Наистина ли викингите са измъчвали жертвите си с бруталния „кървав орел“
Монте Гейтс и Хайди Фулър, съавторите на проучването и медицински учени от университета Кийл в Англия, са подтикнати да изследват кървавия орел от сериала „ Викинги “. Той съставлява историческа сага, което им дава да схванат и, че би трябвало да се съветват с историк. Сътрудничеството с Люк Джон Мърфи, историк на религията от Университета на Исландия, се оказва извънредно плодотворно, като другите гледни точки на историята и медицината стимулират учените по непредвидени способи.
„ Работата върху анатомичните детайли на ритуала ме подтикна да обмисля по-широките обществени и културни граници, в които би трябвало да се е провеждал този обред “, споделя Мърфи. Това от своя страна довежда до по-нюансирана полемика освен за това какво може да се е случвало на тези ритуали, само че и по какъв начин и за какво.
В публикацията създателите минават методично през средновековните източници, преди да обсъдят какво би се случило с човешкото тяло, в случай че бъде осъществена най-пълната версия на процедурата. Освен в случай че не се извърши доста деликатно, жертвата би умряла бързо от задушаване или загуба на кръв. А даже ритуалът да е извършен деликатно, субектът съвсем несъмнено ще почине, преди цялостният орел да може да бъде приключен.
Както изяснява Мърфи, „ Кървавият орел играе значима роля в нашата визия през днешния ден за облика на „ викингите “, който като цяло поддържат разбирането, че насилието е всекидневно събитие в северните райони през желязната ера. “ Това е по този начин от много време, прибавя той: „ Ритуалът, какъвто съществува в известната просвета през днешния ден, дължи доста на настройките на викторианските учени, които желаят да преувеличат ролята му, с цел да подчертаят варварството на предишното и цивилизованата природа на своето време. Това работи двойно по-добре за викторианците като средство за демонстриране на превъзходството на „ локалните “ англичани над викингските нашественици.
Известността на кръвния обред във викингското общество – както през средновековната ера, по този начин и през вековете по-късно – произтича от акцента му върху духовния аспект и отмъщението. Повтарящите се появи на орела в средновековните текстове, постоянно без в детайли пояснение, допускат общо схващане за него измежду читателите и слушателите от епохата на викингите, доста от които евентуално го знаят от устни разкази.
За Ивар Безкостни, страхливият викинг, изобразен в Assassins Creed: Valhalla, старонорвежката поема Knútsdrápa просто споделя: „ И Ивар, който управляваше в Йорк, беше нарязал гърба на Ælla като орел. “ Други източници разказват по-подробно практиката. Сагата на Харалд от Оркнейските острови гласи, че викингът Ърл Торф-Ейнар е отрязал ребрата на своя зложелател от гръбначния дирек с меч и е извадил белите му дробове през по този начин основаните процепи. Той посвещава жертвата на Один като приношение за победа.
Често срещан детайл в средновековните извори, съгласно създателите на новото проучване, е, че агресорите правят ритуала върху врагове, умъртвили някой от членовете на фамилията им. Като подобен, заключават учените, „ кървавият орел би могъл да e рисков, само че не и неистински вид “ на така наречен „ неприятна гибел “ в границите на по-широкото викингско общество: метод да се отмъсти на „ девиант, непочтен или по различен метод културно наказан гибел човек. “ Това е акт, който има сериозен смисъл.
Матю Гилис, историк от Университета на Тенеси, разказва средновековните християнски създатели като „ специалисти по ужасите “. Той споделя, че цитираните в проучването достоверни текстове, са имали за цел да дадат урок на четящите, като да вземем за пример „ да ги сплашат да повярват още веднъж в Бог “. Въпреки че някои от старонорвежките източници, които описващи практиката, предшестват възхода на християнството в района, те са четени и преразказвани в продължение на епохи след основаването им.
Наблюдението на Гилис се основава на по-ранната работа на учения Валентин Грьобнер, който написа през 2004 година, че „ терорът има наклонност да дезориентира “. Насилието (и по какъв начин е изобразявано това насилие) в европейското средновековие е метод за осмисляне, за проявление на значими хрумвания, които преди са оставали невиждани. С други думи, ритуали като кървавия орел имат значение, тъй като са метод — на процедура или единствено на лист — за чертане на граници сред групи хора и предизвестие на външни лица за заплахите от прекосяване на тази граница. Ритуално мъчение като това дехуманизира посредством безусловно преобразяване на индивида в животно.
