Ако САЩ не пуснат Украйна, Русия ще я разцепи
Москва е разположила над 100 000 военни в граничните райони с Украйна и придвижва от базите си в Далечния изток бойни машини, ракетни установки и друго военно съоръжение в западна посока. Белият дом показва опасения, че Русия възнамерява навлизане в Украйна или генерира рецесия, с която да притиска Запада в дипломатическите диалози по сигурността. Руската федерация желае от НАТО да приключи разширението си и да се прибере в границите си от 1997 година, което значи да се изтегли от цяла Източна Европа, нещо изцяло невероятно, тъй като би означавало пренаписване на системата за сигурност в Европа след края на Студената война. Без подозрение съветската дипломация е наясно с тази неспособност. Затова остава въпросът защо в действителност действително упорства Русия?
И отговорът, който американците прелестно схващат, е един-единствен: Украйна да не влиза в НАТО, дружно с това Съединени американски щати и НАТО да престанат да усвояват територии от постсъветското пространство . Тъй като искане, обвързвано само с Украйна, би провокирало стихия от фокусирани мнения върху Украйна и запъване на американското хегемониално его, руснаците са решили да преувеличат разговора с невъзможни претенции и по този начин да дадат опция на Съединени американски щати да правят отстъпка единствено с една дребна съвсем куртоазна крачка обратно, като не усвояват Украйна. Търговски трик, нищо повече. И в действителност България и Румъния няколко дни ще се занимават с това – да отговорят на съветското външно министерство, да не ни споделя Русия на нас какво да вършим, ние сме суверенни страни и прочие
Не е наложително някоя страна да е член на НАТО, с цел да има дейно взаимоотношение с алианса и военните й запаси да бъдат усвоени и преструктурирани. Съединени американски щати доста постоянно употребяват тази процедура в някогашните руски републики и Централна Азия. Предприемат се всевъзможни начинания за взаимно военно образование, миротворческо наличие, модернизации на армиите, антитерористични образования и прочие Класически образец е Грузия, която взе участие в взаимни учения с НАТО от 1994 година, и от този момент до момента армията й се образова от американски, немски и турски инструктори, а грузински елементи участваха в Ирак, Косово и Афганистан. През 2008 година тогавашният грузински президент Михаил Саакашвили насочва писмо до генералния секретар на НАТО, че Грузия е подготвена да се причисли към алианса. На срещата на върха през същата година страните от Източна Европа поддържат единомислещо участието на Грузия, само че страните от Западна Европа, изключително Франция и Германия, са уклончиви, предвиждайки, че Русия ще реагира симетрично. Като резултат през същата 2008-а след петдневна война Русия признава Южна Осетия и Абхазия за самостоятелни републики. А Грузия остава на прага на НАТО, посъветвана да се оправи с вътрешните си проблеми.
Днес Украйна и Грузия още веднъж са призовани да се причислят към НАТО, което е недопустимо за Русия. Всъщност Съединени американски щати не признават монопола на съветските национални ползи в постсъветското пространство. И демонстрират на Русия, че няма право на несъгласие върху изборите на някогашните руски републики дали да членуват в НАТО. Американските медии опъват нервите на Путин, списвайки прогнози за инвазия в Украйна. Преди два дни The Wall Street Journal написа, че когато бил млад чиновник в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), оценката за Путин била, че имал „ намалено възприятие за заплаха “, т.е., че е податлив да поема неоправдани опасности. В публикацията се дава образец от 1989 година, когато ядосана навалица от протестиращи жители на Германска демократична република обкръжават щаб-квартирата на ЩАЗИ и постройката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден. Владимир Путин, представяйки се за елементарен преводач, стартира да беседва с нападателната навалица, като предотвратява опцията за щурмуване на постройката. Този факт се показва през днешния ден като „ минус на характера “ на Путин, той е упрекнат, че търси война, и желае да компенсира част от загубите на Съветска Русия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, прибирайки най-малко Украйна.
Съединени американски щати настойчиво следват тезата на Бжежински, че без Украйна Русия не е империя. Но опитите на Съединени американски щати да трансфорат Украйна във боен полигон против Русия няма да останат без реакция. Най-вероятно Русия ще признае Донецката и Луганска републики, след което ще ги приобщи към Руската федерация, оспорвайки по този метод световното предимство на Съединени американски щати. При сходен сюжет нито Съединени американски щати, нито НАТО ще могат да създадат нещо изключително за Украйна. Някои западни специалисти настояват, че изваждането на Крим от Украйна се е случило с помощта на бавните реакции на западните страни. По това време висшият главнокомандващ на обединените сили на НАТО и началник на американските военни сили в Европа, американският военачалник Филип Брийдлов, разказва интервенцията на Путин по този начин: „ Отначало ние видяхме няколко бързи учения на руснаците и след това внезапно те се оказаха в Крим “. Всъщност не бавността на западния отговор е повода Украйна да загуби Крим.
Причината е, че НАТО няма желание да води война с Русия. Западът ще даде на Украйна оръжия и инструктори, и ще остави Русия да прибере Източна Украйна, като инкасира големи вреди, затвърждавайки облика си на агресор . Европейски Съюз ще наложи наказания, от които самата Европа ще страда, и занапред Зелените започнаха да пристискат немският канцлер Олаф Шолц за рестрикции върху „ Северен поток - 2 “, който чака позволение за влизане в употреба. Съединени американски щати провокират Русия до дъно, разполагайки обръч от благоприятни условия за бърз световен удар към границите й . От своя страна, Русия има своя имперски инстикт, изпитва носталгия към предишното си великолепие, регистрира военната си мощност и желае да възвърне смисъла си в световния ред. Русия постоянно ще прави опити да интегрира постсъветското пространство в някакви районни съюзи, стопански и военни. Стратегията на Съединени американски щати е да предотвратят сходна опция за необратимо повишаване на Русия, по тази причина поставят изключителни старания да раздират връзките сред постсъветските републики и някогашната им метрополия. Съединени американски щати желаят да основат „ неруска опция “ за локалните елити. Единственият метод това да се случи, е като конфигурират русофобски държавни управления, които да организират политики на борба с Русия – да изтласкат руснаците от енергийните стопански планове и да позволен разполагане на западни военни запаси на териториите си . Паралелно се образува нов обществен бранш и медиен свят, който да построява поколенческа смяна във възгледите на популацията. И в случай че Русия разчита на олигархични проруски елити, то Съединени американски щати работят за създаване на необятна каста, която образува добре обосновани антируски настроения на публичния запас. Американското изпитание очевидно реализира резултат. Русия загуби Украйна, и следва да работи изключително, в случай че е неспособна на бездънен компромис тъкмо за Украйна. Истината е, че против технологиите на Съединени американски щати в постсъветското пространство през последните трийсет години Русия ползва тактическа, импулсивно-реактивна политика, която е повече импровизация, в сравнение с добре обрисувана и здрава външнополитическа теория .
И отговорът, който американците прелестно схващат, е един-единствен: Украйна да не влиза в НАТО, дружно с това Съединени американски щати и НАТО да престанат да усвояват територии от постсъветското пространство . Тъй като искане, обвързвано само с Украйна, би провокирало стихия от фокусирани мнения върху Украйна и запъване на американското хегемониално его, руснаците са решили да преувеличат разговора с невъзможни претенции и по този начин да дадат опция на Съединени американски щати да правят отстъпка единствено с една дребна съвсем куртоазна крачка обратно, като не усвояват Украйна. Търговски трик, нищо повече. И в действителност България и Румъния няколко дни ще се занимават с това – да отговорят на съветското външно министерство, да не ни споделя Русия на нас какво да вършим, ние сме суверенни страни и прочие
Не е наложително някоя страна да е член на НАТО, с цел да има дейно взаимоотношение с алианса и военните й запаси да бъдат усвоени и преструктурирани. Съединени американски щати доста постоянно употребяват тази процедура в някогашните руски републики и Централна Азия. Предприемат се всевъзможни начинания за взаимно военно образование, миротворческо наличие, модернизации на армиите, антитерористични образования и прочие Класически образец е Грузия, която взе участие в взаимни учения с НАТО от 1994 година, и от този момент до момента армията й се образова от американски, немски и турски инструктори, а грузински елементи участваха в Ирак, Косово и Афганистан. През 2008 година тогавашният грузински президент Михаил Саакашвили насочва писмо до генералния секретар на НАТО, че Грузия е подготвена да се причисли към алианса. На срещата на върха през същата година страните от Източна Европа поддържат единомислещо участието на Грузия, само че страните от Западна Европа, изключително Франция и Германия, са уклончиви, предвиждайки, че Русия ще реагира симетрично. Като резултат през същата 2008-а след петдневна война Русия признава Южна Осетия и Абхазия за самостоятелни републики. А Грузия остава на прага на НАТО, посъветвана да се оправи с вътрешните си проблеми.
Днес Украйна и Грузия още веднъж са призовани да се причислят към НАТО, което е недопустимо за Русия. Всъщност Съединени американски щати не признават монопола на съветските национални ползи в постсъветското пространство. И демонстрират на Русия, че няма право на несъгласие върху изборите на някогашните руски републики дали да членуват в НАТО. Американските медии опъват нервите на Путин, списвайки прогнози за инвазия в Украйна. Преди два дни The Wall Street Journal написа, че когато бил млад чиновник в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), оценката за Путин била, че имал „ намалено възприятие за заплаха “, т.е., че е податлив да поема неоправдани опасности. В публикацията се дава образец от 1989 година, когато ядосана навалица от протестиращи жители на Германска демократична република обкръжават щаб-квартирата на ЩАЗИ и постройката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден. Владимир Путин, представяйки се за елементарен преводач, стартира да беседва с нападателната навалица, като предотвратява опцията за щурмуване на постройката. Този факт се показва през днешния ден като „ минус на характера “ на Путин, той е упрекнат, че търси война, и желае да компенсира част от загубите на Съветска Русия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, прибирайки най-малко Украйна.
Съединени американски щати настойчиво следват тезата на Бжежински, че без Украйна Русия не е империя. Но опитите на Съединени американски щати да трансфорат Украйна във боен полигон против Русия няма да останат без реакция. Най-вероятно Русия ще признае Донецката и Луганска републики, след което ще ги приобщи към Руската федерация, оспорвайки по този метод световното предимство на Съединени американски щати. При сходен сюжет нито Съединени американски щати, нито НАТО ще могат да създадат нещо изключително за Украйна. Някои западни специалисти настояват, че изваждането на Крим от Украйна се е случило с помощта на бавните реакции на западните страни. По това време висшият главнокомандващ на обединените сили на НАТО и началник на американските военни сили в Европа, американският военачалник Филип Брийдлов, разказва интервенцията на Путин по този начин: „ Отначало ние видяхме няколко бързи учения на руснаците и след това внезапно те се оказаха в Крим “. Всъщност не бавността на западния отговор е повода Украйна да загуби Крим.
Причината е, че НАТО няма желание да води война с Русия. Западът ще даде на Украйна оръжия и инструктори, и ще остави Русия да прибере Източна Украйна, като инкасира големи вреди, затвърждавайки облика си на агресор . Европейски Съюз ще наложи наказания, от които самата Европа ще страда, и занапред Зелените започнаха да пристискат немският канцлер Олаф Шолц за рестрикции върху „ Северен поток - 2 “, който чака позволение за влизане в употреба. Съединени американски щати провокират Русия до дъно, разполагайки обръч от благоприятни условия за бърз световен удар към границите й . От своя страна, Русия има своя имперски инстикт, изпитва носталгия към предишното си великолепие, регистрира военната си мощност и желае да възвърне смисъла си в световния ред. Русия постоянно ще прави опити да интегрира постсъветското пространство в някакви районни съюзи, стопански и военни. Стратегията на Съединени американски щати е да предотвратят сходна опция за необратимо повишаване на Русия, по тази причина поставят изключителни старания да раздират връзките сред постсъветските републики и някогашната им метрополия. Съединени американски щати желаят да основат „ неруска опция “ за локалните елити. Единственият метод това да се случи, е като конфигурират русофобски държавни управления, които да организират политики на борба с Русия – да изтласкат руснаците от енергийните стопански планове и да позволен разполагане на западни военни запаси на териториите си . Паралелно се образува нов обществен бранш и медиен свят, който да построява поколенческа смяна във възгледите на популацията. И в случай че Русия разчита на олигархични проруски елити, то Съединени американски щати работят за създаване на необятна каста, която образува добре обосновани антируски настроения на публичния запас. Американското изпитание очевидно реализира резултат. Русия загуби Украйна, и следва да работи изключително, в случай че е неспособна на бездънен компромис тъкмо за Украйна. Истината е, че против технологиите на Съединени американски щати в постсъветското пространство през последните трийсет години Русия ползва тактическа, импулсивно-реактивна политика, която е повече импровизация, в сравнение с добре обрисувана и здрава външнополитическа теория .
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ