Историята на една 36-дневна новина през погледа на репортерите – сагата Вера Су
Морските хора у нас ще запомнят тази година с една 36-дневна вест – сагата към засядането и изтеглянето на " Вера Су ". Защо корабът се блъсна в скалите, за какво го спасяваха толкоз дълго, какво се случваше всеки ден на Камен бряг – това разказваха и посочваха репортерите на Българска национална телевизия във Варна. Много от претърпяното остана зад кадър, по тази причина в този момент допълваме историята – с репортерската позиция.
Около 4 сутринта на 20 септември на скалите в естествения резерват Яйлата " кацна " непредвиден посетител – по неразбираеми и до момента аргументи натовареният с карбамид транспортен съд " Вера Су " се блъсна в брега и стартира да потъва. В развиване сагата " Вера Су " подсети няколко констатации без детайл на изненада – дългата командна верига от столицата до морето води до забавяния, връзката е пословично сложна, а най-после са отговорни публицистите.
" В ранната заран след нощта на случая стоях на брега на Камен бряг в очакване да се включа директно в " Денят стартира ". Пред себе си виждах товарен транспортен съд, който безусловно се беше врязал в скалите, без да имам никаква информация какво се случва - макар опитите да се свържа с институциите. Първите данни, които те подадоха към медиите, бяха едвам в късния следобяд ", съобщи Петя Иванова.
В началото никой не очакваше неприятната вест да продължи повече от месец. Имаше ли и добра
" Инцидентът с кораба " Вера Су " сподели, че за българската страна Черно море е просто една красива панорама, а не място, където може да се практикува съвременен превоз. Близо 36 дни бяха нужни на страната, до момента в който изтегли кораба от плитчините край Камен бряг ", добави Деян Михайлов.
Какво не схванаха феновете през това време? Например, какво може да ти коства да стигнеш до мястото на фотосите и да се върнеш.
" Представете си – пързаляте се с оператора в тъмното към кораба по една тясна глинеста пътека, натоварени с към 20 кг техника. А на връщане освен е мрачно и хлъзгаво, вали и дъжд, а на всички места падат гръмотевици една след друга. И в този миг си мислите – идващият път може да ме уцели ", добави Петър Дойкински.
А различен път даже не остава време да се замислите.
" Всеки ден екипите ни прекосяваха по тясната стръмна пътека на метри от скалите на Камен бряг. И тъкмо някъде там, до заседналия транспортен съд, потъна и моят боязън от височините ", споделя Даниела Цекова.
Интересното е и отвън кадър – когато някой чества рожден ден на скалите, с пристигналото отнякъде куче, в палатка измежду тръните.
" Когато в края на деня трябваше да приберем палатката, с сякаш леката задача се заеха няколко от сътрудниците ни, лиши им обаче повече от час, макар че в това време гледаха клипче в интернет, в което една усмихната жена сгъваше палатка и я прибираше в калъфа тъкмо за една минута ", споделя Мариана Малева.
Най-сложно е, когато страстите заплашват да надделеят над професионализма.
" Най-трудно се разясняват най-емоционалните фрагменти - като евакуацията на моряците. Те трябваше да се качат по въжетата, опънати над скалите, а капитанът, който остана финален, първо се елементарни с кораба. И ти преживяваш тези моменти като човек, само че като кореспондент просто би трябвало да си справедлив ", споделя Силвия Русенова.
Започнала по мрачно, историята на " Вера Су " край Камен бряг приключи отново по мрачно – минути след среднощ на 26 октомври.
" Беше към този момент доста студено, сътрудниците си помагахме, с каквото можем, кучето Песо беше непрестанно с нас. На борда през цялата вечер имаше екипи, осветяване, работа. Ние обаче залагахме дали ще се наложи да планираме и новогодишния си ваучър на Камен бряг. Все отново, минути след среднощ корабът потегли ", сподели още Светлана Ганчева.
Накрая " Вера Су " стигна до Варна, въпреки и не на личен ход, с цел да приключи пътя си на сухия док в " Терем ". А в края на декември корабът " Вера Су " беше нарязана на 40 части – най-малко под формата на огромна торта.
Така целият варненски екип взе сладостен реванш за 36-дневните неволи. Истинският транспортен съд е все по този начин на док, остават и въпросите за какво се блъсна, а също кой какво и по какъв начин да промени, с цел да няма повтаряне. Но това към този момент е история за новата година.
Около 4 сутринта на 20 септември на скалите в естествения резерват Яйлата " кацна " непредвиден посетител – по неразбираеми и до момента аргументи натовареният с карбамид транспортен съд " Вера Су " се блъсна в брега и стартира да потъва. В развиване сагата " Вера Су " подсети няколко констатации без детайл на изненада – дългата командна верига от столицата до морето води до забавяния, връзката е пословично сложна, а най-после са отговорни публицистите.
" В ранната заран след нощта на случая стоях на брега на Камен бряг в очакване да се включа директно в " Денят стартира ". Пред себе си виждах товарен транспортен съд, който безусловно се беше врязал в скалите, без да имам никаква информация какво се случва - макар опитите да се свържа с институциите. Първите данни, които те подадоха към медиите, бяха едвам в късния следобяд ", съобщи Петя Иванова.
В началото никой не очакваше неприятната вест да продължи повече от месец. Имаше ли и добра
" Инцидентът с кораба " Вера Су " сподели, че за българската страна Черно море е просто една красива панорама, а не място, където може да се практикува съвременен превоз. Близо 36 дни бяха нужни на страната, до момента в който изтегли кораба от плитчините край Камен бряг ", добави Деян Михайлов.
Какво не схванаха феновете през това време? Например, какво може да ти коства да стигнеш до мястото на фотосите и да се върнеш.
" Представете си – пързаляте се с оператора в тъмното към кораба по една тясна глинеста пътека, натоварени с към 20 кг техника. А на връщане освен е мрачно и хлъзгаво, вали и дъжд, а на всички места падат гръмотевици една след друга. И в този миг си мислите – идващият път може да ме уцели ", добави Петър Дойкински.
А различен път даже не остава време да се замислите.
" Всеки ден екипите ни прекосяваха по тясната стръмна пътека на метри от скалите на Камен бряг. И тъкмо някъде там, до заседналия транспортен съд, потъна и моят боязън от височините ", споделя Даниела Цекова.
Интересното е и отвън кадър – когато някой чества рожден ден на скалите, с пристигналото отнякъде куче, в палатка измежду тръните.
" Когато в края на деня трябваше да приберем палатката, с сякаш леката задача се заеха няколко от сътрудниците ни, лиши им обаче повече от час, макар че в това време гледаха клипче в интернет, в което една усмихната жена сгъваше палатка и я прибираше в калъфа тъкмо за една минута ", споделя Мариана Малева.
Най-сложно е, когато страстите заплашват да надделеят над професионализма.
" Най-трудно се разясняват най-емоционалните фрагменти - като евакуацията на моряците. Те трябваше да се качат по въжетата, опънати над скалите, а капитанът, който остана финален, първо се елементарни с кораба. И ти преживяваш тези моменти като човек, само че като кореспондент просто би трябвало да си справедлив ", споделя Силвия Русенова.
Започнала по мрачно, историята на " Вера Су " край Камен бряг приключи отново по мрачно – минути след среднощ на 26 октомври.
" Беше към този момент доста студено, сътрудниците си помагахме, с каквото можем, кучето Песо беше непрестанно с нас. На борда през цялата вечер имаше екипи, осветяване, работа. Ние обаче залагахме дали ще се наложи да планираме и новогодишния си ваучър на Камен бряг. Все отново, минути след среднощ корабът потегли ", сподели още Светлана Ганчева.
Накрая " Вера Су " стигна до Варна, въпреки и не на личен ход, с цел да приключи пътя си на сухия док в " Терем ". А в края на декември корабът " Вера Су " беше нарязана на 40 части – най-малко под формата на огромна торта.
Така целият варненски екип взе сладостен реванш за 36-дневните неволи. Истинският транспортен съд е все по този начин на док, остават и въпросите за какво се блъсна, а също кой какво и по какъв начин да промени, с цел да няма повтаряне. Но това към този момент е история за новата година.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ