмет за правораздаване – най-малкото такова, каквото мюсюлманите, хърватите и албанците получават, написа изданието.
Превод и редакция: Калина Жекова
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ