Моята мечта не е мечта, а път
MORIO. Може би сте виждали това име изписано по стените на София. Може би сте виждали и неговите графити и в случай че е по този начин сигурно не сте останали безразлични. Графитите му предизвикат, в тях могат да се видят отразени действителността, предразсъдъците и стандартите ни, през погледа на сатирата. Тези графити те карат да се спреш и да се замислиш.
„ Доста афоризми и мисли има, които чета и които ме стимулират да основа нещо свое. Рисувам графити от 10 години, само че общоприетите графити, които са свързани с разчупени букви, които множеството хора не схващат. И пристигна един миг, в който желаех да трансформира стила си, да го свържа с тези афоризми и мисли, които ми оказват помощ да уголемявам своя светоглед. Може би схващам нещата по този начин, преди го върших напълно за мен, без да се интересувам дали близките го схващат и им е ясно. Сега се пробвам да уравновесявам нещата. “
„ Човешката памет работи по този метод. Ако ти кажа някаква мисъл, може да я запомниш. Но в случай че ти кажа избрана мисъл и се случи някакво събитие дружно с нея, чисто психически ти би я запомнил повече. Смятам, че рисунката е обвързвана по този метод с текста. Повечето от нещата, които върша са тъкмо по този начин, първо намирам дадената мисъл, която ми харесва или дадения афоризъм и по-късно рисувам рисунката, като залагам доста на неуместни моменти, сатирични. “
„ Има едно факсимиле, което споделя, че изкуството имитира живота. Това, което ми харесва на градската среда, на творчеството отвън галерията, е самата последователност. Всичко е преходно в нашия живот, самите ние сме преходни, по този метод тази рисунка е преходна. Аз мога през днешния ден да я обрисувам и на следващия ден да я няма. След една седмица може някои да я е надраскал. Смятам, че чисто от екзистенциална позиция имитира живота. “
„ Това, което ми харесва в уличното изкуство е достъпността. Човек може да отиде на работа, да се загледа, може да му оказа помощ по някакъв метод, да си отвори съзнанието или да намерения по даден въпрос, по друг метод. В днешно време хората всеобщо си живеят в главата. Всеки има своя позиция и мъчно приема друга от неговата. Затова се пробвам да пречупя съзнанието на хората, които виждат моите неща. “
„ Действителността е доста разтегливо разбиране. Както споделят невролингвистичните психолози, територията е една, има голям брой карти. Всеки един от нас е една карта. Аз схващам света по един метод, ти го възприемаш по различен. Гледам, доколкото е допустимо, посредством моите творби да осреднявам, с цел да може да резонира с повече хора, само че това е нещо, което хората към този момент би трябвало да кажат. “
Целият диалог чуйте в атачмънта.
Снимките са предоставени от MORIO
„ Доста афоризми и мисли има, които чета и които ме стимулират да основа нещо свое. Рисувам графити от 10 години, само че общоприетите графити, които са свързани с разчупени букви, които множеството хора не схващат. И пристигна един миг, в който желаех да трансформира стила си, да го свържа с тези афоризми и мисли, които ми оказват помощ да уголемявам своя светоглед. Може би схващам нещата по този начин, преди го върших напълно за мен, без да се интересувам дали близките го схващат и им е ясно. Сега се пробвам да уравновесявам нещата. “
„ Човешката памет работи по този метод. Ако ти кажа някаква мисъл, може да я запомниш. Но в случай че ти кажа избрана мисъл и се случи някакво събитие дружно с нея, чисто психически ти би я запомнил повече. Смятам, че рисунката е обвързвана по този метод с текста. Повечето от нещата, които върша са тъкмо по този начин, първо намирам дадената мисъл, която ми харесва или дадения афоризъм и по-късно рисувам рисунката, като залагам доста на неуместни моменти, сатирични. “
„ Има едно факсимиле, което споделя, че изкуството имитира живота. Това, което ми харесва на градската среда, на творчеството отвън галерията, е самата последователност. Всичко е преходно в нашия живот, самите ние сме преходни, по този метод тази рисунка е преходна. Аз мога през днешния ден да я обрисувам и на следващия ден да я няма. След една седмица може някои да я е надраскал. Смятам, че чисто от екзистенциална позиция имитира живота. “
„ Това, което ми харесва в уличното изкуство е достъпността. Човек може да отиде на работа, да се загледа, може да му оказа помощ по някакъв метод, да си отвори съзнанието или да намерения по даден въпрос, по друг метод. В днешно време хората всеобщо си живеят в главата. Всеки има своя позиция и мъчно приема друга от неговата. Затова се пробвам да пречупя съзнанието на хората, които виждат моите неща. “
„ Действителността е доста разтегливо разбиране. Както споделят невролингвистичните психолози, територията е една, има голям брой карти. Всеки един от нас е една карта. Аз схващам света по един метод, ти го възприемаш по различен. Гледам, доколкото е допустимо, посредством моите творби да осреднявам, с цел да може да резонира с повече хора, само че това е нещо, което хората към този момент би трябвало да кажат. “
Целият диалог чуйте в атачмънта.
Снимките са предоставени от MORIO
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ