Мощността на взрива е почти съпоставима с тази на ядрената

Мощността на гърмежа е съвсем съпоставима с тази на нуклеарната детонация в Хирошима.

Огненият дирек се вижда на над 100 км, а температурата бързо доближава хиляди градуси.

„Като великански свещи горяха дървета, вишнево-червените вагони димяха край рова. Носеще се напълно неосъществим обединен зов на болежка и смут от стотици умиращи и обгорени хора. Изгоря гората, изгоряха спалните вагони, изгоряха хората. Хвърлихме се да ловим въргалящите се „живи факли“, тушахме огъня по тях, отнасяхме ги по-близо до пътя и по-далеч от огъня. Апокалипсис“ – по този начин редакторът на в. „Стальная искра“ Валерий Михеев следствията от жестоката жп злополука от 4 юни 1989 година по Транссибирската автомагистрала в Башкирската АССР (1500 км източно от Москва). Сергей Титов/Sputnik

Причина за нещастието е щета в разположения наоколо до жп линиите газов водопровод, вследствие на която в безлюдната равнина бързо стартира да се натрупва газ. Малко след 1 ч. през нощта в това газово „езеро“ в срещуположни направления влизат два пътнически състава. Достатъчна е една искра или изхвърлен фас, с цел да се разгърне същинският пъкъл на земята. Сергей Титов/Sputnik

Мощността на обемния гърмеж е съвсем съпоставима с тази от нуклеарния гърмеж в Хирошима (12 против 16 килотона тринитротолуол). Огненият дирек се вижда на над 100 км, а ударната вълна избива стъклата в домовете на гр. Аш на 11 км от случая. В низината обаче е същински призрачен сън: температурата за малко време доближава хиляди градуси, пожарът обгръща 150 хектара гори, разпростира се на 350 м жп линии, част от вагоните със спящи хора за изхвърлени то състава и разпръснати по рова, други, останали на пътя, изцяло изгарят. Сергей Титов/Sputnik

„Събудих се от това, че паднах от втория етаж на пода – а в близост всичко към този момент гореше“, Наталия К. от Адлер. „Струваше ми се, че ми се присънва някакъв призрачен сън: гори и се смъква кожата от ръката ми, под краката ми пълзи обхванато от пламъците дете, а към мен върви с протегнати ръце боец с празни очни ябълки, аз лазя край жена, която не може да потуши личните си коси, а в купето няма към този момент нито полки, нито порти, нито прозорци“. Сергей Титов/Sputnik

Петгодишната Таня Сопилняк с братята и родителите си от Сибир за отмора на Черно море: „Вагонът изгоря за три минути… дръжките на вратите се разтопиха и заклиниха. Мама получи изгаряния, тъй като се хвана за дръжките – всичко стана за секунда. Не можехме да избием прозореца. После от горещината то единствено се пръсна и протегнахме шии, най-малко с цел да дишаме… Хората крещят, пищят, а след това млъкват. Млъкват, тъй като умират. Едва се измъкнахме и се чу втори гърмеж и нашият вагон се взриви“. Валентин Кузмин/ТАСС

Когато управляващите осъзнават каква огромна злополука се е случила, в регионът на бедствието неотложно са мобилизирани всички налични в района пожарни, лекари и военни. „Картината, която видяхме там, подсещаше на следствията от нуклеарен гърмеж. Докосваш листо на дървото – а то се разпада в ръката ти. Там видях и по какъв начин гори желязото и капе алуминият“, лекарят от уфимската болница Радик Зинатулин. Контузените хора със страшни изгаряния на дихателните пътища, краката, лицата и телата са откарани в лечебни заведения на рейсове, камиони и с вертолети. Много съумяват да стигнат живи до операционния стол, където обаче почиват. Валентин Кузмин/ТАСС

На работещите на пепелището бойци дават алкохол – те безусловно са потресени и им се гади от изгребването на обгорените тела и желязо. Скоро на мястото на нещастието идват и роднините на починалите, които се хвърлят обезверено да търсят измежду руините своите близки. Далеч не постоянно това е допустимо, тъй като някои от жертвите просто нямат глави. Валерий Зуфаров/ТАСС

Лекарят Виктор Смолников сърцераздирателна сцена, на която става очевидец в болничното заведение в Уфа: „Вряза ми се в паметта: лежи момченце от глава до пети в бинтове. Влизат в стаята две дами – и двете настояват, че това е синът им. Тук детето отвори очи, погледна едната от тях и викна „Мама, мама“. Втората зарида. Детето и беше изгоряло…“ Сергей Титов/Sputnik

Към страшната покруса води съчетанието от човешка небрежност и тежка случайност. Повредите в газопровода са нанесени от екскаватора още при полагането му през 1985 година. След четири години дупката доближава 1,7 метра. В навечерието на гърмежа обслужващият личен състав вижда рухването в налягането на тръбопровода, само че вместо да потърси източника на казуса, просто усилва подаването на газ, което още повече утежнява обстановката. Остават без внимание и известията на машинистите от преминаващите влакове за това, че усещат в низината мощна миризма на газ. И за похлупак не е трябвало двата влака да се намират в този сектор по едно и също време: единият от тях се е движел с огромно закъсняване, тъй като му се наложило да смъкна бременна пътничка, която е имала потребност от незабавна хоспитализация. Андрей Соловьoв/ТАСС

Съдебните работи не престават до 1995 година. Върховният съд на Руската федерация осъжда седем души, директно свързани с слагането на тръбите и пренебрегнали нанесените повреди. Четирима от тях мигновено са амнистирани за 50-годишнината от Победата във Великата отечествена война, един скоро по-късно е оневинен и едвам двама получават две години в колония за лица, направили закононарушение по несъобразителност. Валентин Кузмин/ТАСС

По публични данни вследствие на жп злополуката край Уфа от 1284 пасажери в двата влака умират 575 души, 181 от които са деца. Почти изцяло умира юношеският хокеен тим „Трактор-73“, двукратни първенци на Съветския съюз. Стотици хора остават инвалиди за цялостен живот. „И дод нес не би трябвало ръцете ми да ги близват слънчеви лъчи, –  шафнерът Валентина Джонджуа. – Ако попадне слънце, ръцете ми стартират да почерняват. Не да почервеняват, а да почерняват. Но останах жива“. Сергей Титов/Sputnik

създател: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com