Непрежалимата Македония, III част
" Моралната гражданска война - гражданска война в мозъка, сърцето и душата на един рабски народ - е най-великата задача "
Гоце Делчев
Непрежалимата Македония II
Възраждането и революцията са невъзможни поотделно. Всъщност едното е разследване на другото. Довчерашната " парадайса " надига глава. Един духовник в светата обител на Атон, заслужен правоприемник на Евтимий Търновски, написа страниците на история, която възкресява заветите на Борис, Симеон, Самуил и Иван Асен II, с цел да трансформира агнетата в лъвове. Чрез просветното придвижване и битката за църковно отделяне от XVIII насетне, българите осъзнават мястото си в политическия, социално-икономическия и културния живот и са подготвени да го извоюват и отстояват. Родът се възражда, а яремът стартира да тежи от ден на ден на тези, които най-ясно чуват повика на свободата. Паметта към този момент е движеща мощ на самостоятелния блян към рационализиране и одобряване. Тя бликва като извор, който цялостни по едно и също време водите на Вардар, Струма, Искър, Марица, Тунджа, Янтра и Дунав. Славното минало ражда фантазията за славно бъдеще. Мечта за чието реализиране, героите заплащат с кръвта и живота си, с цел да останат в песните и легендите на един народ, който през днешния ден, повече отвсякога, се нуждае от нова фантазия. И нови герои.
Тази трета част е отдадена на тях. На тези, които се покриха с заплаща на вечността, с цел да ни водят, когато е най-тъмно. Но и да ни съдят, когато сами се обезсилваме и помиряваме с неправдите, когато предаваме ближните, или забравяме кои сме. Посветена е и на тези, които ги следваха и не престават да ги следват в устрема си за национално обединяване оттатък границите на дребните политически интриги и личностни противоборства. Посветена е и на грешките и грешниците пред олтара на България. Защото в пантеона на националното съзряване, всички сме част от едно цяло.
Берлинският конгрес и подписаният Берлински контракт на 13 юли 1878 година раздират България по нечовечен метод. Тази неправда се трансформира в компас на последвалите български политики, които непроменяемо са свързани с непостижимата задача да съумеят да обединят българите от всички територии, които остават отвън границите на новосформиралото се княжество. В идващите десетилетия младата страна ще даде над 200 000 жертви, преследвайки идеята за национално единение. Като че ли в народопсихологията до ден-днешен най-болезнена и незарастваща остава раната, обвързвана със орисите на българите от Македония. Вековната българска област пази спомените за св. Климент и св. Наум, за Охридската книжовна школа и Симеоновия " Златен век ", за нещастието на самуиловите бойци, ослепени от яростта на Българоубиеца, за въстанието на Петър Делян, за битката на именития Крали Марко и обесения над Вардар Карпош. Тази памет кара хора като Дамян (Даме) Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров, Христо Татарчев и други, да посветят живота си на битката за освобождение и приобщаване на Македония към България. Всеотдайността и жертвоготовността, с която те пазят българщината от непознати похищения, продължавайки делото на Апостола Васил Левски, ги подрежда измежду най-извисените исторически персони от по-новата ни история, а българския народ ги увенчава със подобаващ храбър ореол.
На 23 октомври 1893 година в Солун Даме Груев от с. Смилево, Битолско, Христо Татарчев от с. Богомила, Велешко и Антон Димитров от с. Айватово, Солунско, поставят основите на Македонска революционна организация (МРО), отпред с Централен македонски революционен комитет (ЦМРК) (по образеца на БРЦК). Целта ѝ е извоюване автономност на Македония и Одринско въз учредена член 23 от Берлинския контракт. Като основна причина за основаването ѝ е посочена турската робия и непознатите пропаганди – гръцка и сръбска. Членове на МРО могат да бъдат единствено българи. На извършения конгрес в Солун през 1896 година са признати правилник и устав на Българския македоно-одрински революционен комитет (БМОРК). В тях се упорства за цялостна политическа автономност на Македония и Одринско, реализирано с всички вероятни средства, като се разчита единствено на българското население. В края на 1896 година в София е намерено Задграничното посланичество на БМОРК, като за задгранични представители са определени Гоце Делчев и Гьорче Петров. ( " Македония. Историческата истина ", Пламен Павлов и Людмил Спасов, изд. Световна библиотека, 2021)
През 1902 година БМОРК се преименува в Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО), като в член 1 на устава се позволява уголемение: " ТМОРО има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни детайли в Македония и Одринско, без разлика на националност, за извоюване посредством гражданска война цялостна политическа автономност за тия две области. Член може да бъде всеки македонец и одринец, без значение от генезис и религия ". На Рилския конгрес през 1905 година ТМОРО е наречена Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Това развиване и " разтваряне " на организацията дава актуалните доводи на днешните северномакедонци да си измислят зараждането на македонско съзнание измежду популацията. Те местят фокуса върху един политически акт, който обаче цели две надалеч по-прости неща. Първо да приобщи допустимо най-широк кръг от симпатизанти, които са изтощени от безчинствата на Високата врата (така самият протест би имал по-голям късмет за успех), и второ по този метод да не въвлича непосредствено в спора самата България, която се намира в комплицирана политическа конюнктура, заобиколена от враждебни съседи след Съединението през 1885 година и последвалата война.
Освен зараждането и развиването на ВМОРО (ВМРО), друга противоречива тематика в актуалния подтекст на договарянията сред България и РСМ е живота и делото на Гоце Делчев. Българският воин е роден на 4 февруари 1872 година в Кукуш, в фамилията на Никола и Султана Делчеви. През своето детство и юношество Делчев посещава български учебни заведения и приключва Солунската българска мъжка гимназия " Св. св. Кирил и Методий ". Именно там бъдещият бунтовник се среща с хора като Дамян Груев, Борис Сарафов и Гьорче Петров. Дамян Груев притегля Гоце Делчев в БМОРК, на която последният става и в действителност началник на по-късен стадий. Историята почива на обстоятелства. Българските научни среди неведнъж са коментирали и потвърдили тези обстоятелства и моето желание не е да ги възпроизвеждам. За страдание политиката постоянно има за цел да направи обстоятелствата угодни за своите упоритости, които не постоянно кореспондират с възприятията и паметта на хората.
Съвременните политически въпроси, касаещи Гоце Делчев, постоянно опират до думичката " компромис ". Но можем ли ние, българите, чисто човешки да се съгласим на компромис по отношение на личността на човек, който през целия си живот има една-единствена цел: " Другари, не виждате ли, че в този момент към този момент не сме плебеи на разпадащата се турска страна, а сме плебеи на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята цялостна капитулация в Берлин?! Затова би трябвало да се борим за автономията на Македония и Одринско, с цел да ги запазим в тяхната целокупност, като един стадий за бъдещето им присъединение към общото Българско родно място ".
След потушаването на Илинденското въстание през 1903 година и загубата на България в Първата международна война 1914-1918 година, желанието и очакванията на българите за национално обединяване още веднъж са сложени на тестване. В тези смутни времена на напред във времето в национално-освободителното придвижване в Македония излиза Тодор Александров. Българският бунтовник води продължителна битка, с цел да опази организацията чиста от разнообразни политически вмешателства.
" Аз съм оръдие единствено на концепцията за освобождението на Македония и обединяването на българския народ. Това съм го потвърдил с целия си живот, като съм пожертвал за тази концепция всичко, с изключение на живота ми, който инцидентно е оцелял… "
Тодор Александров, 3 април, 1917 година
И въпреки всичко великият българин се прости и с живота си.
От 8 до 26 ноември 1923 година в Москва се организира VI конференция на Балканската комунистическа федерация (БКФ). В заключителната резолюция по македонския и тракийски въпрос се предлага " македонските и тракийските народности " да се съюзят с служащите и селяните от другите балкански страни за извоюване на самостоятелна Македония и Тракия и основаване на непринуден съюз на самостоятелни републики. Петият конгрес на Коминтерна в Москва (17 юни - 8 юли 1924 г.) приема резолюция, с която удостоверява решенията на БКФ. Формулираната на конгреса теза за македонска, тракийска и добруджанска република получава по-нататъшно развиване в изнесения от Георги Димитров отчет пред Седмата конференция на БКФ в Москва (9-18 юли 1924 г.) В него се акцентира, че Македонският въпрос не е български, а общобалкански. ( " Македония. Историческата истина ", Пламен Павлов, Людмил Спасов, изд. Световна библиотека, 2021)
Източник: БГНЕС
Ето по този начин стартира най-голямото изменничество в актуалната ни история . В последвалите събития задачата на Георги Димитров и комунистите е една - заличаване на Вътрешна македонска революционна организация, Тодор Александров и другите водачи на организацията и усвояване на българското население. На 31 август 1924 година в местността Лопово над с. Сугарево, в Пирин, Александров и бодигардът му Панзо Зафиров са убити. Така се стига до разгрома на Вътрешна македонска революционна организация и разделянето му.
Всъщност Георги Димитров не стопира дотук. " Вождът " на революцията (който години по-рано бяга и оставя бунтовниците срещу царската корона на милостта на ориста, откакто персонално провежда така наречен Септемврийско въстание) ефективно приготвя образуването на Балканска федерация, която да слее България с Югославия. За да реализира тази си " фантазия ", Димитров е подготвен да съобщи Пиринска Македония в състава на новосформиращата се Македонска република в рамките на Югославия. В подмяна се допуска връщането на Западните околности назад на България. На 21 декември 1944 година Димитров оповестява на партийното управление в София: " Двете договарящи се страни признават на македонския народ цялостно право на самоопределяне. България се съгласява на присъединение на принадлежащите ѝ от 1913 година елементи (т.е. Пиринска Македония), в случай че нейното население пожелае това към Македония в границите на Югославия ". На 22 февруари 1945 година Георги Димитров телеграфира в Москва: " Ние не би трябвало да се опасяваме да заявим, че нашата партия е решителна за признание на македонците като обособен народ ".
Насърчаването от страна на България за сходни дейности е знак на политическо главозамайване от страна на човек, който е напълно зависим на канони, прекомерно неразбираеми даже за своите съвременници. Нужни са две десетилетия, с цел да може през март 1963 година на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков да постави началото на съдбоносен прелом на българската политика по македонския въпрос. Той афишира за груба имитация на историята изказванията за съществуването на македонска националност и народност. Тито отвръща, като слага въпроса за македонско малцинство в България. За Живков това е кръвна засегнатост и той си разрешава да предизвести югославския дипломат, че в случай че си мисли, че Съветският съюз може да окаже напън в това направление грубо се е объркал. ( " Македония. Историческата истина ", Пламен Павлов, Людмил Спасов, изд. Световна библиотека, 2021 г.)
Характерът на времената, в които живеем, дефинира курса на развиването на избрани събития. Хората постоянно сменят политическите пристрастия, преценявайки на кого и за какво да дадат доверието си, тъй като от време на време събитията го изискват. Дали политиката ще бъде лява или дясна, консервативна или демократична, зависи от доста фактори и постоянно самият избор е отвън самите нас, въпреки и да не го осъзнаваме. Но значимият въпрос тук е дали в актуалното схващане на българите, а и българските политици, съществува компас, който без значение от повратностите на ориста, да ни води единни в името на обща цел или идея? Имаме ли общонационален консенсус по значими тематики, който да е надпартиен, над лявото или дясното политическо пространство, над дребните политически сметки, който да е неразделен от нашата същина, който да ни сплотява, когато е нужно? И не е ли време най-сетне да стартираме да приказваме за национални цели, за които обратно на историята ни, да не се разделяме, а да сме обединени? Според куп социологически изследвания, повече от явно е, че тематиката за Македония е една от вероятните насочни точки в тази посока. Над 80% от обществото не желае и няма да разреши смяна в позицията ни по отношение на РСМ да се трансформира в измяна на родовата памет.
Гоце Делчев, Дамян Груев, Тодор Александров не разрешават политиката да промени заветите на Васил Левски. Самото ВМОРО е проведено по образеца на Апостола, стъпвайки върху основата на Българската екзархия и основаването на вътрешни революционни комитети, които имат за цел организирането на популацията за въоръжена битка. Явната интервенция на България единствено би застрашилa родината, за която те неведнъж декларират своята жертвоготовност.
Всъщност родината за тези велики българи е това, което е и за самите нас. Там, вътре, където няма изкуствени граници, наложени от непознати поробители или Велики сили, България е от Охрид до Черно море, България е Беломорска Тракия, Северна Добруджа и Западните околности. България е песните и костите на предците ни. България е в очите на децата ни. И през днешния ден ние сме героите, от които тя има потребност.
Изправени сме пред съдбоносно решение, касаещо приемането на РСМ в Европейския съюз. Залогът е не историята и предишното, а бъдещето. Политическият хайлайф е нагърбен с упованията да отбрани българския интерес. Всяка друга интерпретация от това да браним езика, паметта и истината, значи да правим ново изменничество. Македония не може " да бъде прежалена ", тъй като това значи да прежалим себе си и България.
Автор: Иван Велков, политолог
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Гоце Делчев
Непрежалимата Македония II
Възраждането и революцията са невъзможни поотделно. Всъщност едното е разследване на другото. Довчерашната " парадайса " надига глава. Един духовник в светата обител на Атон, заслужен правоприемник на Евтимий Търновски, написа страниците на история, която възкресява заветите на Борис, Симеон, Самуил и Иван Асен II, с цел да трансформира агнетата в лъвове. Чрез просветното придвижване и битката за църковно отделяне от XVIII насетне, българите осъзнават мястото си в политическия, социално-икономическия и културния живот и са подготвени да го извоюват и отстояват. Родът се възражда, а яремът стартира да тежи от ден на ден на тези, които най-ясно чуват повика на свободата. Паметта към този момент е движеща мощ на самостоятелния блян към рационализиране и одобряване. Тя бликва като извор, който цялостни по едно и също време водите на Вардар, Струма, Искър, Марица, Тунджа, Янтра и Дунав. Славното минало ражда фантазията за славно бъдеще. Мечта за чието реализиране, героите заплащат с кръвта и живота си, с цел да останат в песните и легендите на един народ, който през днешния ден, повече отвсякога, се нуждае от нова фантазия. И нови герои.
Тази трета част е отдадена на тях. На тези, които се покриха с заплаща на вечността, с цел да ни водят, когато е най-тъмно. Но и да ни съдят, когато сами се обезсилваме и помиряваме с неправдите, когато предаваме ближните, или забравяме кои сме. Посветена е и на тези, които ги следваха и не престават да ги следват в устрема си за национално обединяване оттатък границите на дребните политически интриги и личностни противоборства. Посветена е и на грешките и грешниците пред олтара на България. Защото в пантеона на националното съзряване, всички сме част от едно цяло.
Берлинският конгрес и подписаният Берлински контракт на 13 юли 1878 година раздират България по нечовечен метод. Тази неправда се трансформира в компас на последвалите български политики, които непроменяемо са свързани с непостижимата задача да съумеят да обединят българите от всички територии, които остават отвън границите на новосформиралото се княжество. В идващите десетилетия младата страна ще даде над 200 000 жертви, преследвайки идеята за национално единение. Като че ли в народопсихологията до ден-днешен най-болезнена и незарастваща остава раната, обвързвана със орисите на българите от Македония. Вековната българска област пази спомените за св. Климент и св. Наум, за Охридската книжовна школа и Симеоновия " Златен век ", за нещастието на самуиловите бойци, ослепени от яростта на Българоубиеца, за въстанието на Петър Делян, за битката на именития Крали Марко и обесения над Вардар Карпош. Тази памет кара хора като Дамян (Даме) Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров, Христо Татарчев и други, да посветят живота си на битката за освобождение и приобщаване на Македония към България. Всеотдайността и жертвоготовността, с която те пазят българщината от непознати похищения, продължавайки делото на Апостола Васил Левски, ги подрежда измежду най-извисените исторически персони от по-новата ни история, а българския народ ги увенчава със подобаващ храбър ореол.
На 23 октомври 1893 година в Солун Даме Груев от с. Смилево, Битолско, Христо Татарчев от с. Богомила, Велешко и Антон Димитров от с. Айватово, Солунско, поставят основите на Македонска революционна организация (МРО), отпред с Централен македонски революционен комитет (ЦМРК) (по образеца на БРЦК). Целта ѝ е извоюване автономност на Македония и Одринско въз учредена член 23 от Берлинския контракт. Като основна причина за основаването ѝ е посочена турската робия и непознатите пропаганди – гръцка и сръбска. Членове на МРО могат да бъдат единствено българи. На извършения конгрес в Солун през 1896 година са признати правилник и устав на Българския македоно-одрински революционен комитет (БМОРК). В тях се упорства за цялостна политическа автономност на Македония и Одринско, реализирано с всички вероятни средства, като се разчита единствено на българското население. В края на 1896 година в София е намерено Задграничното посланичество на БМОРК, като за задгранични представители са определени Гоце Делчев и Гьорче Петров. ( " Македония. Историческата истина ", Пламен Павлов и Людмил Спасов, изд. Световна библиотека, 2021)
През 1902 година БМОРК се преименува в Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО), като в член 1 на устава се позволява уголемение: " ТМОРО има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни детайли в Македония и Одринско, без разлика на националност, за извоюване посредством гражданска война цялостна политическа автономност за тия две области. Член може да бъде всеки македонец и одринец, без значение от генезис и религия ". На Рилския конгрес през 1905 година ТМОРО е наречена Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Това развиване и " разтваряне " на организацията дава актуалните доводи на днешните северномакедонци да си измислят зараждането на македонско съзнание измежду популацията. Те местят фокуса върху един политически акт, който обаче цели две надалеч по-прости неща. Първо да приобщи допустимо най-широк кръг от симпатизанти, които са изтощени от безчинствата на Високата врата (така самият протест би имал по-голям късмет за успех), и второ по този метод да не въвлича непосредствено в спора самата България, която се намира в комплицирана политическа конюнктура, заобиколена от враждебни съседи след Съединението през 1885 година и последвалата война.
Освен зараждането и развиването на ВМОРО (ВМРО), друга противоречива тематика в актуалния подтекст на договарянията сред България и РСМ е живота и делото на Гоце Делчев. Българският воин е роден на 4 февруари 1872 година в Кукуш, в фамилията на Никола и Султана Делчеви. През своето детство и юношество Делчев посещава български учебни заведения и приключва Солунската българска мъжка гимназия " Св. св. Кирил и Методий ". Именно там бъдещият бунтовник се среща с хора като Дамян Груев, Борис Сарафов и Гьорче Петров. Дамян Груев притегля Гоце Делчев в БМОРК, на която последният става и в действителност началник на по-късен стадий. Историята почива на обстоятелства. Българските научни среди неведнъж са коментирали и потвърдили тези обстоятелства и моето желание не е да ги възпроизвеждам. За страдание политиката постоянно има за цел да направи обстоятелствата угодни за своите упоритости, които не постоянно кореспондират с възприятията и паметта на хората.
Съвременните политически въпроси, касаещи Гоце Делчев, постоянно опират до думичката " компромис ". Но можем ли ние, българите, чисто човешки да се съгласим на компромис по отношение на личността на човек, който през целия си живот има една-единствена цел: " Другари, не виждате ли, че в този момент към този момент не сме плебеи на разпадащата се турска страна, а сме плебеи на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята цялостна капитулация в Берлин?! Затова би трябвало да се борим за автономията на Македония и Одринско, с цел да ги запазим в тяхната целокупност, като един стадий за бъдещето им присъединение към общото Българско родно място ".
След потушаването на Илинденското въстание през 1903 година и загубата на България в Първата международна война 1914-1918 година, желанието и очакванията на българите за национално обединяване още веднъж са сложени на тестване. В тези смутни времена на напред във времето в национално-освободителното придвижване в Македония излиза Тодор Александров. Българският бунтовник води продължителна битка, с цел да опази организацията чиста от разнообразни политически вмешателства.
" Аз съм оръдие единствено на концепцията за освобождението на Македония и обединяването на българския народ. Това съм го потвърдил с целия си живот, като съм пожертвал за тази концепция всичко, с изключение на живота ми, който инцидентно е оцелял… "
Тодор Александров, 3 април, 1917 година
И въпреки всичко великият българин се прости и с живота си.
От 8 до 26 ноември 1923 година в Москва се организира VI конференция на Балканската комунистическа федерация (БКФ). В заключителната резолюция по македонския и тракийски въпрос се предлага " македонските и тракийските народности " да се съюзят с служащите и селяните от другите балкански страни за извоюване на самостоятелна Македония и Тракия и основаване на непринуден съюз на самостоятелни републики. Петият конгрес на Коминтерна в Москва (17 юни - 8 юли 1924 г.) приема резолюция, с която удостоверява решенията на БКФ. Формулираната на конгреса теза за македонска, тракийска и добруджанска република получава по-нататъшно развиване в изнесения от Георги Димитров отчет пред Седмата конференция на БКФ в Москва (9-18 юли 1924 г.) В него се акцентира, че Македонският въпрос не е български, а общобалкански. ( " Македония. Историческата истина ", Пламен Павлов, Людмил Спасов, изд. Световна библиотека, 2021)
Източник: БГНЕС
Ето по този начин стартира най-голямото изменничество в актуалната ни история . В последвалите събития задачата на Георги Димитров и комунистите е една - заличаване на Вътрешна македонска революционна организация, Тодор Александров и другите водачи на организацията и усвояване на българското население. На 31 август 1924 година в местността Лопово над с. Сугарево, в Пирин, Александров и бодигардът му Панзо Зафиров са убити. Така се стига до разгрома на Вътрешна македонска революционна организация и разделянето му.
Всъщност Георги Димитров не стопира дотук. " Вождът " на революцията (който години по-рано бяга и оставя бунтовниците срещу царската корона на милостта на ориста, откакто персонално провежда така наречен Септемврийско въстание) ефективно приготвя образуването на Балканска федерация, която да слее България с Югославия. За да реализира тази си " фантазия ", Димитров е подготвен да съобщи Пиринска Македония в състава на новосформиращата се Македонска република в рамките на Югославия. В подмяна се допуска връщането на Западните околности назад на България. На 21 декември 1944 година Димитров оповестява на партийното управление в София: " Двете договарящи се страни признават на македонския народ цялостно право на самоопределяне. България се съгласява на присъединение на принадлежащите ѝ от 1913 година елементи (т.е. Пиринска Македония), в случай че нейното население пожелае това към Македония в границите на Югославия ". На 22 февруари 1945 година Георги Димитров телеграфира в Москва: " Ние не би трябвало да се опасяваме да заявим, че нашата партия е решителна за признание на македонците като обособен народ ".
Насърчаването от страна на България за сходни дейности е знак на политическо главозамайване от страна на човек, който е напълно зависим на канони, прекомерно неразбираеми даже за своите съвременници. Нужни са две десетилетия, с цел да може през март 1963 година на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков да постави началото на съдбоносен прелом на българската политика по македонския въпрос. Той афишира за груба имитация на историята изказванията за съществуването на македонска националност и народност. Тито отвръща, като слага въпроса за македонско малцинство в България. За Живков това е кръвна засегнатост и той си разрешава да предизвести югославския дипломат, че в случай че си мисли, че Съветският съюз може да окаже напън в това направление грубо се е объркал. ( " Македония. Историческата истина ", Пламен Павлов, Людмил Спасов, изд. Световна библиотека, 2021 г.)
Характерът на времената, в които живеем, дефинира курса на развиването на избрани събития. Хората постоянно сменят политическите пристрастия, преценявайки на кого и за какво да дадат доверието си, тъй като от време на време събитията го изискват. Дали политиката ще бъде лява или дясна, консервативна или демократична, зависи от доста фактори и постоянно самият избор е отвън самите нас, въпреки и да не го осъзнаваме. Но значимият въпрос тук е дали в актуалното схващане на българите, а и българските политици, съществува компас, който без значение от повратностите на ориста, да ни води единни в името на обща цел или идея? Имаме ли общонационален консенсус по значими тематики, който да е надпартиен, над лявото или дясното политическо пространство, над дребните политически сметки, който да е неразделен от нашата същина, който да ни сплотява, когато е нужно? И не е ли време най-сетне да стартираме да приказваме за национални цели, за които обратно на историята ни, да не се разделяме, а да сме обединени? Според куп социологически изследвания, повече от явно е, че тематиката за Македония е една от вероятните насочни точки в тази посока. Над 80% от обществото не желае и няма да разреши смяна в позицията ни по отношение на РСМ да се трансформира в измяна на родовата памет.
Гоце Делчев, Дамян Груев, Тодор Александров не разрешават политиката да промени заветите на Васил Левски. Самото ВМОРО е проведено по образеца на Апостола, стъпвайки върху основата на Българската екзархия и основаването на вътрешни революционни комитети, които имат за цел организирането на популацията за въоръжена битка. Явната интервенция на България единствено би застрашилa родината, за която те неведнъж декларират своята жертвоготовност.
Всъщност родината за тези велики българи е това, което е и за самите нас. Там, вътре, където няма изкуствени граници, наложени от непознати поробители или Велики сили, България е от Охрид до Черно море, България е Беломорска Тракия, Северна Добруджа и Западните околности. България е песните и костите на предците ни. България е в очите на децата ни. И през днешния ден ние сме героите, от които тя има потребност.
Изправени сме пред съдбоносно решение, касаещо приемането на РСМ в Европейския съюз. Залогът е не историята и предишното, а бъдещето. Политическият хайлайф е нагърбен с упованията да отбрани българския интерес. Всяка друга интерпретация от това да браним езика, паметта и истината, значи да правим ново изменничество. Македония не може " да бъде прежалена ", тъй като това значи да прежалим себе си и България.
Автор: Иван Велков, политолог
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ